Две признания в един ден. Председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов се усъмни, че приоритетният за САЩ и Европа и финансиран от Европа газов интерконектор между България и Гърция ще е готов до края на тази година, какъвто е поредният нов срок за довършване на строителството. Веднага след това същото подозрение - че за пореден път сроковете за тръбата, по която България следва да получава азерски газ, ще бъдат отложени, сподели и депутатът от ГЕРБ и бивш енергиен министър Делян Добрев. Последният каза, че според него проблемът е в "мениджмънта" на проектната компания.

Това се случи в последния пленарен ден на 45-ото Народно събрание, когато депутатите изслушваха КЕВР и Иванов. Въпросът за интерконектора, проектът за който стартира преди 12 години, постави икономистът Мартин Димитров от "Демократична България".

"Вярно ли е, че ако го имаше този интерконектор, цената на газа в България би била поне 20% по-ниска, а тази на парното - с 14-15% по-ниска в България? Каза се от тази трибуна как трябвало да има нови преговори с "Газпром", само че ако нямаме алтернатива, тия преговори ще са доста сложни. Как така за 12 години не го построихте този интерконектор", попита той.

И направи паралел със строежа на втората тръба на "Турски поток" през България, която ГЕРБ нарича "Балкански поток", а по документи се води разширение на българската газопреносна система. Този проект, свързан с "Газпром", бе построен за година, със заеми, и е на стойност близо 3 млрд. лв. Докато интерконекторът с Гърция, който е значително по-евтин, освен всичко друго, се точи повече от десетилетие. 

Иван Иванов отговори:  

"Действително след като през 2009 г. по нареждане на Владимир Путин "Газпром" спря доставките на газ за Европа, България претърпя сериозни загуби. ЕК през същата година взе решение и включи в плана "Свързана Европа" интерконектора Комотини - Стара Загора. Наистина е недопустимо този интерконектор да бъде забавен, особено в първите 5-6 години нищо не беше направено. Имаме надежда той да бъде завършен до края на гази година, но поради пресечения характер на язовир "Студен кладенец" и река Марица, където ще бъде построен газопровода от друга външна фирма, различна от основния изпълнител, може би и този срок няма да бъде спазен."

Припомняме, че по договор със строителя - гръцката компания "AVAX", строителството трябваше да приключи през април 2021 г. (след като многократно преди това плановете за старт и завършване на проекта се променяха). През ноември 2020 г. енергийната министърка от ГЕРБ Теменужка Петкова обяви, че стремежът е бил за "предсрочно завършване" - в края на 2020 г. Последва нова промяна в сроковете - за края на 2021 г. 

Иван Иванов отговори и на въпроса търпи ли загуби България от забавянето на газовата връзка с Гърция така:

"Търпи ли загуби България от това, че това, че толкова мудно и бавно върви този проект? Разбира се, че търпи. Аз не мога да се ангажирам с конкретни стойности, защото през тези години има различно движение на цените, а и формулите, по които се изчислява цената на доставките от "Газпромекспорт" и азербайджанската компания, са различни (...). Конкретиката не е най-важна, но важно е, което мога да потвърдя, че цената на природния газ, доставян от азербайджанската компания е по-ниска. С други думи - ако имахме възможност значително по-рано да осъществим такива доставки, това щеше да доведе до намаляване на цената на природния газ, както и на всички други свързани цени, в това число и цената на топлоподаване."

Последва вземане на отношение от Делян Добрев, който по темата с интерконектора заяви: 

"И аз не мога да разбера защо 12 години тази връзка не е построена. Според мен е мениджмънтът на самата компания. Знаете, че това е отделна компания, към която и ние сме изказвали множество критики. Всички прогнози бяха до края на по-миналата година, после до края на миналата година, след това до края на тази година, според мен и до края на следващата година пак няма да е готова тази връзка. Казвам го със съжаление."

"Самата компания" е проектното дружество "Ай Си Джи Би", в което акционери са държавният "Български енергиен холдинг" и “IGI Poseidon” S.A. с по 50% собственост. От създаването й през 2011 г. почти през цялото време начело е Теодора Георгиева. През 2017 г. - по време на първия служебен кабинет, назначен от Румен Радев, БЕХ взима решение за смяна на Георгиева. Мотивите бяха именно забавяне на процедури за реализацията на "най-важния ни проект" - по Бойко Борисов. С връщането на ГЕРБ на власт след предсрочните парламентарни избори Георгиева пак пое поста. 

През февруари 2021 г., преди старта на официалната предизборна кампания за вота на 4 април, премиерът Бойко Борисов и енергийната министърка Петкова инспектираха строежа на интерконектора с Гърция край Кърджали. Борисов дори "заръча" на съпартийката си Цвета Караянчева за изборите да си направи кампания как с газовата връзка можел да се свърже Кърджали и да се газифицира града. Пак тогава пред представители на строителя, премиерът "заплаши", че ако проектът не е готов до края на годината, може да се стигне до съд. 

Видно от документите, думите на Иван Иванов, че подизпълнител строи трудните отсечки, се потвърждават от обявени договори с подизпълнители на строителя "АVAX". 

Газопроводът Комотини - Стара Загора започна да се строи реално чак през май 2019 г. Целта му е да свърже гръцката национална газопреносна система и Трансадриатическия газопровод TAP в района на гр. Комотини (Гърция) и с българската национална газопреносна система в района на гр. Стара Загора. Техническият капацитет е от 3 млрд. куб. м. газ годишно. Общата стойност на проекта е 220 млн. евро. Капацитетът може да бъде увеличен до 5 млрд. куб. м. годишно с изграждане на компресорна станция. Пет компании са резервирали капацитет - американската Linden Energy, „Булгаргаз“, гръцката ДЕПА, италианската Edison и азерската SOCAR. С компанията от Азербайджан България има договор за 1 млрд. куб. м. газ годишно, който трябваше да започне да се транспортира по забавения интерконектор през 2020 г. Заради това, че не е готов, количества азерски газ страната ни получава от тръба при Кулата, а не чрез газовата връзка с Гърция и Трансадриатическия газопровод (TAP).

След (закъснелия) старт на строежа очакването бе той да бъде приключен и да заработи през есента на 2020-а. После се заговори за края на 2020-а, после за април 2021, вече за края на годината. Евентуално влизане на тръбата в търговска експлоатация вече се планира за средата на 2022 г. И обяснението е най-вече забавяне на дейностите заради пандемията от коронавирус.

В началото на 2015 г. обаче Министерството на енергетиката разработи Пътна карта с разписан график на дейностите по проекта за изграждане на интерконектора България-Гърция. Очакваше се окончателното инвестиционно решение да бъде взето през май 2015 г., а самата газова връзка за бъде изградена през 2018 г. Въвеждането й в експроатация пък тогава бе планирано за до 2019 г. (по данни на Министерството на енергетиката - б.р.)

Всъщност самата обществена поръчка за избор на изпълнител започна чак през 2018 г. А строежът реално започна през 2019-а. Нещо повече - заговори се за проблем в подготвяния от години проект, свързан трасето. Част от него следва да мине по дъното на яз. "Студен кладенец" и под коритото на река Марица. Преди ден и председателят на КЕВР спомена това като причина за забавяне. 

А за цялостните забавяния в годините министърът на икономиката и енергетиката в служебното правителство на Марин Райков - Асен Василев - видя „нежелание проектът да бъде завършен“ (цитиран неотдавна и от "Свободна Европа".)