Преди две десетилетия двама видни социолози-голфъри обявиха края на българския преход с появата на трета политическа сила, която уж разби двуполюсния партиен модел. Оттогава насетне СДС не помириса повече властта, влезе в процес на разпад и накрая синьото лъвче украси ревера на Бойко Борисов. Както се появи, така НДСВ се и изпари, политическата шахматна дъска се изпъстри от нови и шарени партийни фигури, появи се градската десница, стана модерно да си "патриот".

А БСП, която винаги се е гордяла със своята 100-годишна социалистическа история - още от времето на Дядо Благоев, успяваше да устои на стихиите и турбуленциите на времето. И трябва да им се признае, че в името на властта и когато ставаше дума за интереси, социалистите винаги успяваха да скрият пикела на раздора, да обявят примирие и да се включат в разпределянето на порции и инсталирането на другари из висшите етажи на властта.

БСП бе различна и сложна организация, която изпъкваше сред останалите партии на родния политически терен. Тя не бе лидерска партия, винаги е имала множество "крила и кълки", казано шеговито. Социалистите се караха, обиждаха, биеха дори, но винаги оставаха сплотени около избори и преломни за тях моменти.

Още през 1990 г. имаше опити за отлюспване с появата на Алтернативната социалистическа партия (в последствие преименувана на Алетрнативна социаллиберална партия), която си партнира със СДС и дори излъчва свои кадри в правителството на Филип Димитров. Последваха политическите мистификации на Александър Томов – ГОР, ДАР, Българска евролевица.

Социалистите успяха да преодолеят имиджовата криза след управлението на Жан Виденов и дори да се върнат в управлението на държавата през 2005 г. Да преживеят дворцовите кръвопролития между Сергей Станишев, Румен Овчаров и Румен Петков. Да превъзмогнат новото „предателство“ срещу тях, извършено от АБВ на Георги Първанов и Петков. Да преживеят „кълката“, която откъсна и Татяна Дончева, създала своето „Движение 21“. Да надигнат глава след поредната криза, в която изпадна БСП след злополучната коалиция с ДПС и „Атака“ в кабинета „Орешарски“ през 2013-2014 г. Съвзеха се и дори спечелиха президентските избори през есента на 2016 г.    

Тази романтична епоха на ново събуждане като че ли е към своя край. В последните дни се броят на пръсти тези, които все още не са поискали оставката на Корнелия Нинова. Резултатите на БСП на 4 април са катастрофални с близо 400 хиляди загубени гласа от изборите през 2017 г. На хоризонта се надигат социалистически течения, които са амбицирани за пореден път да късат живо месо от партията Майка.

Повече от година бившата бесепарка Мая Манолова жъне социалисти и гласоподаватели с леви убеждения чрез различните си социални каузи. През февруари варненският социалист Красимир Янков, който напусна парламентарната група на БСП в последните месеци на 44-тия парламент, обяви, че създава ляв политически проект „Българска прогресивна линия“. Преди дни бившият соцпремиер Жан Виденов се събуди от политическата кома, в която бе изпаднал близо 20 години и обяви, че ще създава своя партия - "Лява алтернатива“ и ще участва на изборите на 11 юли. Сред 32-мата, част от инициативния комитет на тази „алтернатива“, са, бившият министър на индустрията в правителството "Беров" Румен Биков, бившият министър на здравеопазването Мими Виткова, бившият вицепремиер в правителството „Виденов“ - Дончо Конакчиев, доскорошният депутат от "Атака" Станислав Станилов, Петя Паликрушева, която е сред водачите на Движение "Че Гевара" и редовен автор в прокремълския сайт "НюзФронт".

На 15 май други близо 90 бесепари, сред които Велислава Дърева, фамилията Пирински (Георги и неговата дъщеря Ана), дъщерята на Нора Ананиева – Ана, учредиха друга фракция „Социализъм от 21-ви век“. И всички искат главата на Корнелия Нинова. Но каква алтернатива могат да дадат хора от миналото, някои от които носят отговорността за тежки обществени кризи, а други са сменили по няколко файтона партии?

Ниското електорално доверие в БСП, множеството фронтове, които си отвори Нинова докато „чистеше“ партия от неудобни за нея лица, доведоха до силно омаломощаване на социалистите. По ръководството на Нинова „Позитано“ 20 се превърна в консервативно образувание с все по-нелепи претенции да защитава лявата идея. Направи всичко възможно да отблъсне младите избиратели и да се свие до една обикновена пенсионерка организация. А вероятния страх на Нинова от високото доверие, с което се ползва президентът Румен Радев, и първоначалният ѝ отказ категорично да го подкрепи за втори мандат, доведе до поредния удар за нейната партия.   

Парадоксално, ама Нинова трупаше точки, когато - и докато - Борисов беше на власт. В "служебните месеци" на ревизия и опити за "изчегъртване" на мазните петна от управлението на ГЕРБ нейната БСП осезаемо бледнее. Други са под прожекторите, други жонглират с микрофона - и трябва да се каже, че го вършат много по-умело от лидерката на Столетницата. БСП може и да се блазни от представата, че има някой и друг кадър в кабинета на Радев (напр. Янаки Стоилов), но форматът на служебното правителство издава далеч по-широк замисъл на държавния глава - който също е в своеобразна предизборна кампания в стремежа си към втори мандат. Радев изглежда не разчита вече толкова много на (смятаната досега за фундаментална) партийна подкрепа от социалистите - които вече са трета политическа сила.  

Големите партии на Прехода в Източна Европа като че ли са обречени да изчезнат от политическата сцена и да останат само в учебниците. На терена на лявото вече е толкова пренаселено, че претенцията за автентичност и уникалност на лявото представителство - която дълги години беше емблема на БСП - изглежда неадекватно. И за да не се превърне социалистическата партия в двойник (на другия полюс) на мършавото и беззъбо синьо „лъвче“, трябва спешно да намери нов език и нова стилистика. И вероятно нови лица. Но с тази партийна лидерка Столетницата се е отправила към зимата на своя живот.