В училище се чувствах странен... В университета се намери преподавател, който ми каза, че човек трябва да е странен (!), да не мисли в клишетата на света и да се откаже да преуспява по класическия компромисен начин. (Благодаря, г-н учителю!)

После в Богословския факултет не споменаха нищо по този въпрос, там всички бяха преднамерено сериозни. И никак, никак не бяха странни... Това, което те пропуснаха, обясни ми го о. Серафим Роуз* в книгите си. Да си странен все още не е добродетел. Пътят извън клишето може да води и надолу, и нагоре. Трябва разсъдливост...

Започва новата учебна година. Скъпи млади хора... Ако искате наистина да бъдете "млади хора" и да не остарявате преждевременно, не се страхувайте да бъдете странни. Не го правете, за да сте интересни или за нищожна печалба. А защото все още е рано да предавате чистотата на сърцата си... И дано това "рано" да се запази завинаги!

Скъпи преподаватели, помагайте на децата да бъдат странни в добрия смисъл на тази дума. А ако сте забравили как става това, поне не им натрапвайте мисловните щампи, с които светът примамва своите успешни кратковремци. Не ги учете да придобиват изгоди. Има достатъчно хитреци, които ще им покажат това.

Разкажете им защо човек се отказва от изгодите си! Поне това можете да направите за тяхното добро остранностяване...

Децата имат нещо, с което ние все по-малко разполагаме - време! Време да разберат думите от Книгата: "Станах по-разумен от всички мои учители, защото размислям за Твоите откровения. Аз съм по-вещ от старците, защото пазя Твоите заповеди." (Пс. 118:99-100).

Но времето тече бързо. Особено за тези, чиито цели са временни... Какъв е смисълът от училището (университета), ако от него не придобиеш малко вечност? Ако в него се научиш как да забогатееш тук, но да обеднееш на Небето? За какво си ученик? На какво си учител?

Може би пожеланията ми звучат странно. Но, честно, като бях малък, имах нужда някой да каже това. Пък и не само като бях малък...

---

* един от най-известинте православни подвижници и мислители в САЩ от ХХ век.

Бел. ред.: протойерей Вадимир Дойчев е свещеник в София кв. "Дружба". Статуса му публикуваме с негово разрешеие. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z