"Много се надявам във времето до връчването на мандата от страна на президента, политическите сили да намерят решение, каквото и да е това решение. И то да бъде ясно, публично, пред българските граждани, защото наистина влязохме в една ситуация, в която се създава голям проблем за институциите да си вършат работата."

Това каза пред БНТ тази сутрин проф. Екатерина Михайлова, преподавател по конституционно право.

Тя обясни, че Конституцията казва ясно в какъв срок президентът може да възложи третия мандат за съставяне на правителство, макар в самия основен закон да няма краен срок за това докога третата политическа група може да го направи.

"Аз очаквам да протече процедурата в рамките на един разумен срок. Под разумен се има предвид да не е прекалено дълго, защото тогава се създава и напрежение, и подозрение, че се прави с цел някакви други интереси", допълни още Михайлова.

Михайлова не изключи вероятността от конституционна криза.

"Ако бях народен представител и от мен, ако зависеше нещо, бих направила всичко възможно колкото може по-бързо да бъде гласувана датата за президентските избори. Няколко пъти ваши колеги ме питат - възможно ли е да има конституционна криза. Да, ако парламентът не определи дата за президентските избори, тогава вече наистина имаме конституционна криза.

Добре е този въпрос да бъде решен, да бъде изяснен, да бъде публично заявен и гласуван от народните представители", каза тя.

По думите ѝ логиката на Конституцията е била, че не трябва да се правят едновременно президентски и парламентарни избори, тъй като двете институции са създадени с различно срокове на действие - 4 години за Народното събрание и 5 години за президентската институция. Според професора това не е случайно. Идеята е да има промяна на политическото представителство.

Михайлова поясни обаче, че няма забрана, която да възпира провеждането на избори 2 в 1.

"Възможно е да бъдат направени по едно и също време. Възможно е и другото решение - да не бъдат. Политическо е решението", посочи тя.

Това решение е свързано с финанси и технически възможности - дали изборите изобщо могат да се организират поотделно.

"При всички положения, ако се проведат заедно, ще имаме улеснение - технически най-вероятно, но ще имаме сливане на кампании. Идеята е за всеки избор да можем да сме достатъчно информирани. Честните избори са информирани избори за гражданите", заяви Михайлова.

Но все пак напомни, че двата вота или ще са заедно, или ще са през съвсем малък период от време - една две седмици.

Михайлова заяви и нещо друго интерсно - защо президентските избори и заявките на партиите са много важни:

"Ако проследите назад във времето, ще видите, че те (изборите) почти винаги са задавали тенденция - политическа. Например, печелят демократичните сили, следва управление, което бива спечелено от тях... Обратното - завърта се в червена посока, там пък почва управление в тази посока."

Тя обаче се определи като "доста умерена" - дали трябва да се увеличават правомощията на президента. 

"Може би да има дефекти в парламентарното управление- дефекти явно има, след като по този начин започва да буксува системата. Но проблемът не е само конституцията - проблемът е и избирателната система, защото тя задава определени модели за поведение. Т. е. - всичко трябва да се гледа в пакет.

И не по-малко важно е доколко ние сме просветени! Аз много харесвам един цитат - че парламентарното управление е толкова по-добро, колкото по-просветен и културен е един народ."

И обърна внимение, че това важи не само за гражданите, а по-просветени трябва да са и тези, "които взимат решенията".

"По-важно е, че действията на министъра във времето - дори да се окаже, че е бил с двойно гражданство, са абсолютно легитимни", категорична бе Михайлова по повод казуса с Кирил Петков. - Т.е., имаме правна сигурност за всички актове, които са издадени."

Тя напомни, че предстои да видим какво ще каже КС. "Както се казва, колкото юристи, толкова мнения - затова има Конституционен съд. Аз изказвам своето мнение."

Тя коментира и ситуацията около изслушванията на главния прокурор в Народното събрание.

"Според мен тези аргументи, които сега чуваме, не са състоятелни, защото всичко това е назад във времето. От 2015 г. прокуратурата и фигурата на главния прокурор с докладите и информацията, която се получава, е нещо, което не е тайна, то е за да можем да знаем всички начини, по които работи тази институция", обясни тя.

(Гешев атакува текста на Правилника на НС с аргументи от 1995 г., т.е. - доста преди споменатите изменения на основния закон от  2015 .-а, б.р.)

Според нея главният прокурор може да бъде изслушван в комисиите, създадени в парламента, и в това няма нищо противоконституционно. Тя обяви, че отдавна е привърженик на извеждането и поставянето на прокуратурата в положение на автономност и повече отчетност.

"Добре, е че вече главният прокурор говори за разделение на властите. Но трябва да помним, че разделението на властите - не само според решение на КС, но и въобще теорията - когато е възникнала - е "власт власт възпира". Т.е. - не да направим едни власти, които всяка отделно... Както е било навремето - отива армията, бие се и накрая парламентът побеждава краля - отрязва му главата! Не сме в тези времена. Още повече тази теория, която е превърната в практика, цели този баланс."