Онзи ден след поредния епизод българско риалити, водещата на сутрешния блок на Нова тв Ани Цолова въздъхна уморено: "Ебола няма, тефтерчетата на Филип Златанов ги няма, но оказва се... извънземни има". Като с този анонс разсмя дори самия гост - уфолог, сигурно свикнал често да не го приемат насериозно.

Само че освен забавно, напоследък съм склонна да вярвам, че наличието на необясними явления у нас е твърдение съвсем вярно. Че "истината е някъде там" и че "совите не са това, което са". 

А тя Истината е описана прекрасно от Тери Пратчет в едноименната му книга, посветена на журналистиката и общуването й с властите в един магически свят на говорещи кучета и мъчни лелки. Единствената разлика с българския магически свят е, че тук имаме предимно говорещи глави и често мъчно разсъждаващи медии...

Истината е някъде там

Този коментар е посветен на последните две седмици на обосновани предположения за наличието на ебола и на активисти на Ислямска държава (ИД) в България, на действията и бездействията на институциите и на риалити журналистиката.

Ебола има, ИД също има, само че тук побързахме да направим обоснованите предположения преди да се запитаме за неопровержимите доказателства. И параноята, и незаинтересоваността, и паниката, и безразличието, са еднакво лоши съветници, но се лашнахме във всички тези крайности и така посяхме съвсем обоснованото съмнение в народонаселението, че нещо не ни се казва, нещо ни се спестява, че нещо ни "лъготят". А истината е някъде там. По средата.

Свидетелите от "Токуда"

Миналата седмица, докато средностатистическия българин вечеряше със семейството си след поредния отруден ден, между салатата и основното, от включения по стара традиция на новините тв екран, изведнъж изгря някакъв непознат човек със следния разказ: човекът закарал майка си до болница "Токуда" и там чул (имал тази възможност, защото разговорът се водел зад типичните паравани), как младите доктори, досущ като по филмите (може би като в "Д-р Хаус"), се суетяли, че в лечебното заведение е настанен мъж, прибрал се от Сиера Леоне, със симптомите на ебола. Та, съвсем резонно, свидетелите от "Токуда" - майка и син, се уплашили и сезирали медиите.

За стотни от секундата новината бе ретранслирана към всички възможни информационни канали, а от някои дори и преведена в смисъла на крещящото "Ебола в България!!!!!!!". Журналисти завардиха входовете на "Токуда", на инфекциозното на ВМА (където е бил преместен пациентът), на лабораторията, в която бяха пратени за изследване пробите. Заформи се чудесно риалити, имащо всички данни да прерасне в апокалипсис сега и на следващия ден, но това не се случи, само защото резултатите от въпросните изследвания излязоха в същата нощ, преди новия, слава богу, не последен изгрев.

Тишината в институциите ражда борба за зрители и импресии

Какво се случи в действителност, но остана скрито от зрителя. Информация за пациент със съмненителните симптоми медиите имаха благодарение на теч на информация от здравните власти много преди централните емисии. Само че към онзи момент никой от търсените представители на институциите не пожела да я потвърди, или отрече. Случилото се в последствие, лансирането на разказа на майката и сина, лично аз определям като груб медиен натиск над властите да реагират и чрез тази си реакция да потвърдят или отрекат изтеклата информация. 

Е, потвърдиха я. Когато истерията, базирана на свидетелски показания и на борбата за зрители и импресии, вече беше създадена. Вместо да контролират процеса с изпреварваща информация и с подробни данни за това какви мерки са взети, с каква екипировка разполага България за такива случаи и пр. Важните, поне според мен, теми и въпроси.

В резултат на съвместната институционално-журналистическа дейност, все още чувам подмятания, от уж здравомислещи хора, невяварващи в извънземните и в световните конспирации, дали пък нещо не е останало скрито и ебола в действителност е прекрачила границата, или това е било медиен шум за отвличане на вниманието от направо мистериозното изчезване на тефтерчетата на Златанов например.

Совите не са това, което са

Сходна бе ситуацията и със сензационната информация за арестите в Пазарджик. Макар нито от ДАНС, нито от прокуратурата да бяха произнесли "Ислямска държава", по този въпрос се произнесоха някои медии, успявайки да внушат, че ИД е у нас. Да не се лъжем, сигурно е. Само че е като призраците - всички говорят за нея, но никой не я е виждал. Но пък още малко кликове на инфосайта никога не са излишни. 

Вчера разследващите съобщиха: заловените не са част от ИД, но можеха да бъдат. Сигурно и това обосновано предположение е така. Но с риск да бъда обвинена, че свеждам една такава глобална заплаха до местния ни битовизъм, се питам и няколко странични нещица. И не само аз междувпрочем.

- Как така изтича попогрешка информация от службите за готвена акция?

- Публична тайна е, че проповедници на радикален ислям кръстосват страната, че съмнителни фондации финансират различни общности, податливи на промиване на мозъците, било заради неграмотност, било заради бедност, че джихадисти се маскират като сирийски бежанци, търсещи убежище у нас и т.н. Акцията с тениските на ИД ли е най-голямото постижение на службите ни за сигурност?

- Има ли нещо общо доброто представяне на ДАНС тези месеци (визирам и акцията за корупция в митниците) със смяната на властта и съответно със страховете на ръководството й да не бъде и то сменено. Както и с това, че предстои да се гледа бюджета й за следващата година?

- Случайно ли бе изказването на служебния министър на отбраната Велизар Шаламанов от преди месец, че има съмнения за българи, които се бият на страната на джихадистите?

- Защо в "Н" на брой джамии у нас няма настоятелства?

- Какво става с идеята за създаване на висше духовно ислямско училище, което може би било гарант за качествено религиозно обучение?

- Колко текста от прекроявания иначе стотици пъти Наказателен кодекс третират и отразяват новите световни опасности от разпространяване, финансиране, симпатизиране и пр. на радикални идеи и учения? Дали пък няма да се окаже, че притежанието на цигара с марихуана не е по-уреден в НК въпрос, отколкото притежанието на тениски с логото на ИД...

Въпроси много. Притеснявам се само, че ние медиите често не ги задаваме и оставяме зрителя, читателя, слушателя само на сух информационен хляб и зрелища, превръщайки се по този начин в същите онези говорещи глави, които ни дават интервютата. Често с точно определена цел.

И така, у нас ебола няма, тефтерчетата на Филип Златанов ги няма, "Ислямска държава" (поне не доказано), също няма. Но не спете спокойно, деца. Бъдете будни да питате!