Когато сме изправени пред варианта Делта, който е много заразен, изглежда илюзорно да се постигне колективен имунитет само благодарение на ваксините, но те все още са от решаващо значение за ограничаване на пандемията COVID-19, казват специалисти, пишат Пол Рикар и Франсоаз Кадри от Франс прес. 

От месеци колективният имунитет, с други думи броят на имунизираните, след който епидемията спира да се разпространява, се смята за свещения Граал, за спасение за излизане от кризата. Подобно на Граала обаче, не е ли това просто химера? Всичко зависи от дефиницията, която възприемем, отговарят експертите.

"Ако въпросът е: "Дали само ваксинацията ще позволи да се обърне ходът и да се овладее епидемията?", отговорът е "не", каза пред АФП епидемиологът Мирча Софона.

Всъщност "два параметъра са от съществено значение: степента на заразност на вируса и ефективността на ваксината по отношение на инфекцията", допълва той.

Вече доминиращият вариант Делта се оценява като 60 процента по-заразен от предишния (Алфа) и два пъти по-заразен от оригиналния щам. Впрочем, колкото по-заразен е вирусът, толкова по-висок е прагът, необходим за колективен имунитет (който се получава чрез ваксини или по естествен път - чрез преболедуване).

"На теоретично ниво това е много лесна формула", обяснява пред АФП епидемиологът Антоан Флао.

Изчисленията се правят върху базовия коефициент на репродукция на вируса (или R0), който е броят на хората, които един заразен човек заразява при липса на мерки за контрол.

Спад на ефикасността

За оригиналния вирус (при R0 от 3) прагът на колективния имунитет се оценява "на 66 процента" имунизирани, казва професор Флао. Но "ако R0 е 8, както е при варианта Делта, стигаме до 90 процента", допълва той.

Този праг може да бъде достигнат, ако ваксините са 100 процента ефективни срещу инфекцията. Това обаче не е така.

Според данни, публикувани във вторник от американските власти, ефективността на ваксините на "Пфайзер" и "Модерна" срещу коронавируса е спаднала от 91 процента на 66 процента, откакто Делта стана доминиращ вариант в САЩ.

В допълнение към характеристиките на варианта, това може да бъде свързано с факта, че ефективността намалява с времето: тя пада от 88 процента на 74 процента след пет до шест месеца за "Пфайзер" и от 77 процента на 67 процента след четири до пет месеца за "АстраЗенека", става ясно от публикувано в сряда британско проучване.

Това принуждава все повече страни да обмислят поставянето на подсилваща (най-често трета) доза.

Всички тези параметри водят до математически абсурд: за постигане на колективен имунитет без никакви антиковидни мерки "е необходимо да се ваксинират повече от 100 процента от населението", казва Софона.

Това е цел, която е илюзорна и според от един от бащите на ваксината на "АстраЗенека".

"С настоящия вариант се намираме в ситуация, в която колективният имунитет не е възможен, тъй като щамът заразява ваксинирани хора", каза на 10 август пред британските депутати професор Андрю Полард от Оксфордския университет.

Ваксините са от ключово значение

Дори обаче стадният имунитет, получен благодарение на ваксинация, да се окаже "мит", както казва професор Полард, специалистите твърдят, че ваксините са от ключово значение.

"Учените препоръчват възможно най-много хора да бъдат имунизирани", казва професор Флао.

Първо, ваксините остават много ефективни за предотвратяване на тежки форми на заболяването и хоспитализации.

Второ, те осигуряват колективна защита на онези, които не могат да се възползват от ваксинацията: това важи за хората, чиято имунна система е отслабена от друго заболяване (рак или трансплантация например).

И накрая, остава възможно "да се постигне колективен имунитет, но не само чрез ваксинация", смята Мирча Софона.

Това предполага запазване на изискването за носене на "маски и правилата за социална дистанция, по-специално в определени райони", за да се овладее вирусът и по този начин да се намалят максимално рисковете.

"По време на пандемията от СПИН, когато учените казаха, че трябва да се слагат презервативи, много хора отговориха: "Добре, за момента, за известно време", но накрая продължиха да го правят, напомня Антоан Флао и добавя: "Възможно е да продължим си слагаме маски на закрито и в транспорта още доста време".

Материалът на Пол Рикар и Франсоаз Кадри е от Франс прес. Преводът е на БТА.