Драмата "Български план за възстановяване и устойчивост" продължава с пълна пара, след като днес стана ясно, че и последният вариант, изготвен от служебния вицепремиер Атанас Пеканов, ще отиде на поправителен. Пеканов беше изслушан от парламента по основните промени в плана и от изказаното от депутатите се разбра, че те имат сериозни критики по няколко основни пера - парите за земеделие, за бизнеса и за енергетика. 

Това са по принцип и едни от най-сериозно финансираните от проекта сектори, а исканията на депутатите са разнопосочни, комплексни, често отхвърлящи се едно друго. Пеканов опита да обясни логиката зад своите действия и в интерес на истината получи много похвали за огромната работа, която той и екипът му свършиха - включително и от Томислав Дончев, който отговаряше за плана при правителството на ГЕРБ. Очевидно обаче проблемите остават. 

Земеделие

Масово бе критикувано решението да се отрежат огромна част от парите за напояване. Правителството на ГЕРБ бе заложило цели 850 млн. лв. за "Напоителни системи", с които дружеството да изгради инфраструктура, която пък преди години бе нарязана за скрап. 

Пеканов обаче обясни, че този проект е нямало как да мине през цедката "Европейска комисия", защото е бил написан без оценка за въздействието по околната среда, а изработването ѝ ще отнеме месеци, които страната ни няма. 

Министърът обясни, че парите са преразпределени, има повече пари за биоразноообразие, но неколкократно обяви, че тази сума за "Напоителни системи" няма да бъде одобрена, каквито индикации вече са дали от Европейската комисия. 

Енергетика

Очаквано - споровете за бъдещето на Маришкия басейн и "Зелената сделка" се превърнаха в политическа дъвка, по която всички партии имаха мнение. Проблемът тук е, че ЕК иска много по-високи зелени цели и на практика затваряне на въглищните централи, което е невъзможно да бъде направено от служебно правителство. Няма и политически консенсус по такова решение по принцип, дори напротив. 

Именно затова Пеканов и сие са заложили пари за заместващи мощности - парогазова централа в Марица - изток, повече ВЕИ мощности и т.н. Според ГЕРБ обаче залагането на такива амбициозни проекти се прави без анализиране на разходи и ползи, а някои от депутатите на бившите управляващи дори смятат, че изграждането на такава мощност било практическо отказване от въглищните централи. 

Всички поискаха повече ясноти и повече пари. Пеканов напомни, че България може да използва пари от Фонда за справедлив преход, който да финансира социално-икономическите промени в региона. 

Ясно бе заявено, че по темата продължава да се работи.

Бизнес

Третата голяма тема бе за парите за бизнеса. Те са увеличени номинално от Пеканов и екипа му, но пък  е заложено на повече финансиране през инструменти и кредитни възможности, за сметка на грантовете. Този ход бе много критикуван от всички, които очевидно искат да се раздадат хеликоптерни пари веднага. 

В защитата на идеята на служебното правителство се изказа и министър Кирил Петков, който смята, че това е добрият начин за разходване на парите, защото ще има ефект мултидисциплинарното им прилагане. Кредитите ще се връщат, а парите ще отиват в нови и нови компании. 

Пеканов обаче не бе категоричен, че това е правилният подход и заяви, че балансът в това перо може да бъде променен. 

Така че и този въпрос остана отворен.