46-и парламент - цял, целеничък, вече си имаме, той си има ръководство, партиите си казаха, каквото там се полага на старта - приоритети, диалози, червени линии, кой от коя страна на барикадата ще е. Нямаме си, вярно, ясно мнозинство от поне 121 човека зад победителя в тоя същия парламент, което малко или повече да гарантира някакво временно спокойствие. По разкаляната политическа поляна обаче важни са всяка дума и всеки ход, че въпростното (привидно) спокойствие да не се окаже сапунен мехур. В лежерния, формален и не особено ентусиазиран Ден 1, един детайл се наби на очи. Поведението на БСП. В частност решението не просто да не подкрепи шеф на парламента от първата политическа сила, но и да издигне единствена свой кандидат (с ясното съзнание, че това няма как да мине, ама въобще).

Но да започнем по-отдалеч.

"Националният съвет на БСП ще проведе заседание на 25 юли, неделя. (...). На заседанието ще бъдат набелязани действията на парламентарната група (...) относно приоритети за водене на преговори с парламентарно предствените партии и политически действия при евентуално възлагане на проучвателен мандат за съставяне на правителство."

С такива дела според пресцентъра на левицата ще се занимава следизборният пленум на партията в неделя. Партията, от която на практика зависи детронирането на "Сарайския модел" (по Христо Иванов). Но само в хипотезата, в която от "Има такъв народ" в действителност имат намерение за такава "детронация". Каквито са и заявките й.

От изявата на лидерката на БСП Корнелия Нинова от парламентарната трибуна днес обаче стана ясно всичко друго, но не и че висшият партиен форум тепърва в неделя ще решава за "водене на преговори" и поведение в новата политическа ситуация. 

Неразбираемо и за много от собствените й съпартийци, Нинова, чиято партия взе на този вот 365 695 гласа, със 114 451 по-малко от вота преди три месеца и с 589 795 по-малко от този през 2017-а, а на този фон оставката й не стояла на дневен ред заради многото предизвикателства пред България, реши да издигне кандидатура за председател на парламента. Не зам.-председател, a председател - показно, че групата няма да подкрепи Ива Митева ("Има такъв народ"). Въпросната неподкрепа, разбира се, можеше да мине просто с вот "против" или "въздържал се". И обяснение защо така. Това, ако целта бе и левицата да се дистанцира от предвидимата подкрепа на ДПС. Но това ли бе целта всъщност? 

Предшестващото изявление на Нинова от трибуната също не остави място за двусмислие. "Никой не ме обича, а аз съм е... пича", трябваше да прозвучи в резюме посланието, адресирано видно до "Има такъв народ". И трябва да признаем - не без основание, след като от формацията на Станислав (Слави) Трифонов многократно досега са заявявали, че няма да работят с левицата като "партия на статуквото". В кюпа тук, ясно, са и ГЕРБ, и ДПС.

Обаче...

Вероятно вече и в детската градина са наясно - гласове от БСП са ключът към събирането на мнозинство и съставянето на правителство в рамките на 46-ото Народно събрание. Разбира се, има и други варианти, ама не са много удобни - липсващите бройки до 121 в парламента извън "партиите на протеста" за формиране на кабинет да дойдат от ДПС. Или пък от ГЕРБ. Или - колкото да се пръкне някакъв кабинет на ИТН, подкрепен от ДБ и формацията на Манолова след преговори в тоя формат, някои представители на "статуквото" просто да закъснеят за работа и кворумът да падне - тогава сбор от 121 не трябва, може и по-малко.

Изказването на Нинова, както и решението за издигане на собствена номинация за председател на НС, обаче явно трябваше да напомпа мускулите на левицата и навярно да й вдигне цената. "За да работи този парламент, е необходим диалог", заяви тя като подсказка към ИТН. Докато с първите си действия на практика опита да бламира такъв диалог.

В резюме: от Нинова чухме за тоягата, не видяхме къде е морковът, но разбрахме, че става въпрос за его. 

В изказванията и на представителите на ИТН, и на "Демократична България", БСП бе всъщност (индиректно) поканена да участва. Дадени бяха заявки, че една от основните цели (съвсем правдиво) е вдигането на пенсиите - приоритет, заявка за който дадоха същите тези формации още в рамките на миналия парламент. Тогава обаче не позволиха подписването на празен чек за бюджета и се намираха в хипотезата на все по-ясно очертаващата се нова предизборна кампания - за да си припише Столетницата като небивал успех (какъвто безспорно би бил) едно решение, отварящо обаче два милиарда дупка в хазната.

"Нинова чака от ИТН да я поканят на разговор, докато в същото време ги нарича едва ли не аборигени", възмущават се съпартийци, търсещи логика в действията на лидерката.  Те питат реторично: това ли се разбира под "диалог".

"С днешното показно БСП и ГЕРБ спокойно може да бъдат пакетирани като опозиция на останалите партии в парламента", добавят други социалисти.

"Нинова иска да покаже - да, готови сме да управляваме страната, да - имаме кадри. Е-и? Управлението на БСП ли е на дневен ред?", коментират трети.

"Няма логика, това беше за вътрешнопартийна употреба, опитва се да си спаси поста", реагираха четвърти...

Имаше и такива, които оправдаха хода. Не много. И сигурно във всички версии има доза истина.

Резултатът обаче, погледнат отвън: БСП съвсем нагледно - от таблото за гласуване - остана в пълна изолация - за Вигенин гласуваха само и единствено от левицата. Все едно го няма. При вота за Митева пък социалистите застанаха редом до ГЕРБ. Тоест редом до другите в изолатора. При заклетата и в случая неизбежна опозиция. Само че хората на Бойко Борисов друг избор нямат, а  друга роля трудно биха могли да извоюват в настоящия състав на Народното събрание. И не могат, а и не искат.

ДПС никога не е имало проблем да не е сред харесваните. Но днес не се самопостави под прожектора, просто тихо и последователно парафира заявката си, че ще работи за промяна с вота си. И едва ли някого учуди с (непоисканата публично) подкрепа. 

От поведението на БСП, която иначе ще сваля модела "Борисов", се възползва именно партията на Борисов. Минути след гласуването "за" Митева заваляха статуси от видни ГЕРБ-ери - като мексиканска вълна: "Честита нова четворна коалиция", опаковайки ДПС при трите формации "от промяната". Никой друг, освен БСП, не можеше да им вдигне такава топка на същите тези от ГЕРБ, които при съвсем не толкова политически чисти ситуации като днешната години наред вдигаха рамене: "Не можем да спрем ДПС да ни подкрепя, ама нямаме нищо общо с тая работа...". Е, те и себе си не можеха да спрат да подкрепят законопроекти на ДПС поне два мандата поред...

Лидерката на левицата не е единствената, която направи днес намек към ИТН. Съпредседателят на ДБ и председател на парламентарната група Христо Иванов гласува за номинацията на Митева с "въздържал се". За разлика от всички останали депутати от ДБ. "Като знак, че има нужда от диалог", както обясни той пред Клуб Z. С тази разлика, че това е мотив, знак, но без демонстрация.

Да, топката в крайна сметка е в полето на "Има такъв народ" - да покани на разговор сърдитата соцлидерка с по-разклатени от всякога позиции вътре в партията, но пък бетонирана от устава й. И да докаже, че "партии на протеста, партии на промянята" са етикети, изпълнени със съдържание. Поне по отношение на покана - твърди се - ходът може и да е успешен в крайна сметка. Остават обаче публичните поражения и една голяма въпросителна: колко остава до следващия подобен изблик?