В науката е нормално да се заявяват различни мнения и гледни точки - но ако хората се питат на кого трябва да вярват за ваксините срещу COVID-19, отговорът е - на големите здравни организации. Това заяви вирусоложката проф. Радосвета Александрова на организираната днес от БАН дискусия на тема "COVID – 19 и ваксини, науката в отговор на предизвикателствата".

Думите й бяха в отговор на въпрос на Клуб Z на кого да вярват българите, когато инфекционист говори срещу ваксините в национална телевизия, а имунолог - от трибуната на Народното събрание.

Проф. Александрова разгледа редица митове за пандемията от COVID-19 на базата на най-новите данни от последната година. И натърти:

"Бързо разпространяващия се Делта вариант ще стигне до всеки един от нас. Трябва да решим дали искаме да го срещнем без защита или не."

Ваксините срещу COVID-19 всъщност са по-добре тествани от много други.

В отговор на много от хипотезите, че ваксините срещу новия коронавирус са разработени твърде бързо, проф. Александрова изтъкна, че водещо при тестването на ваксини е количеството хора, участвали в т.нар. трета фаза на тестовия процес, който е завършен за всички одобрени в ЕС препарати.

"Погледнете телефоните и компютрите си и каква революция са претърпели само за няколко години. Мислите ли, че биомедицината стои на едно място?", отбеляза тя.

Вирусоложката отбеляза още, че т.нар. нови иРНК молекули са тествани още през 2008 г., и са описани от "Журнала по имунотерапия" като "една от най-лесните, най-универсалните и теоритично най-безопасни технологии".

Вирусът SARS-CoV-2 не бива да бъде подценяван

Тезата, че COVID-19 е "просто грипче", вече е напълно разбита от изключително много изследвания по света, подчерта проф. Александрова. Той е нов за човека вирус, поставя здравната система под сериозни изпитания, и може да бъде безмилостен дори към млади хора в добро здраве и отлична форма.

Налице е вече и много информация за т.нар. пост-ковид синдром, като последното представително проучване с мета-анализ в Scientific Reports, проведено сред 47 910 пациенти между 17 и 87 години, сочи, че при цели 80% от преболедувалите се наблюдават продължителни ефекти седмици до месеци след това.

"Потенциално вирусът може да инфектира над 120 вида клетки в човешкия организъм", подчерта вирусоложката.

Ваксините не са опасни за бременните жени, но те са в по-висок риск от Делта

Според изследване в "New England Journal of Medicine" от юни тази година, в което са участва 35 691 бременни жени на възраст между 17 и 55 години, случаите на усложнения на бременността или прекратяването й при ваксинираните не са повече от тези при неваксинираните бременни, подчерта проф. Александрова.

Същевременно изследване във Великобритания сред 3371 неваксинирани бременни жени, приети в болница със симптоматичен COVID-19, разкриват че 24% имат умерено или тежко заболяване от първия вариант на вируса, в сравнение с 36% от тези с варианта Алфа и цели 45% от варианта Делта. Т.е. новите варианти са значително по-опасни за бременните.

Алергичните реакции са много малко, същото важи и за другите нежелани странични реакции

Едва трима ваксинирани на милион с Moderna имат остра алергична реакция към ваксината, петима на милион дози при Pfizer и 41 при 5 милиона ваксинирани с AstraZeneca, сочат данните на Европейската агенция по лекарствата.

Другата голяма група нежелани реакции - проблемите с кръвосъсирването - са факт почти само при жените под 60 години. Тези реакции са само при аденовирусните ваксини - AstraZeneca и Jonsson&Jonsson. За хора с подобни проблеми в миналото американският Център за контрол на болестите (CDC) препоръчва иРНК ваксина.

Случаите на миокардити и перикардити (възпаления на сърцето) са също малко - по данни на ЕАЛ се наблюдават предимно при мъже, в рамките на няколко дни след получаване на втората доза иРНК ваксина.

До 31 май тази година страните в Европейската икономическа зона съобщават за 145 случая на миокардит при Pfizer, 19 случая при Moderna, 138 случаи на перикардити при Pfizer и 19 случая при Moderna. Това е на базата на 177 млн. дози от ваксината на Pfizer и 20 млн. дози Moderna. Т.е. и в двата случая са налице по-малко от един случай на милион ваксинирани.

СЗО пък съобщава за 40,6 случая на милион ваксинирани мъже при втора доза иРНК ваксина, и 4,2 случая при жени - ъв възрастовата група 12-29 години. При хората над 30 случаите спадат на 2,4 и 1 на милион при мъже и жени съответно.

В Израел пък са налице 2,7 случая на миокардит на 100 000 души. Там са извели и статистика за неваксинираните, при които има 11 случая на 100 000 души. 

Протичането на тези възпаления обикновено е леко и се предотвратяват успешно трайни увреждания, подчерта проф. Александрова. 

Ваксините НЕ ускоряват мутацията на вируса

Хипотезата на имунолога и депутат Андрей Чорбанов, че ваксинирането по време на пандемия ще ускори мутациите и появата на опасни варианти на вируса, бе оборена с факти от проф. Александрова.

"Алфа, Бета, Гама и Делта се появиха в края на 2020-та година", отбеляза тя.

Тогава едва шепа хора по света бяха ваксинирани, т.е. е невъзможно ваксината да е причина за появата на по-заразните варианти.

Няма и никакви данни ваксината да води до стерилитет - всъщност нито една ваксина в историята не е имала такъв страничен ефект, отбеляза проф. Александрова. За сметка на това има данни, че COVID-19 може да има негативно влияние върху мъжката потентност.