"Всички ние - данъкоплатците - сме си купили магистрала на зелено". 

С тези думи на служебната министърка на регионалното развитие и благоустройството Виолета Комитова може да бъде обобщена цялата сага около изграждането на свръхважната за северна България автомагистрала "Хемус".

Днес Комитова и нейните заместници дадоха пространна пресконференция, в която подробно разказаха какъв път трябва да се измине до момента, в който реалното строителство може да започне, докъде е стигнало то сега и която трябваше да се отговори на един много прост въпрос: Спира ли служебното правителство работата по магистралата? Именно такова е твърдението на бившите управляващи от ГЕРБ, които от няколко дни повтарят, че проблемите на Комитова с вече старото ръководство на "Автомагистрали", както и решението да се изтеглят пари, за които е прекалено рано да се раздават, ще доведат до прекратяването на изграждането на аутобана.

Какъв е пътят? 

Пресконференцията днес започна с уточнението, че МРРБ финансира два вида строителство - изграждането на чисто нови пътища и рехабилитирането на вече построени такива. "Хемус" е чисто ново строителство в участъка между Боаза и Шумен и именно за тези точно 227 км. държавното дружество "Автомагистрали" АД трябва да получи близо 4 млрд. лв. От тях преведени са вече 1,4 млрд. лв., а възлагането стана по т.нар. процедура ин хаус - практическо заобикаляне на обществените поръчки, при което държавата дава работата на свое 100% дъщерно дружество. Фактите, потвърдени и от Сметната палата, обаче показват, че "Автомагистрали" няма капацитета да строи сама, затова тя наема подизпълнители, към които се разпределят стотици милиони левове без обществени поръчки, неефективно и скрито. За сметка на това строежът е стигнал доникъде. 

Или по-конкретно: инвестиционният процес по изграждането на една магистрала следва вътрешната законодателна логика, създавана от Народното събрание през последните години и то трябва да се спазва такова, каквото е. Така че началото за изграждане на "Хемус" е дадено през 2015 г., когато е решено, че трасето ще бъде разделено на 9 отделни участъка. 

Първото, което трябва да се направи е да се състави Подробен устройствен план, по-познат със съкращението си - ПУП. Последните такива готови ПУП-ове, засягащи магистралата, са издадени на 8 февруари тази година. В процедурата по получаване на ПУП влизат всички дейности по съгласуване, одобряване и прочее. След това започва оформянето на земята, смяната на нейното предназначение и отчуждителните процедури, поясни днес Комитова. 

"Първо се прави оценка, после се водят дълги и сложни преговори с всички собственици. После се гласуват парите за плащанията по отчуждителните процедури, понякога има и съдебни процедури. Този срок не може да бъде фиксиран". 

След това, продължи обяснението, се изработва проект за строителство, който отново се съгласува. Това са познатите ни чертежи, схеми, количествени сметки и т.н. Този целият процес завършва с един единствен документ - разрешение за строеж. 

"Именно тогава и само тогава започва втората фаза - същинското строителсто. Накрая въвеждаме в експлоатация и получаваме т.нар. Акт 16", продължи министърката. 

Сега внимание - първите три участъка от магистралата, които са с дължина общо 51 км, имат вече годно издадено разрешение за строеж, тоест - по тях вече се работи. Участъците 4, 5 и 6 обаче имат изготвени само ПУП-ове, които са получени последно през февруари тази година. Малко по-рано е получен само на участък 4 и там вървят съгласувателни процедури. Тоест - тук няма възможност за започване на строителството, шест години след началото на процедурата. Вторите три участъка са с обща дължина от 83 км. 

Последните три участъка - 7, 8 и 9 - нямат никаква документация - нито ПУП, нито отчуждаване, да не говорим за разрешителни за строеж. 

Участъците от 1 до 6 са финансирани с министерско постановление, а цената за тях е 1,9 млрд. лв. Последните три отсечки пък ни струват нови 1,8 млрд. лв. 

Това е целият процес, който трябва да се извърви. От сметките излиза, че по 1/3 от магистралата се работи, по друга 1/3 е рано за започване на работа и не е ясно кога точно ще може да се започне, а по последната част не е свършено нищо. 

Комитова обясни, че причината за бавното получаване на документите в е в "тежката нормативна институционална среда, заради която ваденето на документи отнема години". 

Следваща стъпка: финансиране и аванси

Както вече обяснихме, магистралата се строи по документи от "Автомагистрали". За целта МРРБ превежда на АПИ, а АПИ на "Автомагистрали" общо 1,38 млрд. лв. до края на 2020 година. От тях държавното дружество раздава цели 675 млн. лв. под формата на аванси към своите подизпълнители - за "доставка на материали и техника". Тук някъде министър Комитова показа и примерен, вече подписан, договор между "Автомагистрали" и подизпълнител на стойност от 100 млн. лв., който видомо бе не повече от две странички, формат А4. 

Срещу тези изплатени аванси има свършена работа за едва 9 км, които вече са влезли в експлоатация. 68 км в момента се изпъляват. 

"Раздаваме пари много за много по-напред, отколкото е достигнало строителството", подчерта Комитова. 

Именно тук дойде и отговорът на големия въпрос - спира ли служебното правителство работата по магистралата? Отговорът на Комитова е категоричен - не. 

Тя обясни, че тъй като в момента се работи само по участъците 1,2 и 3, то тези фирми там не спират да работят. Напротив - те вече са получили много големи суми, дори повече, отколкото са им необходими на този етап. 

"Аз като министър никога не бих спряла строеж без причина и дори смятам, че най-скъпото строителство е незавършеното строителство. Мен ме интересува единствено магистралата да бъде построена. Кой може да спре строителството? Първо - това са фирмите, които работят по тези участъци, ако преценят например и кажат, че нямат пари за заплати. Аз смятам, че те нямат изгода да говорят такива неща. Над тях пък е "Автомагистрали". До днес там бе Стоян Беличев, но днес има нов шеф. Той е и другият човек, който може да спре строителството. Министърът няма как да го направи", категорична бе Комитова. 

Пороците

Представителите на МРРБ за пореден път коментираха и пороците в схемата "АПИ-Автомагистрали-подизпълнители", като Комитова за пореден път обясни, че системата на инженеринг, чрез която една фирма трябва да си направи проект, да си строи и да си наеме надзор, е порочна и може да доведе до изкуствено завишаване на цените на материали и услуги. 

Друга притеснителна тема отново е свързана с авансите, защото тези пари може да бъдат изгубени. Проверката на министерството показала, че все пак договорите са застраховани към няколко застрахователни дружества, но няма банкови гаранции към тях. А пък пълната информация все още не е налична, защото Стоян Беличев не съдействал на министърката. 

Комитова коментира и защитната теза на "Автомагистрали", според която аванси се давали, защото така се купували материалите на ниски цени, които във времето само поскъпвали. Така, когато и да ти потрябват, цените ще са на нивото от преди години, а не на високите моментни.

"Кой гарантира, че това е ниската цена? Един човек, който говори по медиите? Вие знаете ли кога ще се случи това строителство? А ако тази фирма фалира - дали няма да е твърде висока цената?", попита риторично тя.

Разводът и развръзката

Комитова днес коментира лаконично и вписването в Търговския регистър на новото временно ръководство на "Автомагистрали" така: 

"От днес вече съм щастливо разведена", очевидно иронизирайки факта, че Стоян Беличев направи всичко възможно да забави смяната, включително през съдебни жалби. 

Беше разяснено и че все още не се знае кои са кандидатите за поста на директори за постоянно, защото срокът за подаване на документи за обявения конкурс е до 5 юли. Едва тогава ще започне и оценката на кандидатите. 

Що се отнася до изграждането на магистрала "Хемус", то краят му и пускането й в експлоатация няма да е скоро. Предишните управляващи твърдяха, че това ще стане до края на 2024 г., но очакванията на служебния кабинет са други. 

"Ако нещата вървят, както до момента, то 2024 г. е химера", обобщи зам.-министър Анастасов. 

Няколко пъти бе подчертано, че не може да се каже кой бави строителството, защото просто има дълъг път, по който трябва да се върви. Такива са родните правила, написани от законодателя. 

Все пак има и други обективни обстоятелства. Като например факта, че кабинетът "Борисов 3" е решил да прави ПУП-овете отделна на всеки участък, вместо да направи един общ за цялата магистрала. Ако това бе станало, сега щяхме да сме спестили време, обясни още Анастасов. 

Оказва се обаче, че в участък 4 има сериозни нарушения. Там, въпреки че няма разрешение за строеж, явно се извършват някакви дейности по отнемането на горния хумосен слой на трасето за пътя. Така се разбира днес, че иззетата почва е "метната" на около 80 декара горски площи, които вече са увредени. Целта на това упражнение било да се спестят средства от извозване, транспортиране и депониране.