"Раждането на една нация" - противоречивият филм на Д. У. Грифит от 1915 г. разказва историята на няколко американски семейства през периода на Гражданската война и последвалата я Реконструкция.

Но отвъд оригиналните за времето техники на заснемане, съвременният зрител би открил доста проблеми с героите, злодеите и посланията на продукцията.

Афроамериканските персонажи (разбира се, наплескани с черна боя бели актьори) са изобразени като груби, опасни и глупави. Те се възползват от победата на Севера във войната и де факто превземат Южна Каролина като пускат фалшиви бюлетини и забраняват на много бели американци да гласуват. Не берете грижи обаче, защото в помощ на онеправдания южняк се сформира група, която няма да остави нещата така. И името ѝ е "Ку-Клукс-Клан".

Врагът на белите "отмъстители" е лейтенант-губернаторът на Южна Каролина и мулат Силас Линч, който не само се бори срещу тях, но и на всичкото отгоре легализира смесените бракове. Кулминацията на филма настъпва, когато Линч се опитва да принуди Елзи Стоунман - дъщерята на водещ аболюционист и конгресмен, да се омъжи за него.

Новината достига до главния герой Бен Камерън, създателят на бялата "чета", който повежда другарите си в битка, побеждава и накрая се жени за Елзи. 

Филмът печели милиони почитатели. И сред тях е президентът на САЩ Удроу Уилсън, по чието нареждане "Раждането на една нация" става първият прожектиран филм в Белия дом.

Малко творби са оказвали такова въздействие върху историята на Америка, както "Раждането на една нация". Тя на практика води до възраждането на "Ку-Клукс-Клан" - след излизането на филма членовете на цивилната милиция започват стремглаво да нарастват, за да достигнат между 3 000 000 и 6 000 000 души в средата на 20-те.

Произведението на Грифит доказва, че 50 години след края на Гражданската война страхът от еманципацията на чернокожите все още е бил масово разпространен. По-конкретно - заплахата, която те представляват за миролюбивите американци, особено за жените.

Тази фобия, присъща както за бедните южняци, така и за елита във Вашингтон, до известна степен обяснява клането в Тълса, Оклахома от 1921 г. Както и продължаващия до днес дебат за расизма в Америка.

Кое предизвиква клането в Тълса?

Преди 100 години окръг Грийнуд, Тълса, е известен под името "Черния Уолстрийт". Това е най-развитият район в Америка за бизнеси на афроамериканци. На 31 май и 1 юни 1921 г. много от тях са унищожени от развилнялата се тълпа от бели американци (подкрепяни от органите на реда), убити са над 30 души (според други данни - над 100), хиляди чернокожи губят домовете си. Десетилетия наред подробностите около клането в Тълса са прикривани. То попада в образователната програма на Оклахома едва през 2020 г.

Всичко започва от една случка, забулена от много въпроси с неясни отговори. В Деня на паметта на загиналите във войните (30 май) 19-годишният чернокож чистач на обувки Дик Роуланд се качва в асансьор на сграда в Грийнуд (на път към тоалетната за "цветнокожи"), където се среща със 17-годишната операторката на асансьора Сара Пейдж. Теориите варират: според една от тях Роуланд се опитва да изнасили Пейдж, според друга той се препъва и я хваща за ръката.

Следва пронизителен вик на момичето, което е намерено в полусвяст, докато очевидци твърдят, че са забелязали чернокож мъж да бяга от сградата.

И до днес не се знае дали Роуланд действително е нападнал Пейдж, или е станало недоразумение и от страх да не бъде пребит или убит той е избягал. По онова време и обвинение е било достатъчно, за да бъде дадена смъртна присъда.

Според някои двамата дори са имали тайна любовна връзка. 

Повече се знае за последвалите събития - на 31 май Роуланд е заловен и из града започват да се разпространяват слухове, че той ще бъде линчуван. Тълпа от стотици бели мъже се събира около затвора и настоява чернокожият мъж да им бъде предаден. Група от около 75 афроамериканци, някои от които въоръжени, пристига в затвора, за да гарантира, че Роуланд няма да бъде убит.

Някой произвежда изстрел, което води до престрелка между присъстващите, при която загиват 12 души - 10 бели и 2-ма черни. Новината бързо достига до всички части на града и вечерта на 31 май бели американци върлуват из Грийнуд, убиват, горят и грабят всичко по пътя си, без никаква съпротива от местните органи на реда.

Кризата е овладяна едва около обяд на 1 юни, когато Националната гвардия на Оклахома налага военно положение.

Но "Черният Уолстрийт" никога не е напълно възстановен.

Тълса - като арена на двете Америки

Расизмът отдавна е публично низвергнат в САЩ. Страната обаче остава разделена по въпроса какво влияние оказва той през 2021 г. Някои твърдят, че с приемането на гражданските права през 60-те години са изкоренени и последните следи от неравенството. Други настояват, че все още съществува расизъм на системно ниво, че дискриминацията е съхранена като двигателна сила под повърхността на множество институции (например в правораздавателната система), въпреки че се наблюдава повсеместно отслабване на расистките настроения сред американците. Именно затова, смятат вторите, системният расизъм е по-коварен - трудно може да се идентифицира, камо ли да се премахне.

Сблъсъкът на тези два светогледа много ясно се наблюдава в Тълса.

На 100-годишнината от клането Джо Байдън стана първият действащ президент на САЩ, който посети квартала на някогашния "Черен Уолстрийт".

"Случилото се в Грийнуд е акт на омраза и вътрешен тероризъм, заяви държавният глава, цитиран от Ройтерс. - Някои несправедливости са толкова отвратителни, ужасяващи и тежки, че не могат да бъдат погребани, колкото и да се опитват хората. Само истината може да лекува".

Байдън участва в минутата мълчание в памет на жертвите, след като се срещна с трима души, живели в Грийнуд по време на масовото убийство - Виола Флечър, Хю Ван Елис и Леси Бенингфийлд Рандъл. Оцелелите, сега на възраст между 101 и 107 години, са помолили Конгреса за справедливост и са ищци по дело срещу местни и щатски власти с искане за обезщетения за потомците на жертвите.

Президентът обяви пакет от политически инициативи за борба с расовото неравенство, включващи планове за инвестиции на десетки милиарди долари в окръзи като Грийнуд, които страдат от хронична бедност.

Освен това президентът обеща, че скоро ще представи мерки за борба с престъпленията от омраза и расисткото насилие, което, според извода на разузнавателната общност, е "най-смъртоносната заплаха срещу нашата родина", припомни той.

На съвсем друго мнение по въпроса стои доскорошният президент Доналд Тръмп. Той настоява, че расизмът е реликва от миналото с бледи отблясъци в съвремието ни. И е готов веднага да реагира, щом започнат да се задават неприятни въпроси за историята на Америка. 

Когато преди година "Проектът 1619" (идеята, че историята на САЩ започва от годината, в която за първи път акостира на континента кораб с роби от Африка) получи "Пулицър", републиканецът нареди да се създаде "Комисията 1776", чиято цел бе да представи "патриотичен" прочит на американската история. "Комисията" публикува доклад два дни преди инаугурацията на Байдън, който бе колективно разкритикуван от професори по история заради фактологическите си грешки и силно заредената политическа реторика. Демократът разпусна "Комисията 1776" още на 20 януари.

Когато протестите след убийството на Джордж Флойд достигнаха до най-горещата си точка в средата на юни 2020 г., Тръмп реши да организира предизборен митинг... в Тълса, Оклахома.

Събитието, първоначално предвидено за 19 юни - деня в който се отбелязва отмяната на робството - бе пренесено на следващия ден "от уважение към паметната дата" и това, което тя символизира, обяви републиканецът.

Провокацията на бившия президент с избора на Тълса бе повече от ясна. Той отправяше предизвикателство към демонстрантите и им задаваше въпроса: "Расизмът като ръководен фактор за функционирането на Америка отдавна е забранен, защо тогава недоволствате?" 

Но протестите след убийството на Флойд бяха както против полицейското насилие, така и срещу това, което президентът защитаваше - опитите да се заметат историческите неправди под килима, да се отрече устойчивото влияние, което упражняват днес и да се оставят да ехтят през вековете.

Ако призивите за справедливост и системният расизъм продължават да бъдат игнорирани, как може да очакваме гражданите на САЩ да се сдобият със съзнание за еднаква историческа принадлежност? 

И след като то отсъства, колко основателно е определението за Америка като "нация"?