Беларуският президент Александър Лукашенко настоя, че честно е спечелил изборите на 9 август миналата година, и обвини опозицията, че е подготвяла преврат преди гласуването, предизвикало масови протести с искане за оставката му, предадоха Ройтерс и Асошиейтед прес, цитирани от БТА.

Лукашенко направи изявлението на годишнината от президентските избори, които според опозицията са били манипулирани, за да може той да продължи своето управление. Президентът каза, че е защитил Беларус от насилствено въстание.

"Днес Беларус е в центъра на вниманието на целия свят", заяви той на пресконференция.

Миналата година ние "подготвихме изборите и ги проведохме в условията на пълна прозрачност и демократизация на политическия живот", каза Лукашенко.

"Разликата беше само в това, че някои се подготвяха за честни избори, а други призоваваха за атака срещу властите, за преврат", заяви той.

Беларуските власти предприеха сурови действия срещу продължилите месеци протести. Над 35 000 души бяха арестувани, а хиляди бяха бити от полицията. Водещи опозиционни фигури бяха лишени от свобода или принудени да напуснат Беларус.

Беларуси, живеещи в чужбина, участваха вчера в демонстрации срещу Лукашенко в европейски столици, сред които Киев, Лондон, Варшава и Вилнюс.

"Преди година на днешната дата беше отнето правото на хората в Беларус свободно да изберат своя лидер. Европейският съюз твърдо стои до вас и ще продължи по този начин", заяви в Туитър председателят на Европейския съвет Шарл Мишел.

Лукашенко каза, че правителството му няма нищо общо със смъртта на опозиционния активист Виталий Шишов, намерен обесен в Киев миналата седмица.

"Кой беше той за Беларус и за мен? . . . Той беше никой за нас", заяви Лукашенко на пресконференцията.

По думите му лекоатлетката Кристина Тимановска е била манипулирана, за да си тръгне от Олимпийските игри в Токио и да избяга в Полша. Той отхвърли твърдението на спринтьорката, че тя е била ескортирана от агенти на службите за сигурност до летището в японската столица.

Лукашенко изрази готовност да обмисли възможността за помилване на някои лишени от свобода политически противници. Той каза, че ще поиска специална комисия да проучи отделните случаи колкото се може по-скоро.

Беларуският лидер заяви, че е готов за диалог със Запада. Той каза, че кани западните държави за преговори, вместо да се засилва санкционната война.

Но същевременно отхвърли новите британски санкции, като заяви, че Лондон може да се "задави с тях".

Според Лукашенко политическите сътресения, с които се е сблъскала Беларус, са показали, че в момента има около 15-20 човека, които са достойни да оглавят страната, посочва ТАСС.

Тихановска изключва нови протести 

Година след началото на масовите протести срещу Лукашенко политическата опозиция изключи възможността от нови демонстрации. Според опозиционната лидерка Светлана Тихановска цената би била твърде висока.

"Всеки, който участва (в протести), може да отиде в затвора не за 15 дни, а за години."

И все пак обществото трябва да бъде мобилизирано, дори без да излиза масово по улиците, каза тя за ДПА.

"Безопасността на хората трябва да е на първо място", отбеляза Тихановска, смятана от мнозина за победителка в президентските избори миналата година. Сега тя живее в изгнание в съседна Литва. "Вече имаше достатъчно жертви, твърде много животи бяха унищожени", допълни тя.

Масовите протести в Беларус миналото лято започнаха след президентските избори от 9 август, които според мнозина са били фалшифицирани.

Избирателната комисия на страната обяви Лукашенко за победител с 80,1 процента от гласовете и той положи клетва за шести президентски мандат.

Демонстрациите срещу Лукашенко бяха брутално потушени от полицията и силите за сигурност. Според правозащитници в Беларус в момента има повече от 600 политически затворници.

"Уличните демонстрации са само част от протестното движение", каза Тихановска. Беларуският народ не се е предал и международната общност е мобилизирана, заяви тя.

Равносметката година по-късно

Днес руският в. "Комерсант" обобщи развитията годината след преизбирането на Лукашенко.

"Санкции за 1,7 милиарда долара и 4600 криминални дела", пише изданието, цитирайки данни на местни и международни организации.

На 9 август 2020, веднага след обявяването на Лукашенко за победител в президентските избори, в страната започнаха масови протести, напомня изданието. Според беларуската ЦИК държавният лидер, управляващ над четвърт век, е спечелил 80,1 на сто от гласовете. Но според екзитполове на чуждестранни организации е получил едва 10,09 на сто, а главната му съперничка Светлана Тихановска - 71,28 процента.

На следващия ден лидерите на Китай, Русия и Казахстан първи поздравиха Лукашенко като преизбран държавен глава. Представители на САЩ и на ЕС едновременно нарекоха изборите несвободни и несправедливи. Самият Лукашенко заяви, че вотът е протекъл като празник, а пожелалите да го развалят са се злепоставили още повече.

В Беларус започнаха протести - за два дни сблъсъци между демонстранти и силови структури избухнаха в над 30 градове. Задържани бяха над 5000 души. По данни на неправиотелствената организация ACLED, от август 2020 до юли 2021 г. в страната е имало над 2700 протестни акции.

Най-масовият митинг на 16 август м. г. обедини близо 200 000 участници. В протестите загинаха по различни данни от 3 до 8 души. Задържани бяха от 17 000 до 35 000. За политически затворници са признати 603 души. Във връзка с протестите са образувани над 4600 наказателни дела.

Властите все още държат в изолатори и лагери най-малко 26 журналисти. През изтеклата година Беларуската
асоциация на журналистите регистрира почти 500 ареста на медийни служители. През това време Беларус падна от 153 на 158 място от общо 180 в Световния индекс за свободата на печата.

Към края на август м. г. протестите добиха по-мирен характер, гражданите минаха към политически стачки по работните места, наречени от Главната прокуратура самоотлъчки. Лукашенко нареди всички стачкуващи предприятия да бъдат затворени.

През април 2021 г. САЩ наложиха санкции на 9 беларуски компании, а през лятото ЕС въведе секторни санкции срещу основните износни отрасли на Беларус. През май редица чуждестранни авиокомпании спряха полетите в беларуското въздушно пространство - според оценки пропуснатите ползи достигат 70 000 евро дневно.

Минск изчисли щетите от финансовите санкции на 982,6 милиона долара (1,7 на сто от БВП на страната), от търговските и другите санкции - на 697,4 милиона (1,2 на сто от БВП).

Сумирано щетите са 1,68 милиарда долара, или 2,9 на сто от БВП на Беларус.

Властите продаваха валута, за да поддържат беларуската рубла; главно заради това международните резерви на Беларус спаднаха миналата година с 1,92 милиарда долара (с около 20 на сто). Външният дълг нарасна на 70 процента от БВП в
сравнение с 63 на сто година по-рано.

Няма официална статистика колко граждани на Беларус са се изселили в Европа. По данни на вътрешното министерство през септември и октомври м. г. за Полша, Украйна, Литва и Латвия са заминали близо 13 500 души; след това данни не бяха съобщавани, посочва вестникът.