"Гомор" се завърна (ОТКЪС)

"Знам това. И ще го докажа!"

Това заявява Роберто Савиано - осъден на смърт от Камората, автор на бестселъра"Гомор" - който се завърна у нас с логото на издателство "Ера" като допълнено издание с нов превод.

Роден в Неапол, младият автор още четиринайсетгодишен става свидетел на убийство, а баща му е пребит, защото е спасил живота на ранено момче, набелязано от Камората за екзекуция. Роберто се записва в младежко сдружение за борба с престъпната организация и през следващите четиринайсет години целият му живот е отдаден на разобличаване дейността на мафиотските кланове от Неапол, натрупали вече колосална икономическа мощ.

За да събере информация за книгата си, авторът прави и невъзможното.

Работи като строителен работник и като асистент на китайски текстилен производител - все дейности, подчинени на Камората. 
Скита по „екологично чистите” полета край Неапол, където Камората заравя незаконно токсични отпадъци. Проучва системата за намиране на работа в чужбина с камористки препоръки и лети до Великобритания. Дори влиза в ролята на сервитьор на една сватба на мафията.

Рицар на истината, за свое оръжие той избира словото.

Първоначалният тираж на „Гомор” е 5000 екземпляра. Реакцията на босовете от Камората е присмехулно-надменна. За два месеца „Гомор” надхвърля 700 000 продадени екземпляра само в Италия. 

Мълчанието, обгръщало дейността на Камората, е нарушено. Национални медии започват да отразяват случващото се в Неапол и близките градчета. Следват арести и конфискации на имущество на камористи. Организират се манифестации срещу Камората по улиците на Неапол. 

Словото постига това, което държавните институции не успяват.  Шефовете на Камората осъждат Савиано на смърт.

Представяме ви откъс от "Гомор":

Пристанището

На скалите ни очакваше Сиен. Приближи се до един огромен кашон – в ръката си вече държеше макетно ножче – и разряза дългата лента тиксо, която държеше затворени двете крила на картона. Вътре имаше обувки, маратонки – оригинални и на най-известни марки, нови модели, съвсем нови, които още не циркулираха по италианските магазини. Тъй като се страхуваше от проверка на финансова полиция, беше предпочел да разтовари в открито море. По този начин една част от стоката можеше да бъде вкарана на пазара без баласта на данъците, а прекупвачите на едро щяха да ги вземат без митническите разходи.

Конкуренцията се побеждава с отстъпки от цените. Едно и също качество на стоките, но с четири, шест, десет процента отстъпка. Проценти, които никой търговски представител не би могъл да предложи, а именно отстъпките са причината един магазин да се разрасне или да умре, те позволяват отварянето на търговски центрове, гарантират сигурни приходи, а със сигурните приходи – банкови гаранции. Цените трябва да паднат. Всичко трябва да пристигне и да се движи бързо и тайно, да се свие все повече в измерението на продаването и купуването. Неочакван кислород за италианските и европейските търговци. Този кислород нахлуваше през пристанището на Неапол.

Натъпкахме всички кашони в няколко буса. Пристигнаха и други моторници. Бусовете тръгваха към Рим, Витербо, Латина, Формия. Сиен ни закара обратно вкъщи. През последните години всичко се беше променило. Всичко. Внезапно и бързо. Някои хора предчувстват промяната, но още не я разбират. Допреди десет години заливът браздели лодки на контрабандисти, сутрините били пълни с дребни търговци, които идвали, за да се заредят с цигари. Препълнени улици, коли, пълни със стекове, някое кьоше със стол и сергия за продажба. Разигравали се битки между бреговата охрана, финансова полиция и контрабандисти. Разменяли се стотици килограми цигари срещу неосъществен арест, за да спасят други стотици килограми цигари, натъпкани в двойното дъно на някоя лодка беглец. Дълги нощи на дежурене и подсвирвания, за да предупредят за необичайни движения на автомобили, включени предаватели, за да сигнализират при проблем, и редици от хора по цялото крайбрежие, които си предават бързо кашоните един на друг. Коли, профучаващи от брега на Пулия в посока към континента, а оттам – към Кампания. Неапол – Бриндизи била основна ос, пътят на процъфтяващата икономика на евтините цигари. Контрабандата – „Фиат“ от юга, благоденствието на хората, за които няма държава, двайсет хиляди души, работещи изцяло в незаконната търговия между Пулия и Кампания – контрабандата дала началото на голямата война на Камората в началото на 80-те години.

Клановете от Пулия и Кампания внасяли обратно в Европа цигарите, които вече не били обект на държавен монопол. Внасяли хиляди каси месечно от Черна гора, прибирайки по петстотин милиона лири – около 285 000 евро – на партида. Сега всичко се е разпаднало и се е преобразило, на клановете това вече не им е изгодно. Но в действителност в максимата на Лавоазие има една безусловна истина: нищо не се създава, нищо не се губи, всичко се преобразява, в природата, но най-вече в динамиката на капитализма. Вече не никотиновият порок, а продуктите от ежедневието са новият предмет на контрабанда. Заражда се войната на цените, ужасяващо безмилостна. Процентите отстъпка на търговските представители, на прекупвачите на едро и на търговците определят живота и смъртта на всеки един от тези икономически агенти. Данъците, ДДС, максималният товар на всеки тир са тежест за печалбата, същински митници от бетон за циркулирането на стоки и средства. Тогава големите фирми преместват производството си на изток, в Румъния, Молдова, в Ориента, Китай, заради евтината работна ръка. Но и това не е достатъчно.

Произведената на ниска цена стока ще трябва да бъде продадена на един пазар, където пазаруват все повече хора с нестабилни доходи, минимални спестявания и маниакално внимание към всяка стотинка. Непродадените количества се увеличават и тогава стоките – оригинални, фалшиви, полуфалшиви, частично истински – пристигат тихомълком. Без да оставят следа. С по-малко видимост от цигарите, защото няма да имат паралелна дистрибуция. Сякаш никога не са били транспортирани, сякаш са поникнали на нивите и някоя анонимна ръка ги е събрала. Парите не миришат, но стоките имат аромат, не на морето, което са прекосили, не носят и мириса на ръцете, които са ги произвели, нито пък на греста от автоматизираните ръце, които са ги сглобили. Стоките миришат на онова, на което миришат. Тази миризма няма друг произход, освен тезгяха на търговеца, няма друго пристанище, освен дома на купувача.

Оставихме морето зад себе си и се прибрахме вкъщи. Бусът едва ни даде възможност да слезем, след това се върна на пристанището, за да събира и да събира, да събира още кашони и стока. Качих се, вече почти припаднал, в товарния асансьор.

Свалих подгизналата си от вода и пот тениска, преди да се хвърля на леглото. Не знам колко кашона бях пренесъл и наредил, но усещането беше, че съм разтоварил обувките за краката на половин Италия. Бях толкова уморен, все едно бе краят на ужасно натоварен ден. Останалите момчета тъкмо се събуждаха. Беше едва ранна сутрин.