Може ли догодина Франция да осъмне с първия крайнодесен държавен глава на Петата република? И за да бъде още по-историческо, може ли следващият ѝ президент за първи път да бъде жена?

Не е изключено, отговори вчера в анализ "Файненшъл таймс". Големият въпрос според авторитетното издание не е дали Марин льо Пен, лидерката на крайнодесния Национален сбор, би спечелила, а дали сегашният центристки президент Еманюел Макрон би загубил, при това - още на първия тур, който обикновено е в края на април.

Победа на Сбора би била за Европейския съюз шок по-силен от Брекзит. Тя би извадила от строя единия от двата главни "мотора" на обединена Европа.

Французите избират президента си в два тура. Двамата кандидати спечелили най-много гласове в първия, се срещат на втория, който определя победителя. Затова казват, че в първия тур избирателите гласуват "за", за да изразят предпочитанията си, а във втория - "против", за да елиминират нежелания от тях кандидат.

Тази система досега безотказно пречеше на Националния сбор (до юни 2018 година - Националния фронт) да стигне до върха на властта. На втория тур избирателите от всички цветове се обединяваха срещу кандидата/кандидатката на сбора, като част от тях гласуваха "с отвращение" за другия кандидат, който можеше да не бъде от техния политически цвят.

Остава ли обаче тази бариера непробиваема? Не е съвсем сигурно при "поликризата" от последните пет години. Всичко зависи от това кои кандидати ще стигнат до втория  тур, предупреждават анализаторите. Някои от тях припомнят, че на първия тур през 2017 г. малко не достигна на крайнолевия Жан-Люк Меланшон, лидера на "Непокорната Франция" (19,58%), да измести Макрон (24,01%) и да се състезава с Льо Пен (21,30%) за Елисейския дворец. 

Днешните сондажи показват различна картина. На 6 април т.г. Льо Пен (27%) води в електоралните предпочитания пред Макрон (24%). В лицето на лидерите на останалите формации те нямат равностойна конкуренция.

Но освен Льо Пен никой, включително самият Макрон, още не е обявил кандидатура. До вота остават цяла година, през която ще се води кампания и избирателите на всички партии ще бъдат в една или друга степен мобилизирани. Притеснителна за умерения политически спектър не е толкова силата на Льо Пен, колкото слабостта на Макрон (58% неодобрение), който от миналия октомври непрекъснато изостава от Льо Пен.  На втория тур през 2017 г. той я победи с 66 на 34 процента.

Оттогава обаче Льо Пен успя да възстанови позициите си. За това ѝ "помогнаха" както пандемията, чиито политически негативи консумират управляващите, така и предшестващите бунтове на "жълтите жилетки", откроили яростна съпротива против техните реформи, особено в данъците, пенсиите, пазара на труда.

Льо Пен направи много, за да "нормализира" партията си и да я освободи от клеймото "крайнодясна", което тя нарича оръжие на "семантична война" срещу една народна, патриотична и консервативна формация. Начело на нея тя измести далече по-крайния си баща Жан-Мари льо Пен с антисемитската му реторика и после го изключи от партията. После изостави и заплахите си да изтегли Франция от еврозоната и от ЕС, което плашеха много избиратели. Льо Пен окастри партията си от най-смущаващите ѝ крайности и дори я преименува от конфронтационното "фронт" на обединяващото "сбор".

Последната ѝ стъпка към разширяване на потенциалната си електорална база беше да напусне ръководния партиен пост, за да се отдаде изцяло на подготовката за изборите като кандидатка на всички недоволни от статуквото французи. Тя зае част от стратегията, с която Макрон я победи - отхвърляйки анахроничното според него деление на ляво и дясно. Днешният избор за Льо Пен е между нацията и глобализацията. 

Льо Пен остава враждебна към имигрантите и към свободната търговия, толерантна към популисти и автократи като Владимир Путин и много критична към Европейския съюз в днешния му вид, макар и вече не склонна да го разрушава. Но по същия начин могат да бъдат описани ред партии и лидери в Съюза, които не се считат за заплаха за него или за страните си. Т.е. с Льо Пен Сборът престана да бъде infréquentable (фр. който не може да бъде посещаван, неприемлив - б.р.) в доброто общество. Той се приближи много към нормалното политическо меню. 

Още след изборите през 2017 г. беше ясно, че Макрон е изправен пред една гигантска задача - да намали разделенията между французите и разочарованията от политическата класа, които проличаха от рекордния брой негласували, от съкрушителните поражения на традиционните партии и разслоението на гласовете на първия тур. Днес можем  да кажем, че той не се справи с тази задача. Макрон остава разделящ президент. Голяма част на французите го намират за далечен, надменен, елитарен, отказващ да слуша обикновените хора. По време на продължилите с месеци бунтове на "жълтите жилетки" критиците му го сравняваха с Луи XIV, "краля-слънце".

“Тя (Марин Льо Пен - б.р.) ще спечели”, казва пред "Файненшъл таймс" Арно Монтбур, социалист, който предшестваше Макрон като икономически министър при предишния президент Франсоа Оланд. “Това е като явлението Тръмп или явлението Брекзит”.

По думите му характерът на Макрон и “олигархичните” му политики са усилили популярността на Льо Пен и сегашният президент залъгва себе си и французите, че ги пази от крайната десница, срещу която би бил "укрепление" във втория тур на изборите. 

“Макрон е мразен, защото е арогантен”, казва Монтбур. “Така че той не е укреплението. Той е този, който ще качи мадам Льо Пен на власт".

 
Президентът произнесе серия от амбициозни речи, обяви грандиозни политически проекти за Франция и за Европа, но почти нищо от тях не осъществи. Коронарецесията заличи резултатите му в намаляването на безработицата и хроничнния френски наднормен бюджетен дефицит. Тя замрази и усилията му да реформира скъпата пенсионна и осигурителна система. Той отнесе и много критика с отказа си да въведе пълен локдаун миналата седмица въпреки съветите на специалистите. Коронавирусът взе над 96 000 жертви във Франция досега. 
 
Според последните сондажи догодина по това време Льо Пен ще бъде първа на първия тур на президентските избори. Ако Макрон се класира втори, на балотажа той ще я победи с 53 на 47 на сто според проучване на Harris Interactive-L’Opinion през март. Но какъв ще бъде крайният резултат, ако днешният президент не стигне до втория тур, това днес е трудно да се каже. 
 
“За първия тур Макрон и Льо Пен водят ,. . .но останалите не са далече зад тях”, казва Клое Морен, анализаторка за мозъчния център Фндация "Жан Жорес", пред "Файненшъл таймс". 
Опасението идва от това, че социалистите и "Републиканците", които доминираха политиката през цялата история на Петата република, днес са в дълбоки кризи и поне засега не показват, че могат да излъчат равностйни на Льо Пен кандидати. Освен това при ниска избирателна активност някогашният единен фронт на умереното ляво и дясно срещу нея може да не сработи на втория тур.