Усилие на служебното правителство е да представи пред Европейската комисия Националния план за възстановяване и устойчивост. Основен проблем и за това управление обаче се очертава какво да се прави, така че да се оправдае разходът на средства и обвързано ли е това с потенциални належащи реформи.

В обсъждането на българския план се изразяват някои опасения от администрацията, които според две от министерствата ги възпират от смели предложения и авангардни и важни действия. Първото е, че неизпълнението на политики би довело до спиране на финансирането, вторият, предимно заявен от Министерство на правосъдието, че заложеното например от ВСС, ВАС и Прокуратурата не подлежи на корекция.  

В настоящата публично представена чернова се обръща приоритетно внимание на инвестициите и почти никакво на реформите като липсва фокус по отношение на правосъдието (вместо фокус, имаме съединени кръпки от различни проекти и инвестиции). Без реформи инвестициите биха загубили смисъл - т.е. ще се наливат пари, а резултатите ще са съмнителни. Макар думите „реформа“ и „инвестиция“ да присъстват в Плана, по същността си поне по-голямата част от тях са по-скоро дейности и мерки, а не реформи. Това е резултат от факта, че няма ясно идентифициране на системните, структурни проблеми, за които се говори от години, а по-скоро се пълзи по периферията.

Препоръки за ревизия на Плана

България може да ползва опита на държави, чиито планове вече са одобрени, а проблемите с правосъдната система сходни. Така например може обстойно да се разгледа планът на Словакия, тъй като проблемите са подобни, но словаците са подходили открито при съставянето му – ясно са дефинирали проблемите, затова и успешно предлагат конкретни решения.

В българския контекст например могат да се заложат три ключови реформи:

Реформа на съдебната власт и борба с корупцията – обяснение какви са проблемите, посочване на констатациите на Европейската комисия (CVM, докладите на върховенство на пр.), Венецианската комисия, Rule of Law Index и т.н.

Реформа 1: Утвърждаване независимостта и ефективността на съдебната власт:

Реформиране структурата и състава на ВСС (повече съдии, избирани от съдиите, прокурорите да не участват в избора на председателите на върховните съдилища);

Конституционни и законодателни промени (усъвършенстване на конкурсните и атестационни промени при отчитане на трайната практика на ВАС и проблемите с командироването);

Преструктуриране на съдебната карта;

Оптимизация на разходите заедно с гаранции за утвърждаването на качеството на правораздаването и гарантиране на достъпа на гражданите до правосъдие;

Специализация на съдиите по материя;

Оптимизация на структурите на общите, административните и военните съдилища чрез промяна на съдебната карта на страната;

Законодателни промени.

Реформа 2: Борба с корупцията чрез отчетна прокуратура (вкл. главен прокурор) и ясни конфискационни правила:

Реформиране структурата и състава на ВСС (силно представена обществена квота в прокурорската колегия, ясни правила за разследване, временно отстраняване и освобождаване на главния прокурор);

Конституционни и законодателни промени (отпадане на надзора за законност, възможност на временно отстраняване от длъжност на главния прокурор в случай на образувано наказателно производство срещу него, частичен съдебен контрол на отказите на прокурора за образуване на наказателно производство, временно отстраняване на главния прокурор и т.н.);

Пълно и адекватно транспониране на законодателството на европейско ниво за борба с корупцията и защита на лицата, податели на сигнали за корупция чрез: анализ на правната рамка и резултатите от дейността на КПКОНПИ и потенциалната смяна на модела на функционирането ѝ чрез пряка и непосредствена връзка между лицето, извършило престъпление и действията по конфискация; анализ на работата и ефекта в/у бюджета на специализираните съдилища и тяхното закриване.

Реформа 3: Повишаване бързината, прозрачността на съдебната власт чрез електронно правосъдие с цел насърчаване на инвестициите и улеснения за гражданите:

Тази цел търпи и „зелени мерки” като ликвидация на хартията;

Публичност на действията на съда и прокуратурата чрез улеснен електронен достъп до актовете на съдебната власт и делата  чрез ревизия и актуализация на ЕИСС и ЕИПП със задължителни индикатори за изпълнение;

Възможност за реално упражняване на процесуални права от дистанция.

Тук ще се наложи технически да излъжем Европейската комисия, че надграждаме постигнатото, защото то има нужда от изграждане наново. С пускането в действие на ЕИСС и последващата ревизия се получава така щото днес сме си купили отличен нов автомобил за 60 000 лв., който веднага трябва да влезе за основен ремонт на стойност 150 000 лв.

Инвестиции:

1. Софтуер и хардуер за въвеждане на реално работещо е-правосъдие;

2. Адаптация/реновиране на стари сгради при реорганизиране на съдебната карта (да се прецени дали също няма да са нужни нови);

3. Направените инвестиции да са обвързани със съкращаване администрацията на ВСС, ИВСС, прокуратурата и съдилищата.

За целите на отбелязаните предложения ще е необходима детайлна ревизия на настоящия План в областта на правосъдието. Без съществени реформи ще харчим поредните средства без ефект. Изисква се ясно признаване на проблемите, а залагането им в Плана би обвързало и едно бъдещо управление с изпълнението им.

А страховете за това, че няма да има решителни мнозинства в НС, които да ги подкрепят и с това да изгубим евро финансиране намират своето технократско решение – за фундаменталните въпроса по устройството на съда и прокуратурата не са нужни тежки анализи, те отдавна са налице, ето защо те могат да бъдат самостоятелна мярка в плана с микро финансиране.

Институт за пазарна икономика