Северна Македония е готова да се откаже от претенциите си за „македонско малцинство“ в България като част от пакет предложения, целящи да убедят страната ни да вдигне ветото си върху началото на присъединителни преговори на Скопие с Европейския съюз, съобщава днес Министерството на външните работи.

Предложенията са представени по време на посещението на северномакедонския премиер Зоран Заев у на на 17 юни. Не става ясно дали президентът Румен Радев и министър-председателят Стефан Янев са поели някакви ангажименти за промяна в позицията на страната ни, ако новите обещания на Скопие бъдат спазени.

Ето какви са те според съобщение за медиите на Министерството на външните работи:

-           В най-кратки срокове Скопие да потвърди пред ООН, в съответствие с чл. 11 ал. 3 от Договора за добросъседство, че краткото и дългото име на страната се отнасят само до политическия субект „Република Северна Македония“, а не до географския регион „Северна Македония“, част от който се намира в суверенните граници на България. След изпращането на тази Вербална нота България веднага ще спре да настоява за употреба единствено на дългото име „Република Северна Македония“ в ЕС и международните организации;

-           Република Северна Македония окончателно да снеме малцинствените си претенции към България, потвърждавайки че няма исторически, етнически и други основания да търси малцинствен статут за която и да е група хора, които не са нейни граждани, на територията на Република България. Това би било в съответствие с клаузата за ненамеса във вътрешните работи на България, залегнала в чл. 11 ал. 5 от Договора от 2017 г.;

-           Република Северна Македония да задейства процес на реабилитация на жертвите на югославския комунизъм, репресирани на нейна територия заради българското им самосъзнание. Този исторически жест от страна на Република Северна Македония би отразил на практика общия ни европейски цивилизационен избор;

-           Република Северна Македония да адаптира с България съдържанието на учебните си програми с цел обективно отразяване на общата ни история, залегнала като централен елемент в Преамбюла и чл. 8 ал. 3 на Договора за добросъседство, както и с оглед премахването на учебно съдържание, насаждащо омраза към България (чл. 11 ал. 6);

-           Идентифициране съвместно с България и премахване на табели и надписи на територията на Република Северна Македония, насаждащи омраза срещу България и българите.

На съвета на министрите по европейските въпрси на 22 юни в Брюксел България потвърди досегашната си отрицателна позиция. 

„България бе принудена да отложи своята подкрепа за началото на преговорите за членство в ЕС на Република Северна Македония на провелото се на 22 юни 2021 г. заседание на Съвет „Общи въпроси“. На същото заседание България даде положителна оценка за постиженията на Република Албания в процеса на реформи и каза своето „да“ за приемане на преговорната й рамка“, се казва в позицията на Външно.

„Българската страна продължава да държи на надеждни гаранции, че наши фундаментални интереси няма да бъдат нарушавани. Трябва да се прекрати практиката на потъпкване на правата на хората с българско самосъзнание в Република Северна Македония. Държим на необратимост в цялостното и ефективно изпълнение на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г.“, се казва още в нея.

София препотвърждава желанието си да продължи с проучвателните консултации и всички необходими други форми на двустранни преговори със Скопие, подчертават външното ни министерство.

„Подхождаме конструктивно и добронамерено, но очакваме Република Северна Македония да пристъпи към практическо изпълнение на поетите на високо ниво ангажименти. Тяхното точно и без отлагане изпълнение ще бъде тест за искреност и добра воля. Това ще ни позволи да се придвижим в действително положителна посока“, се казва в неговата позиция.