„Идва Заев...“

И цари трепетно очакване в българските политически среди и медии. Сякаш идва Александър Македонски.

Очакването е трепетно не заради северномакедонския премиер с фамилно име на тревопасно, бързоного и не особено храбро зверче. 

Очакването е трепетно поради имплицитния въпрос: „Ще му клекнем ли на Заев?“. Т.е. от липса на достатъчно увереност в себе си.

То е трепетно и заради говоренето, че България е под „силен натиск“ (без никакви безспорни доказателства за такъв) и че може да се огъне.

Управляващите, макар и служебно, треперят да не сгафят и да провалят започналата кампания на назначилия ги президент.

Опозицията му трепери да го хване в крачка и да го „закове“ като национален предател.

Не, изводът не е, че никой не го е грижа за националния интерес. Защото той не е в опасност. Заев не го застрашава. Неговата политическа съдба у дома е застрашена, ако България не кандиса Северна Македония да започне преговори за членство в Европейския съюз.

Ако обаче България кандиса, т.е. ако Заев изпълни нейните изисквания, неговата съдба у дома е още по-застрашена.

С други думи, Заев няма полезен ход, погледнато от негова лична и партийна гледна точка. От гледна точка на своя национален интерес Заев трябва да събере несвойствен за породата си кураж и да признае историческата истина, което би отворило пътя на страната му към Европа. Но това означава да жертва своето политическо бъдеще.

Тежко му е. Затова той е във фаза на отричане. Нямало да отстъпи! (Интересно къде ще ходи?) Вдига шум, внушава, че Западът и особено САЩ и Германия са негова страна и така са натиснали София, че тя е в ъгъла и ще кандиса.

Това е шоу главно за пред собствената, северномакедонска публика и е удивително, че и част от българската, дори просветената, му се връзва.

Драги сънародници, братя и сестри, на зор е Скопие, а не София. Зоран е на зор. Ако на съвета на министрите по европейските въпроси в Брюксел на 22 юни Северна Македония не получи дата за свикване на междуправителствена конференция, т.е. за начало на преговорите, тя е изпуснала влака поне за тази година.*

След тази дата в политическия календар на Европа други въпроси изместват разширяването на ЕС. То ще остане за след германските избори през септември. А през април догодина идват френските президентски избори. През март трябва да имаме пък италиански. Залозите са такива, че северномакедонската европейска интеграция няма да се вижда и с микроскоп.

Да, ама ние с неотстъпчивостта си сме изпадали в изолация в ЕС. Там не ни разбирали. Глупости на търкалета. Гърците 27 години прекрасно си поживяха в такава „изолация“. Може и не всички да ги разбираха съвсем, но никой не посмя да оспори суверенното им право на вето. С какво България е по-малко държава членка от Гърция?

Северна Македония е държава кандидатка. Тя ще се присъединява към ЕС, а няма ЕС да се присъединява към нея. Скопие не може да поставя условия. България може да затвори четири ядрени реактора заради европейската си интеграция, а Северна Македония не можела да си пренапише титовските учебници по история. A бе, я у лево...

Да, обаче те заради нашия инат щели да стана „сива зона“ на Балканите, в която да се настанят Русия и Китай и да ни дестабилизират. Няма дъно тъпотата. Да си спомняте случайно, че (включително с българска подкрепа) Северна Македония вече е членка на НАТО и като такава има съюзнически задължения? Какъв Владимир Путин, какъв Си Цзинпин, какви пет лева? 

Така че българский лев няма защо да трепери пред Заю. А, ако за българский журналист Заев днес е главна тема, и номер 112 му е високо в онази класация. И Пеевски нищо не е виновен специално за това.

____________________

* Вчера Министерският съвет реши, че българската позиция остава непроменена.