Този четвъртък - 21 ноември от 18:30 ч в Софийска градска художествена галерия ще бъде представено новото двутомно издание на поета и есеист Георги Борисов, озаглавено „Моите истории (1973-2023)“. 

Роденият през 1950 г. Георги Борисов е изявен поет, преводач и основател и дългогодишен редактор на емблематичното списание и издателство "Факел". Автор е на единайсет поетични сборника и множество есета, носител на множество награди. Новите му два тома са дело на изд. "Колибри" и излязоха от печат на 1 ноември - Деня на народните будители.

Читателите на Клуб Z могат да прочетат кратък откъс:

Рангел Вълчанов и Юз Алешковски

16 ноември 2006

Рангел Вълчанов на среща с Първанов

Днес Рангел Вълчанов – невероятен човек! – бил на среща с Първанов за „Факел“. Рекъл му, че такова списание не може да спре, че съм за държавно отличие и че освен левчевци и гранитковци съществуват и такива като мен. „Добре, добре“, отвърнал президентът.  А Рангел му поставил въпроса за субсидия от 60 000 евро (вместо максималните 30000, за които му говорих снощи, необходими за един по-разширен екип, помещение за редакция и пр.). „Помещение ще намерим, ще се обадя на областния управител, а тия 60 000 са джобни пари.“ – добавил Първанов. Бил намерил трима бизнесмени, другата седмица щял да ни кани с Рангел в кабинета му.1

5 февруари 2007

Рангел Вълчанов в Париж

Тук е Рангел Вълчанов – за седмица на българското кино или по-скоро за Панорамата му. От 31 януари до днес, 5-и. След час ще го придружа до прожекцията на неговите „Лачени обувки“ от 22 часа, която той ще  представи. Тази нощ ще спи вкъщи, заминава си след два дни.

Рангел няма завършено средно образование при завършено висше! „Какво да направя – оправдава се той – трябваше да работя в една кожарска фабрика.“ 

С Вивиан Кончаловска и Пиер Уили Глен

Той е с яка масивна глава и прилича на Юз Алешковски, както забеляза Вивиан, първата жена на Андрей Кончаловски, сега Глен, на вечерта у Елена Томалевска в петък, 2 февруари. Ние сме на тавана с капандурите в къщата на ул. „Божоле“ 15, Елена е запалила камината, което аз поддържам, докато тя сервира. Рангел не отказва нищо – пие няколко чаши шампанско, вкусно замезва, после минава на червено и така изкарва вечерта до един и половина и до плодовата торта. Високият и светъл Пиер Уили Глен си тръгва с мотоциклета, изоставяйки Вивиан, която не си е взела каската. Уили е с необикновено дълги и изящни крайници. Оказва се, че майка му е мулатка и затова косата му е толкова къдрава. Движенията му са меки като на хищник. Той е оператор на Трюфо („Американска нощ“) и е гледал „Лачените обувки“.  Говори малко и тихо. Закъсня за вечерта, защото идваше от тържеството по случай 20-годишнината на училището за кино и звукозапис „Фемис“. Непрекъснато участвал в журита и избягвал да ходи на гости с жена си. Когато малко по-късно вечерта си позволих да кажа, на Вивиан „Извинявай, но ще те прекъсна!“, той енергично ме подкрепи. Вивиан е сред активните преводачки от руски и английски в Париж.

Рангел – син на славния Георги Димитров

Иначе, докато ние си говорехме с Рангел на дивана, той разказваше живота си на Елена, с която явно се харесаха. Не закъсня да изпълни коронния си номер – историята с двамата парашутисти в Москва, на чиято маса в московски ресторант имал неблагоразумието да седне. Руснаците го взели за син на Георги Димитров и започнали да го тъпчат с алкохол и ядене, докато на Рангел коремът му се подул така, че за да прекрати консумацията заявил, че го боли. Двамата мъртвопияни гиганти решили, че прави перитонит и го емнали с електричката при техен познат хирург. Оня отворил вратата, Рангел се скрил зад тях и отчаяно заръкомахал: „Не ги слушайте, няма ми нищо!“ Лекарят разбрал каква е работата и призори ги отпратил и тримата по живо, по здраво. 

„А сега накъде?“

Разказа ни също и финала на новия си филм „А сега накъде“ – с чашата, която минава на едър план покрай всички герои и от нея започват да изскачат звезди и да пращят светкавици. Ей тия точно европейски звезди и стилизации ме изпълват с недоверие към филма, макар Рангел да е изключително земен, човек реалист, и едва ли ще си позволи безвкусици. Няколко дни по-късно, ден преди да си замине, седяхме след леко препиване предната вечер в хола и той сподели проблемите си. Били три: първо, етичен – да не засегне някои от 23-та актьори, като му отдели по-малко екранно време. „Смятам – вика – да покажа всекиго по за 3 минути – ей ти ги вече 60 минути! Заснех 52 часа за 20 дни и сега имам страшно много работа.“ Много е доволен от участието на дъщеря си. „Просто драго ми стана, горд се почувствах, че ми е дъщеря. Така хубаво, зряло и спокойно стои на екрана.“
Другият голям проблем е естетически, третият – идеен. „Защото какво да се лъжем – конфликт няма. Конфликт ли е това, че едни са напълнели, други – изнесли се в чужбина, трети – без работа. Как да разкажеш съдбата на всекиго, когато за един филм с двама герои режисьорите се оплакват, че не им стига времето.“ – „, Ти пък си се заел с възможно най-трудната задача, сам си си я поставил“ – казвам. „Така е“ – признава с горчивина Рангел. 

6 февруари 2007, Париж

Рангел за операцията си

Тази сутрин той не се чувства добре, боли го цялото тяло. Мерим температурата – 37,3. Давам му осцилококцинум, чета му, че е произведен от черен дроб на патица, а той скептично бърчи устни. 

Рангел е на 77 години, но е с невероятно жив ум, свежи сетива и огромно въображение, благодарение на което може да изиграе всичко – и постоянно го изиграва. Може да си представи, че е във всякаква ситуация – от вечно недоволен старец и напращял бачкатор до наркоман и ученик. Има огромна памет – никога не е пушел и гълтал тютюнев дим. Пиел е съвсем умерено. По рождение е много здрав, як, корав. Когато му изрязвали карцинома от белия дроб, се учудили какви ребра имал – обикновено, за да разтворят гръдния кош, хирурзите го разпъвали с разни менгемета, ребрата не издържали и се чупели, а при него имало само едно спукано. Нощта след операцията била адска – проснали го направо на кожата на някакво полулегло и го вързали да не мърда. Като минала упойката, „кожата“ под него така се нагорещила и залепнала за гърба, че от болка Рангел почнал да крещи, защото сестрата не го чувала, а после и не искала да подпъхне чаршаф отдолу му, както той я умолявал. „Не са ми наредили“ – отговаряла, а на Рангел сякаш му режели с електрожен гърба. Чак към 6 сутринта не издържала и тя на крясъците му, смилила се и мушнала сгънатия чаршаф под мъченика. Чувството на облекчение при дòсега с хладния памук било толкова силно, че Рангел припаднал.

Другото изпитание след подобна операция била животоспасяващата кашлица, която трябвало да изхвърля кръвта и гнойта от дробовете. Въпреки болката, Рангел не спирал да се храчи, като не пропускал всеки път да подкани и жената до него към същото действие. Тя съвсем нямала сили, но той не спрял да я кара да кашля. „Така й спасих направо живота.“

Вероятно по същия начин Рангел работи и с артистите си.

Докато чакахме Сашка да изпече телешките пържоли в кухнята, Рангел лежеше на дивана в хола, а аз седях на масата с чаша вино в ръка и го слушах, разпитвах и подканях да разказва. Бях сигурен, че такава възможност друг път няма да ми се удаде. Рангел е сговорчив човек, с нищо не досажда, нито нещо изисква или си позволява да капризничи, а кротко, незабележимо обитава пространството. Засега разговаряше с мен, защото аз го подпитвах; когато съседката звънна и жена ми излезе да й отвори, отидох за минути до кухнята да не се разварят спагетите; върнах се в хола – Рангел беше заспал. Макар и той като мен да се оплакваше от безсъние нощем, нервната му система явно беше здрава. 
Предната вечер беше прожекцията на „Лачените обувки“. Рангел си сложи сако – върху дънковата риза, която беше загащил под панталоните, смени си ботушите и в 22 ч се яви пред шепата зрители. Каза им да гледат филма, защото е интересен. Не беше още приключил, когато светлините угаснаха и екранът светна. Пред мен на седалката мернах милионера Гидеон, 60 годишен богат американец, влюбен в нашата Сузана Клинчарова, и се зазяпах във филма. Колко мина, не разбрах, но усетих, че Рангел стои търпеливо зад мен и ме чака. Прав.   Скокнах, отидохме пеш до метрото на Cluny Lа Sorbonne и се настанихме в празния вагон. 

На седалката до нас пътуваше младеж със слушалки. Слушаше силен рап и от сака си току вадеше и надигаше бутилка водка. Мисля, че комбинацията водка с музика направи много силно впечатление на Рангел, който говореше с мен, а не можеше да отлепи очи от момчето. Гледаше го така, сякаш се опитва да го прозре, да го разсъблече, да разреже главата му и надникне да види какво става в нея. Сякаш правеше трепанация и удряше с чук по длетото, за да му бръкне в мозъка. 

Когато се прибрахме, Сашка беше сложила масата и ни чакаше. Бях пил вече водка и продължих с нея, а Рангел ме изненада, като си поиска уиски.

„Не съм чак такъв абстинент“ – каза. 

За какво ли не говорихме нея вечер… По някое време стана дума за прочутата Х и Рангел обясни защо повече не искал да я вижда. „Да мрат!“ – възкликнала театрално веднъж на улицата тя. Имала предвид старите комунисти, които ровели в контейнерите с боклук. И както вървели един до друг, Рангел рекъл: „Трябва да си ходя, че имам работа“. Кривнал – и повече не се видели.

24 май 2007

Разговор с Юз Алешковски

Като повечето велики хора Юз не показва, нито напряга с интелект и познания околните; вместо това пред вас е един крайно естествен и нелицеприятен събеседник, който пише и говори така, както мисли и както смята, че трябва да се държи всеки свободен човек. От времето, когато започва да вади от чекмеджетата и да публикува своята неподражаема „ненормативна“ проза, да е дал две – две и половина интервюта. Едното през 1986 година в Book World на друг любимец на Музата и негов най-верен приятел и поклонник – двуметровия Бродски. Второто – двайсет години по-късно на крупния руски съчинител и тогава сътрудник на списание „Огоньок“ Дмитрий Биков, в сравнение с когото Юз изглеждаше като хималайско петле край носорог, видях ги и двамата през лятото на 2006 година на Фестивала на книгата в Москва. Поради напетата си походка обаче и вечното движение, в което се намира, зашеметяващото количество остроумия и мъдрости, които неуморно сипе, неочаквани наблюдения, афоризми, разгърнати метафори, импровизирани стихове, каламбури Юз изпълва целия космос около себе си. Може да е давал още няколко интервюта или по-скоро изявления тук-таме по медиите, но по принцип категорично отказва да го записват или дори да отговаря писмено на въпроси. Как ли не съм го подмамвал, преди да дойде в България за премиерата на книгата си „Светлина в края на дулото“, какви ли не най-невинни уж намеци съм му подмятал по въздуха – не и не! Виж, писма пише – без главни букви и всякакви препинателни знаци – с удоволствие и най-отговорно, пазя над триста страници кореспонденция помежду ни. Засега... 

Събрахме се с Рангел Вълчанов за разговор с Юз на 24 май – деня, в който е роден и Бродски... Какво по-голямо щастие за човек, посветил се на буквите като мен, да празнува рождения ден на Словото и на Бродски с неговия най-близък приятел и също велик приближен на Музите – Юз Алешковски…

Рангел записва Юз с камера

Рангел Вълчанов, друг безподобен творец и чешит, когото Юз хареса и обикна от пръв поглед, се запозна с него още в деня на пристигането му. Настанихме Юз и жена му Ира в хотела и ги поведохме с Мира към ресторант „Яфата“ на „Солунска”. Рангел беше дошъл с камера и ни чакаше прав пред двора на живописното заведение. Седнахме и щом поръчахме бутилка „Бургас 63“, Юз посочи съседната маса и прошепна на Рангел: „Виж – Копола! Самият Франсиса Копола! Снимай го! Веднага!“. 

Въобще по целия ни път из България през следващите дни той срещаше знаменитости и небесни пратеници. Рангел пък, който дори в градове като Париж не се разделяше от неговия „Николай Николаевич“ и „Кенгуру“ (свидетел съм, има и други очевидци на този необясним факт за кинаджия като него), не изпусна, докато бяхме заедно, камерата. Беше лична камера, никой не му беше поръчал да снима Юз, нито пък обещал да му покрива разходите по време на снимките из страната. 

Кой знае, може пък сега да се намери някой, който, като прочете тези редове и научи, че най-големият български режисьор има готов материал за няколко филма с автора на песента „Товарищ Сталин, вы большой ученый“, ще потърси безценните дискети... 

В тях е и разговорът ни от онзи 24 май 2007 година, който Рангел засне със същата тази камера. Напълно автентичен, без никакви сценарии. Въобще с Юз е невъзможно да се нагласи нещо, той е толкова непредвидим и своенравен през всяка от следващите пет минути, колкото може да бъде само ученик от последния чин на началните класове. Въпреки това Рангел успя да го залъже и настани – не под широката стряха на къщата в Княжево, а до огнището, на крачки срещу нея. Под стряхата, в съответствие с неговите си рангеловски виждания, бяхме разположени двамата с него. 

Не бива толкова често да безпокоим небесата 

Беше първият ден, в който не валеше и светеше бледо слънце. След една суха зима и още по-суха пролет, когато слънцето вече плашеше, а вятърът не спираше да върти кълбета от прах и боклуци из центъра на София. Ден след молебена на Юз за дъжд в Ротондата „Свети Георги“ небето се разцепи и буквално продъни, седмица не спря да вали. Една сутрин с принцеса И не издържахме и му напомнихме, че е време да се помоли пак, белким спре тоя потоп. Той отвърна: 

– Не бива толкова често да безпокоим небесата, пък и те по-добре от нас виждат.

В тази фраза е целият Юз Алешковски, тя е разтворена в думите му така, както самият Творец присъства невидимо във всичко, сътворено от него. В продължение на десет дни бях неотлъчно до него и съм убеден, че Юз действително има някаква връзка с небето и с висшите сили. И че ако не е гениален – дума, от която се боя, то е с проблясъци на гениалност. Така смята и принцеса И, а надявам се, и Божана Апостолова, с която заедно издадохме и поканихме писателя в България. В нейния дом, след като старателно засне пловдивската премиера на Юз, Рангел изигра неподражаемо сцени от своите младежки преживелици в съветска Москва. Юз се превиваше като дете от смях, гледаше го със светнали очи и не можа да вземе думата повече от час! Рангел пък – да опита агнешкото на софрата на Божана.

Юз и алкохолът

Докато разговаряхме онзи ден тримата, Юз отпиваше по глътка августинска бира, която наричаше „божествена“. Това може да създаде у някого погрешното впечатление, че като повечето руснаци и той пие от сутринта. Нищо подобно – позволяваше си по чашка-две ракия през вечер, обикновено след концертите и срещите си с читатели, и постоянно пречеше на останалите да пият, защото мразеше пияниците с безумен поглед, а явно беше видял много такива в живота си. „Августинската бира“ си беше купил на летището в Мюнхен на път за София и пазеше за последния ден на престоя си. През цялото време на разговора ни строго следеше всеки от двама ни да пие еднакво, никой никого да не ощети и в знак на особено разположение на духа сам наливаше.

Лично аз не можах да задам нито един от въпросите, които си бях подготвил. Юз дръпна поводите от самото начало и не ги изпусна до края. Дори сам на себе си се учудваше колко много говори. На терасата зад къщата ни чакаше маса за десетима с тава агне и томче на Бродски. По склона на хълма срещу нас и слънцето се спускаха Светите братя. Насядахме и вдигнахме първата наздравица за тях. А те – за нас.

11 юли 2007, сряда

На какво ще се държи киноразказът за Юз

Вчера ми звънна Рангел и ми поръча да мисля как си представям бъдещия филм за Юз: предимно той ли да говори и понякога да бъде зад кадър, а Рангел да пълни филма с консервени кутии – отляво, камера – вдясно, самолет – отгоре, или аз да разкажа за преписката си с Юз, как съм го поканил и какъв съм си го представял, преди да го видя. На какво да се държи киноразказът – на някогашните детайли или на рязката разлика между представата ни за Юз и това, какъв е в действителност. Да го показваме ли как яде агнешко и говори за Бога – и кое от двете е той? 
Ще носи със себе си заснетия материал.