Не режете партийните субсидии. Увеличете ги - не само защото без тези субсидии бизнесът ще си напазарува партии. Увеличете субсидиите, но поставете на партиите условия как да ги харчат.

Дайте им минимум за заплати, режийни и кампании и ги задължете с всички други пари да изпращат младежи, техните бъдещи партийни кадри, да учат в чужбина. И то, в най-скъпите чуждестранни университети – с договорното задължение, като завършат, да се върнат и да работят това, за което са учили, в България.

Качеството на политическия елит е въпрос на национална сигурност. Така изхарчени партийни субсидии ще бъдат инвестиция в националната сигурност.

Това не е преувеличено. Защото от качеството на политическия елит зависят доверието в институциите и уважението към тях. А върху това доверие и уважение се крепи демокрацията.

Вижте цялата хибридна пропаганда от последното десетилетие. “Червената ѝ нишка” е дискредитирането на либералната демокрация, а слабото място на последната са елитите и грешките им.

Добре, но не може ли, вместо да плащаме толкова скъпо за бъдещ образован и възпитан политически елит, да го изберем от наличните образовани и възпитани хора в страната? Сигурно може по принцип, но досешашните опити у нас, доколкото ги има, са неуспешни.

А нуждата от качествен политически елит ще става все по-актуална. Не само защото навлизаме в ерата на изкуствения интелект. Не само защото точно в този момент парламентът ни показва сериозен дефицит на естествен. Но и защото избирателят ще става все по-взискателен към тези, на които е поверил управлението на страната.

Дигитализацията и изкуственият интелект ще променят драстично икономиките и пазарите на труда, включително и у нас. Ще изчезнат цели професии, на улицата ще се окажат маси от ненужни и гневни хора. Ще ни стане мъчно за днешните “антисистемници”.

Последното десетилетие можем да опишем като бунт на масите срещу елитите – не само в България. От срива на ипотечните книжа, който отприщи серията икономически и финансови кризи след 2008 г., през последвалите серийни кризи на традиционните левици и десници и възхода на популистки формации, целият Запад не спира да се тресе от гнева срещу образованите и привилегированите, които “ни докараха дотук”.

Плебсът се покатери на постове, където не сме сънували, че можем да го видим – пак не само в България. Политиката заприлича на риалити шоу. Да си спомним СИРИЗА в Гърция, Движение “Пет звезди” в Италия, “Подемос” в Испания.

Каква е принципната разлика между Слави Трифонов – депутат и лидер на втора политическа сила в България и Доналд Тръмп – президент на САЩ? Няма принципна разлика. Има само седем часа разлика. Каква е принципната разлика между лозунгите “Америка на първо място” и “Има такъв народ”? Никаква.

Европейският бунт на масите от последното десетиление беше по-мощен, по-успешен и с най-видими резултати в южната част на континента, където са по-слабите и по-задлъжнели икономики, понесли по-тежко кризата, но и исторически предимно селските общества, следите от чието минало и до днес се виждат в политическата култура и традиция.

В индустриална, протестантска, отрано урбанизирана Северозападна Европа популистите никъде не стигнаха до върховете на властта, защото ги възпря по-силната гражданска култура, кореняща се в по-старата градска култура на тези страни. България е в първата група – на бившите предимно селски държави.

Бунтът срещу статуквото се превърна и в бунт срещу меритокрацията (управление на заслужилите с личните си качества), защото тя нито ликвидира неравенствата, нито предотврати кризите на лошото управление (например финансовата и дълговата).

Но България беше в цикъл на кризи далече преди световната. Това, което Европа преживя през 2009-2012 г., българите го бяха изпитали през 1996-97 г. и после по целия си болезнен път до ЕС. Този път видя сметката и на СДС и на НДСВ. Иван Костов и Симеон Сакскобургготски, лидерите, които заведоха България в ЕС и в НАТО, днес са сред най-силно и най-масово мразените и охулвани български политици.

Да си спомним, че днешната “системна” партия ГЕРБ преди 12 години се качи до властта като бунт на обикновените и безименните хора, предвождани от "бате Бойко", момчето от Банкя, срещу властта на дотогавашния елит, меритократичен или аристократичен, олицетворен от Костов и от царя. Създаденото от тях Бойко Борисов наричаше “лайно в целофан” и сваляше публиката със същия хашлашки стил като този на “няма такава държава”.

Прави са наблюдателите, които днес отчитат, че ГЕРБ, често със собственото си поведение, с използването на услугите на жълти медии, проби пътя на вулгарността в политиката и сега понася последствията от това. Преди по-малко от година Клуб Z предупреди Борисов: "Трябва да разрушите Модела. Иначе той ще разруши Вас". Както обикновено, никой не ни чу. Но тази прогноза днес се сбъдва пред очите ни. Не го казвам със злорадство.

Ако погледнете профила на избирателя на “Има такъв народ” (вижте анализа на “Алфа рисърч”), ще видите, че той има общо с тези, които качиха ГЕРБ на власт (“вие сте прости и аз съм прост”).

Последователите на Трифонов са в мнозинството си жертви на кризата в българската образователна система, възпитаници на чалготеките. Те са млади, средно или нискообразовани и поради това – неконкурентоспособни и “периферни” (Боряна Димитрова). Чувстват се отхвърлени и затова се бунтуват срещу отхвърлилата ги реалност. Оттук те не искат властта с положителен мотив, а за да си отмъстят. И не могат да го скрият, колчем застанат пред микрофон.

Те са обратното на меритократичните си колеги и евентуални политически партньори от “Демократична България”. Какво държи заедно в ДБ консерватори, либерали и зелени? Нищо, освен общата им съдба на професионално подготвени хора, които виждат в управлението на ГЕРБ главното препятствие пред пълната си реализация.

Преводът на “България може повече” е: Аз мога повече, но Бойко Борисов и Иван Гешев ми пречат. И за да ги махна от пътя си, оставям встрани различията между ляво, дясно и зелено. Тях ще решаваме в бъдещето без Борисов и Гешев.

За ДБ 10% от гласовете на избори са наистина върхово постижение, защото “широките народни маси” имат различен от нейния дневен ред. Трифонов е по-близък до масите и ще краде от енергията на народния гняв, на която ДБ се надява.

ДБ е партията на “който се учи, той ще сполучи”. ИТН не е точно това. България е от страните, където да знаеш много и да говориш умно, е сериозна причина да те мразят, “да не си от нашите”.

В този смисъл, ако кризата в образованието облагодетелства Трифонов, тя ощетява Христо Иванов и това вероятно ще им пречи да си сътрудничат в средносрочен и в дългосрочен план.

Коалиция между чалготеката и пиано-бара би била трудна. Гневът, захранващ ИТН, е лесно манипулируем. Той може да (и вероятно ще) бъде използван за резултати, различни от декларираните цели на ДБ.

Едно от неудобствата на властта е, че тя налага да управляваш, т.е. да вземаш решения, за което са нужни знания и умения и се носи отговорност, ако обществото е наистина демократично.

Не всички антисистемни формации са подготвени за това, но на всички се налага да “обраснат” с технократи. Дори “народната власт” (1944-89 г.) се принуди да отгледа своя интелигенция, която да “кара държавата” и която накрая беше в основата на вътрешния преврат, съборил режима.

Някои популистки формации наемат широко признати авторитети (нещо все по-рядко в България). В Италия “Пет звезди” и “Лига”-та издигнаха за премиер безпартийния професор по право Джузепе Конте. След като неговото правителство падна заради оттеглянето на една малка партия, новата обединяваща фигура, която предотврати правителствена криза в раздробен като българския парламент, стана бившият председател на Европейската централна банка Марио Драги.

Понякога тези технократи трябва да преглъщат компромиси – Конте трябваше да приглася на флиртовете на “Лига”-та с Путин, на отказа на двете управляващи партии да спазват европейската финансова дисциплина (предварително загубена битка) и да си трае за законово оспоримите мерки спрямо имигрантите на крайнодесния си вътрешен министър и вицепремиер Матео Салвини.

Понякога технократите не могат да преглътнат компромисите. Затова Тръмп смени двама държавни секретари, четирима министри на отбраната и четирима съветници по националната сигурност.

Да видим колко ще издържи Ива Митева, правистката, която освен председателка на Народното събрание е и брошка върху популисткия ревер на ИТН. От първите дни на мандата си тя се презастрахова, че не е член на издигналата я партия, а “независим” експерт.

Умните и красиви наемници няма да реабилитират политиката. Партиите трябва да имат свои автентични лица, които да вдъхват доверие, че ден след изборите могат да поемат пост и да управляват. Още по време на кампаниите те трябва да покажат на избирателите своя бъдещ премиер и своите кандидати за министри.

Смяната на избирателната система няма нищо да промени, освен да намали представителността на парламентите, като изхвърли малките партии от тях – начело с ДБ и “Изправи се! Мутри вън!”. Мажоритарна система днес би означавала преди всичко друго – Бойко и Слави вътре, Мая и Христо – вън.

Глупакът гласува глупаво при всяка избирателна система. И глупакът винаги е мнозинство. Това е медицински факт. Дали ще получим мажоритарен или пропорционален гамен или мажоритарен или пропорционален аналфабет, няма особено значение. Днешните народни представители не са резултат на избирателната система, а на състоянието на народа – на масовото културно, образователно, морално ниво.

За да имаме здрава демокрация, на дурака трябва да бъде даден дуракоустойчив избор. Да бъде ограничена до търпим минимум възможността му да сбърка. Това е хуманен и здравословен подход, от което е заинтересован на първо място самият той. Няма по-заинтересован от него да бъде предпазен от риска да се съблазнява и да бърка серийно – през четири години, че и по-често. Каквото и да избере – ляво, дясно, горно, долно или средно – все да бъде образовано и възпитано и никой да няма причини да се срамува или да се страхува от него, щом то застане на парламентарната трибуна или на друг висок пост.

Трябва ни нещо като “колективен имунитет”, т.е. достатъчно много хора, които не е опасно да бъдат номинирани и избирани. И които ще могат да дават различен от днешния тон в политиката. Затова увеличете субсидиите на партиите. И ги задължете да подготвят образовани приемници на днешните си кадри.