Софийски районен съд отказа да конституира прокурора от ВКП Олег Янев като частен обвинител в процеса за организирането и поръчката на... собственото му убийство. Обвиняем е бизнесменът от Костинброд Любомир Илиев (известен като Любо Къдравия или Кардараша). Поръчката, според обвинението, не е била поради личностен конфликт, а заради безкомпромисното изпълнение на задълженията на Янев като прокурор.

Но съдът прие, че той нямал качествата на пострадал, тъй като деянието не е осъществено и той не е нито убит, или поне ранен!? Липсват разсъждения за това какво е изпитал и изпитва прокурорът, след като научил от полицията, че на грузински килър е поръчано да го застреля срещу 100 хиляди евро!

Прелюдия към едно предотвратено убийство

През 2010 г.  Върховната касационна прокуратура (ВКП) създава специализирани  екипи за подпомагане разследвания по организираните престъпни групи. Олег Янев е един от ръководителите (той е бивш следовател от НСлС, водил разследването за убийството на Андрей Луканов, б.р.).

„Някои от разследванията касаели престъпна група, ръководена от Йосиф Йосифов, с псевдоним „Йоско”, който се познавал и се намирал в близки отношения с обвиняемия Любомир Илиев”, пише в обвинителния акт.

В процеса  на разследването, ръководено от Янев, лъсват доста обстоятелства, факти и взаимовръзки за боричканията между влиятелни ромски фамилии. И по-специално за поръчителите и извършителите на взривяването през 2003 г. на имот на Тани Танев в Долни Дъбник, а по-късно и ликвидирането му през февруари 2008 г.

Докато изважда от прахта замразени престъпления, в края на ноември 2011 г. прокурорът Янев получава информация от полицията, че е бил поръчан за убиване. Любомир Илиев  като организатор и поръчител е задържан под стража, а впоследствие освободен срещу 20 000 лв. парична гаранция.

Покаяние на наетия грузински килър е в основата да не се случи ликвидирането на прокурора Янев, става ясно от обвинителния акт.  

Драматичната история започва с прословутия сблъсък между влиятелните ромски фамилии, водени от обвиняемия Любо Къдравия и Христо Василев - Ицо Папата. Три опита (неуспешни) за ликвидиране на Папата са били извършени в Костинброд в периода 2007 – 2009 г., а през 2008 г. първият му братовчед Танев е разстрелян в Долни Дъбник.

Ицо Папата и прокурор Янев са поръчани за убиване, според обвинението, в един и същи период – от юни до септември 2011 г. от Любомир Илиев. При това на един и същи изпълнител на мокри поръчки – грузинеца Константин Купреишвили-Костя. Разликата е единствено в параметрите на поръчката. Според показанията на разкаялия се Костя, той първо се срещнал с Любо Къдравия, който му дал снимка на Ицо Папата и му обещал 100 хил. евро, ако го гръмне два пъти в главата. 

По-късно му предложил същата оферта и за прокурора Олег Янев, но без претенции за детайлите при причиняване на смъртта му.

Докато оглеждал терена в Костинброд и търсел партньор (като шофьор) за мократа поръчка, Купреишвили разбрал, че втората жертва е висш прокурор и „доброволно се отказал от извършване на престъпленията”, четем още в обвинителния акт. Чрез съратници си организирал среща на 21 ноември 2011 г.  с Ицо Папата, разказал му всичко и му предал снимката. На следващия ден Христо Върбанов се обърнал към полицията. 

Междувременно, според обвинението, и органите на полицията получили от други свои  източници информация за подготовката на двете убийства и предприели действия за разкриването и предотвратяването им. Уведомен бил прокурорът Янев, била му назначена охрана.

Три години по-късно делото стартира в съда

Два пъти се отлага поради нередовно призоваване. Районният съд обаче отказва „поръчаният” прокурор да бъде конституиран като частен обвинител.

Софийският районен съд (107-и състав, Наказателно отделение) приема, че застрашеното лице  няма качествата на пострадал и не е претърпяло вреди, тъй като деянието не е осъществено и то не е реално увредено. По тази правна логика „реално увреден” ще рече убит или поне ранен! Пореден пример за неравнопоставеното положение на  жертвите в родния Наказателен процес – на фона на безкрайните привилегии на обвиняемите.

Моралните вреди, които търпи пострадалият се презюмират, а и могат да се установят в хода на съдебното разследване като характер и степен на увреждане. 

Доктрината е очертана от проф. Александър Стойнов в книгата му „Жертвата на престъплението”:

„...наказателното право защитава интересите на гражданите от посегателства още на стадия на недовършена престъпна дейност и дори на стадия на приготовлението към престъпление. Ето защо не е необходимо пострадалият да е претърпял реална вреда, т. е. обектът на престъплението да е бил увреден.” 

Същевременно практиката на съдилищата ни признава качеството на пострадал на оклеветеното лице, защото било накърнено доброто му име. Защо да не се признава качеството на пострадал на лице, чийто човешки живот, здраве, свободно придвижване са реално застрашени? Изживяването на страх не е ли страдание?...

Прокурорът Олег Янев обжалва отказа на районния съд да го конституира като частен обвинител. На ход е Софийският градски съд.