Разривът между богатство и бедност, както и неразбирателството между хората, са най-належащите предизвикателства, пред които са изправени всички държави. Ние сякаш сме приели т. нар. глобализация за даденост; фактически, тя  е по-скоро частична и се отнася само за крайбрежните и развитите райони. В модерните времена населението нараства от първоначалните няколко милиона в Европа до стотици милиони в САЩ, а после – към милиарди в нововъзникващите страни. Морските пътища, създадени от Европа, и правилата, въведени от САЩ, вече не могат да регулират отношенията на такова многобройно население.

В този контекст Китай предложи инициативата „Един пояс, един път“, която е въвеждане на повече китайски особености, модернизация и популяризация на древния Път на коприната. Инициативата напълно заслужено спечели правото да бъде наречена второ Велико географско откритие и показва готовността на Китай да поеме дължимата отговорност. Тя също сочи, че възраждането на цивилизациите – вместо едноизмерна глобализация – е новата световна тенденция. Взаимната свързаност, конкретизирана в петте и главни цели (координация на политиките, свързаност на удобствата, безпрепятствена търговия, финансова интеграция и разбирателство между народите), е коренът, от който може да бъде създадена човешката общност на споделена съдба и да се насърчава постигането на приобщаващата глобализация. В крайна сметка: да се създаде универсална и балансирана глобализация. Тази инициатива ще помогне повече страни да се справят с бедността и вследствие да създадат нов модел на регионално и международно сътрудничество през XXI век.

Уан Иуей е професор към катедрата „Жан Моне“ на ЕС, директор на Изследователския институт по международни работи, директор на Центъра за европейски изследвания към китайския университет „Жънмин“. Носител е на званието Водещ иноватор във философията и социалните науки от „Програмата за десет хиляди таланта“ (Националната програма за висококвалифицирани специалисти).

Той е професор на Центъра по американски изследвания на университета „Фудан“, стипендиант по програмата „Фокс“ от университета „Йейл“, гост професор на корейския университет „Йонсей“, дипломат към мисията на КНР в ЕС, заслужен професор на университета „Тондзи“ и също там изпълнителен декан на Института за международни и обществени въпроси.

Под негово име са публикувани 31 монографии, от които „Един пояс, един път: възможности и предизвикателства“ и „Глобализация по китайски. ‘Един пояс, един път’: светът е за всички“, които получават наградите за Отличителна книга съответно през 2015 и 2016 г. и са преведени и публикувани на повече от 20 езика.

Уан Иуей е написал повече от 300 академични статии в повече от 20 национални списания.

Представяме ви откъс от "Глобализация по китайски":

Всяко поколение ще бъде съдено по това дали се е изправило срещу най-големите, най-съществените въпроси на човешкото съществуване. Хенри Кисинджър (САЩ), „Световният ред“ 

„Древна Гърция роди Рим, Рим роди християнска Европа, християнска Европа роди Ренесанса, Ренесансът роди Просвещението, Просвещението – политическата демокрация и индустриалната революция. Комбинацията от индустрия и демокрация на свой ред роди Съединените щати като олицетворение на правото на живот, свобода и стремеж към щастие.“ Според Пътищата на коприната: Нова история на света, с автор Питър Франкопан от Оксфордски университет, това твърдение е по-скоро мантра на политическия, културен и морален триумф на Запада, отколкото историческа истина.

„В продължение на хиляди години именно регионът, разположен между Изтока и Запада и свързващ Европа с Тихия океан, бил оста, около която се въртяло земното кълбо.“ Проф. Франкопан пише в предговора към книгата: „В този регион също така се родили и процъфтели великите религии на света, включително юдейството, християнството, ислямът, будизмът и хиндуизмът. Тази територия била средище на съперничество между езикови групи, на възход и падение на велики империи, на сблъсъци на култури и противници, последиците от които отеквали на хиляди мили. Сега, изправени тук, можем да открием нови начини да гледаме на миналото и да покажем един свят, който бил дълбоко взаимносвързан и където това, което се случвало в един континент, оказвало влияние върху друг, където вторичните трусове от това, което ставало в степите на Средна Азия, можели да бъдат почувствани в Северна Африка, където събитията в Багдад отеквали в Скандинавия, където откритията в Северна и Южна Америка променили цените на стоките в Китай и довели до нарастването на пазара на коне в Северна Индия.“ Авторът отбелязва също така: тези трусове тръгвали във всички посоки на една широко разгъната мрежа. Мрежата вървяла по маршрути, използвани от поклонници и воини, от номади и търговци; маршрути, по които се продавали стоки и продукти, а идеи били обменяни, приемани и прецизирани. Те не носели само икономически просперитет, а също така смърт и насилие, болести и бедствия. В края на XIX в. един бележит немски геолог, Фердинанд фон Рихтхофен, дал на тази огромна мрежа от връзки име, което се използва и до днес – Sеiderstrassen, Пътят на коприната.

Проф. Франкопан стига до един момент, за който пише: „Не можех да разбера защо продължават да ми говорят за голямото значение на Средиземноморието като люлка на цивилизацията, когато очевидно беше ясно, че не там наистина е била изкована цивилизацията. Истинското средище, „Средиземноморието“ – буквално означаващо средата на света, – не било море, разделящо Европа и Северна Африка, а се намирало точно в сърцето на Азия.“

Професор Франкопан в никакъв случай не е първият западняк, наясно с това. В книгата си Черната Атина: Афро-азиатските корени на класическата цивилизация; том 1. Фабрикуването на Древна Гърция 1785–1985, проф. Мартин Бърнал от университета „Корнел“ изтъква, че като източник на западната цивилизация гръцката цивилизация също така има своите източници, т.е. африканската и египетската. Историята на развитието на Западната цивилизация, която неизменно подчертава голямото значение на Гърция, е всъщност един „Европоцентричен“ мит, създаден от европейските учени в модерните времена. В своята книга Източните корени на Западната цивилизация британ­ският учен Джон М. Хобсън показва още по-ясно силно влияние от Изтока върху Запада, т.е. как изоставащият Запад постепенно оформя глобалното си лидерство чрез по-рано развития Изток, най-вече чрез китайската цивилизация, разпространена на Запад от Ислямския свят. Европейски учени, такива като Франсис Бейкън, ясно описали още в по-ранни времена как „четирите велики изобретения“ в Древен Китай помогнали на Ренесанса и Просвещението.

Западането на Пътя на коприната довело до европейската ера на Великите географски открития, които оказали голямо влияние върху хода на човешката история. Деконструкцията на „западноцентризма“ в проучванията на Питър Франкопан върху историята на Пътя на коприната сочи, че възраждането на Пътя на коприната ще промени не само еволюционната посока на човешката история, но също така и нашето разбиране на историята ни. Именно поради това реших да проуча логиката на инициа­тивата „Един пояс, един път“.

Днес този централен регион се е превърнал в „Световния остров“, достоен за името си благодарение на възраждането на Пътя на коприната, а изучаването на Пътя на коприната придоби международен характер. При него няма място за тревоги относно дилемата „Голямата дивергенция“ и „въпроса на Джоузеф Нийдъм“.

След като Пътят на коприната бил прекъснат, европейците се насочили към океана – те колонизирали света чрез географски открития и положили началото на така наречената глобализация. Но всъщност това ли е истинската глобализация? Това е само извинение на началото на западната цивилизация след падането на Евразия, сърцето на човешката цивилизация. Носителят на глобализацията е океанът, а логиката на океанската цивилизация става универсална.

Ревитализацията на Евразия зависи от свързаност. Защо е необходимо да се постигне свързаност между Европа и Азия? Индустриалната революция се родила в Обединеното кралство, където милиони хора приели индустриализацията. Когато тя се разпростряла на европейския континент, милионите станали десетки, а когато това станало в САЩ – стотици милиони. Днес милиарди хора в страните БРИКС се стремят към индустриализация, а ние все още разчитаме на протоците, каналите и морските пътища, открити от европейците в модерните времена – това е като да впрегнеш дребен кон да тегли голяма каруца. Ние все още гледаме на света и на себе си на базата на западни концепции, теории и начини на мислене, което е нещо като интелектуално принизяване.

В повратната точка, когато световният икономически център се завръща на Изток след хилядолетие, Китай като гръбнак на глобализацията, черпейки мъдрост от историята и анализирайки бъдещето на глобализацията, създаде инициативата „Един пояс, един път“. Предлагането на „Един пояс, един път“ показва, че Китай е напуснал модерните времена и западната система: той вече не се губи, като следва стъпките на Запада, а по-скоро окуражава, след като откри път на развитие, отговарящ на националните му условия, повече развиващи се страни да реализират собствени пътища за развитие, които отговарят на техните условия и така да направят света отново диверсифициран. Конкуренцията и рисковете ще нарастват, ако Китай продължи да следва силно Запада. За да избегне рисковете и да стимулира сътрудничеството, Китай трябва да обърне поглед към страни по маршрута на „Един пояс, един път“, където липсват технологии, капитали, инфраструктура и дори квалифицирани работници. Китай притежава технологии и капитали, но няма достатъчно пазари. И докато вътрешният пазар на страната страда от свръх­капацитет, тези страни имат голяма нужда от различни продук­ти. Първо, що се отнася до капитали, тези страни не разполагат със заеми, докато Китай има огромни валутни резерви – не по-малко от 4 трилиона долара през 2014 г. Според оценките на някои икономисти 600 милиарда долара са напълно достатъчни за Китай, а останалите 3,4 трилиона долара трябва да бъдат трансформирани в инвестиционни фондове.

За да промени модела на закупуване на американски ценни книжа и така да става подвластен на монетарната политика на САЩ, Китай трябва да увеличи чуждестранните си инвестиции и да потърси пазари в други страни. По отношение на основните технологии съществува определена разлика между Китай и развитите страни в полза на последните, но пък Китай е недостижим в света, когато става въпрос за пазарна реализация на технологии. Като се имат предвид многобройното му население и сложен терен, след като Китай може да изгражда собствената си инфраструктура добре, то той може да изгражда инфраструктура и в други части на света. Китай не само може да строи инфраструктура, но също така да оперира и управлява. Развитите страни могат да си сътрудничат с Китай в развитието на пазари в трети страни. Трето, Китай не притежава структурна мощ. Инициативата „Един пояс, един път“ се фокусира върху стандарти за продукти и промишлени производства, особено стандарти за нова инфраструктура, права за формиране на цени на стоки от първа необходимост, както и права за определяне на правила в търговията и инвестициите с цел засилване на институционалната си тежест в новия кръг на глобализацията.