Няма изненади. "Единна Русия", партията на президента Владимир Путин, печели изборите за Държавна дума, долната камара на руския парламент, на 17-19 септември и ще има в нея конституционно мнозинство.

Режимът стои здраво на краката си. Промяна не се вижда на хоризонта. 

Има обаче няколко признака, които говорят за ерозия в подкрепата за него - намаляваща избирателна активност, по-нисък резултат в сравнение с предишните избори и, разбира се, липсата на реална опозиция, заради която този вот дава изкривена картина на днешното руско общество.

При обработени 85 на сто от протоколите управляващата партия "Единна Русия" има 49,76 на сто от гласовете, а през 2016 г. тя получи 54,2%. 

В петък, събота и неделя гласуваха 45,15 процента от руските избиратели по данни от 18 часа московско време в неделя при 47,88 процента  през 2016 г. и 60,21 на сто през 2011 г.

От останалите четири формации, преодолели 5-процентната бариера за влизане в Думата - комунисти, националисти, социалдемократи и либерали, Кремъл по един или друг начин контролира всички. А и никоя от тях дори официално не предлага сериозна идейна антитеза на политиките на "Единна Русия".

Истинската опозиция, олицетворявана от затворника диситент Алексей Навални, оцелял от опит за отравяне , беше лишена от право да се яви на изборите. 

Най-многото, което тя можа да направи, е да призове симпатизантите си да прибегнат към т.нар. умно гласуване, като нанесат максималната възможна щета на управляващите.

"Умното гласуване" е тактика, при която привържениците на Навални пускат бюлетина  за кандидата на друга партия с най-големи шансове да спечели срещу "Единна Русия" в съответния избирателен оркъг. 

През юни Московският градски съд призна създадените от Навални Фонд за борба с корупцията, Фонд за защита на правата на гражданите и общественото движение "Щабовете на Навални", за екстремистки организации, с което на практика ги лиши от право на участие в изборите.

Тези организации и разкритията им удряха режима на Путин по най-чувствителното му място - корупцията.

Сайтът на Навални беше блокиран, а Apple и Google бяха принудени от руските власти да изтрият от магазините си приложенията на опозиционера, с които той насочваше публиката да гласува "умно".

Тази стъпка продължи по-ранен натиск от руския регулатор върху световните цифрови компании, и по-специално социалните мрежи, да не разпространяват съдържание, свързано с протестите на групите на Навални.

Тепърва анализите ще показват доколко намаляващата избирателна активност (въпреки томболите с апартаменти и автомобили за награда на гласувалите) е проява на активна опозиционност или просто на апатия.
 
 
Руските медии, традиционни и социални, изобилстваха от репортажи за нарушения при гласуването - от очевидно надписване на избирателната активност в Самара; членове на избирателни комисии, позволяващи на едно лица да гласува с по няколко бюлетини в различни секции; до извозване на етнически руснаци от сепаратисткия украински Донбас с влакове и автобуси, за да гласуват в Русия. 

Руският парламент ще продължи да бъде както и досега "гумен печат" на Кремъл. Путин няма от какво да се безпокои. Освен от бавно, но сигурно отслабващата подкрепа сред руснаците, чиито корени са социално-икономически. 

"При стагниращ растеж, срив на инвестициите и строг режим на разходите... реалните доходи на руснаците падаха през пет от изминалите седем години и се свиха с 3,4 процента през миналата година. - отбелязва "Файненшъл таймс". - През 2020 г. средният руснак имаше да харчи с 11 на сто по-малко отколкото през 2013 г."

Близо 20 милиона руснаци или 13,3 процента от населението живеят под линията на бедността, т.е с равностойността на 165 щатски долара на месец. През 2018 г. Путин обеща да намали наполовина броя на хората, живеещи в бедност. Миналата година той отложи обещанието си за повишаване на реалните доходи за 2030 г. Ще има време - с промените в руската конституция оставането му на власт е сигурно до 2036 г., стига той да  пожелае.

Как всичко това засяга България? Класически метод за туширане на вътрешните недоволства при авторитарните режими е да се намери външен враг и конфликт. Така през 2014 г. Путин използва кризата с Украйна и анексията на Крим, за да натрупат той и партията му рейтинг от националистическия подем сред руснаците. 

Така на изборите за Държавна дума през 2016 г. "Единна Русия" получи 54,2% от гласовете или 343 места - резултат, който беше  с 4,88% по-добър от предишните избори през 2011 г., когато управляваща партия беше взела 49,32% или 238 места.

Остава да видим какво е намислил Путин, ако пак не удържи на обещанията си към руснаците те да заживеят по-добре.