45-ото Народно събрание дойде с такава еуфория, че абонира за парламентарния канал и абсолютни до този момент нихилисти по адрес на политическия живот у нас. Дори и само за това може да се каже, че краткият му живот, състоящ се сумарно от осем заседания и едно провалено, си е заслужавал.

Макар самата му орисница - Мика Зайкова, да заяви на финала със съжаление, че не се е справила с мисията си. „Моля за усмивки и за работа“, призова тя на първото тържествено заседание на 15 април, което откри. За този близо месец усмивки имаше – но ехидни. Работа също имаше – несвършена. За това време партиите разчитаха единствено на две „мантри“ - „ревизия“ и „изчегъртване“ на ГЕРБ.

Днес 45-ото НС бе разпуснато, но пък с това бе назначен и служебният кабинет, който самият Румен Радев даде да се разбере, че е замислян като кабинет на „демократичното единодействие“ - левица, център и десница. И той трябва да служи като показно на политическите играчи, който ще влязат в 46-ия парламент – че тънките червени линии може да не са така ярко червени, а когато се налага - и малко бледи.

На служебното правителство, както преди това и на разпуснатия днес парламент, се гледа с надежда, облицована в изкази като „връщане на нормалността“, каквато нормалност наскоро придобилите право да гласуват изобщо не помнят. И ако кабинетът „Радев“ наистина има тази претенция, то е добре да не повтаря грешките на партиите от 45-ото НС, бидейки именно тяхно олицетворение.

Защото това, което допуснаха т.нар. формации на промяната бе ГЕРБ да ги цака по устав, а Бойко Борисов – под кръста. Това, което ГЕРБ допусна, е затвърждаването на предположенията (обосновани или не – по Цветан Цветанов), че има нещо гнило в Дания.

Обещания, които НЕ можеш да изпълниш

В ден първи на 45-ото НС бяха внесени и първите законопроекти, които до края на престоя на депутатите в парламента набъбнаха до близо 80. Почти всичките – внесени с ясното съзнание, че никога няма да видят две четения. Дори и само с това у страничния наблюдател остана усещането, макар по това време още да не бе сигурно ще състави ли „Има такъв народ“ (ИТН) или не правителство, че заявката е следната: „Ние сме тук за малко и ще използваме времето, за да продължим предизборната си кампания от парламентарната трибуна“. 

Верните фенове видяха в това трескаво законотворчество изпълняване именно на предизборни обещания. Верните, но критични фенове, видяха гореописаното – политически PR.

И покрай този калабалък от законопроекти, разбрахме единствено кой е по-гласовит от другия (с променлива величина). Скараха се кой пръв е предложил мораториума, скараха се кой какви мнозинства оформя по отделни гласувания, кой иска да промени конституцията и съдебната система за една нощ, кой не дава индексация на пенсиите тук, сега и веднага (въпреки че пари няма), видяхме бойкот на цели заседания, защото едната точка на едната партия я има, а друга я няма и т.н., и т.н. Абонираните за парламентарния канал знаят. 

С други думи – ако служебните министри, с техния кратък (засега) хоризонт на действие заложат на големи обещания, то основната им задача отсега може да се счита за неизпълнена. 

По устав и под кръста

Днес премиерът, вече бивш, демонстрира джентълменско отношение, поздравявайки държавния глава за избора на екип, а вчера пред партийния актив говори за конструктивност и градене на мостове към идейните единомишленици. Но всеки, който поназнайва нещо за Бойко Борисов, би следвало да е наясно – той няма да пропусне нито една възможност за атака. 

Да видим. В парламента ГЕРБ предизвика „Има такъв народ“, внасяйки свой проект за изцяло мажоритарен вот, макар вероятно и в детската градина да са наясно, че радикална промяна на избирателната система не се прави в „12 без 5“ (а при хипотезата за избори след два месеца – съвсем). Пак ГЕРБ предизвика „Демократична България“ (ДБ), предлагайки преди нея комисия за „Росенец“ - просто, защото имаше необходимите гласове за това. Пак ГЕРБ обяви, че ДБ нямала нито един подпис в подкрепа за измененията в конституцията и дори не е опитала да намери такива сред останалите формации. Пак ГЕРБ предложи политическо лице за председател на ЦИК, с идеята, че то няма да бъде прието от останалите партии, но с тънката мисъл, че така ще ги „разобличи“, че нямат собствени номинации.

Борисов пък вкара всички останали партии в НС в обяснителен режим в стил „аз нямам сестра“, обявявайки, че с тяхно решение депутатската заплата е набъбнала до 10 000 лв. Макар да беше точно обратното. И въпреки обясненията, дни по-късно вицепремиерът му Красимир Каракачанов обяви същото като безспорен факт, на живо, „по пантофи“ в премиерския хол – по време на едно от заседанията на Министерския съвет, които Борисов водеше „в болничен“. Същият болничен, който все му пречеше да се яви на парламентарен контрол.

От Борисов дойде и НЕновината, че изборите ни стрували 150 милиона лева, а оттам и всяко едно заседание на парламента, който правел само „шоу“ - по близо 19 милиона. Изводът трябваше да е: единствената национално отговорна (и очевидно спестовна) партия – ГЕРБ, е тази, която е предложила състав на правителство. 

Мълчаливото поведение на ИТН по време на целия този процес и признанието на лидера й Станислав Трифонов пред БНР миналия уикенд (в първото си интервю от 4 април), че захващайки се с тази работа нито е имал намерение да става депутат, нито да управлява страната, дадоха допълнителен повод на бившия вече премиер да удари под кръста: „Сериозните партии искат да управляват. А когато изборите са мажоритарни, е естествено лидерите на партиите да са премиери“.

Познайте сега кое последно кънти в ушите и главата на драгия зрител. 

Ревизия равно ли е на реваншизъм?

„Ревизия“ не е мръсна дума. Точно обратното. Ревизията е не само необходима, а даже задължителна. Стига да се прави интелигентно. Т.е. да не започне да се бърка с „реваншизъм“.

Комисията „Манолова“ бе полезна с това, че най-сетне НЯКОЙ, НЯКЪДЕ каза НЕЩО за това как едрият бизнес в България е станал едър и продължава да е едър. Членоразделно или не, думите остават, документите се проверяват (въпреки че едва ли някой има съмнения за изхода от тези „проверки“). 

И там ГЕРБ загази – с публичното си поведение, с което постигна не опровержение, а легитимация на всички обвинения, отправени към „модела ГЕРБ“, Борисов и неговия приятелски кръг за белот. В случая не Манолова, а групата на ГЕРБ, нахлула в залата за изслушванията, направи „шоу“-то (по Борисов). С което сами се компрометираха.

Манджата обаче е отдавна пресолена и има всички податки за това, че скоро солта ще има връх в купата. Днес Манолова неуморно обикаляше между протеста срещу фермата за норки на един от белот партньорите на Борисов, и новите министри, до които внася сигнали. Да, това й е амплоато, да, това е кампанията й, да – антиправителствени протести, които да подхранват „Изправи се! Мутри вън!“, вече няма. Манолова разчита на свършеното в парламента, на самокомпрометиращото шоу на ГЕРБ, тон за което зададе лично тя, на това, че... на прокуратурата не може се да разчита. Но ако това й поведение се възприеме и от служебните министри, то тутакси ще завалят обвинения за реваншизъм. А както знаем от „модела ГЕРБ“, дори и най-висшите представители на сенчестия бизнес стават симпатични, когато властта е тръгнала да се саморазправя с тях.

Този толкова важен Изборен кодекс

На последно място – този толкова важен Изборен кодекс ще е тест за служебния кабинет. Защото ако можем да обобщим работата на 45-ото НС то ще е именно това – приемането на измененията в избирателния закон. 

Който е следил процеса, знае – той бе кратък, направо пришпорен, а финалните изменения са плод на предложенията (и волята) на „Има такъв народ“. Няма мажоритарни избори, няма избори по пощата, няма е-избори, няма район „Извън страната“. Остана отприщването на вота в чужбина, почти 100-процентовото машинно гласуване, видеонаблюдението. 

Мнозина видяха в това опит на ИТН да си набави още гласове от чужбина, предвид факта, че на 4 април бе първа политическа сила зад граница. Други добавиха към това и гласове за ДПС. Трети са притеснени, че през юли електоратът им ще е в Гърция. Четвърти, както стана ясно – неуморно продължават с кампанията със сигнали до новите министри. Пети – за пореден път се занимават със собствената си вътрешнопартийна опозиция. Шести готвят поредната националистическа („патриотична“) метаморфоза, само и само да помиришат пак парламент. Седмите се готвят за още по-ожесточен отпор, като според източници кметове имат спуснато разпореждане да докарат 10% отгоре, иначе...

Така че предсрочните избори вероятно няма да доведат нито до качествени, нито до кой знае какви количествени изменения в конфигурацията на следващия парламент. Тези избори обаче ще са ожесточени и ако на някой са му липсвали компроматите при кампанията за 4 април, вероятно сега ще има възможност да си навакса. Машинният вот ще е тест за новия кабинет. Това да устои на реваншизма и популизма – също. Това да не влиза в тона на Борисов – още по-голям. 

Ще ги има ли поуките (за всички страни) от живота и поведението на 45-ото Народно събрание – имаме два месеца да разберем това. Защото май този кабинет „като картинка“ е реден като кабинет за два служебни мандата. Или поне така една съседка от „Дондуков“ каза. Един, два или колкото мандата - „моля за усмивки и за работа“.