Преди Конференцията на ООН за климатичните промени (COP26 - букви латински), която започва днес в Глазгоу, Шотландия, четирите най-големи производители на парникови газове Китай, САЩ, ЕС, Индия са обявили дългосрочни и в някои случаи амбициозни цели в борбата с промените в климата. 

Но за да бъде наистина ограничено глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий спрямо нивата от прединдустриалната епоха, много неща трябва да се променят още през настоящото десетилетие. Защото проблемът не е само в това да се поставят точни цели, а в тяхното постигане, подчертава ДПА, цитирана от БТА.
Следва изготвена от агенцията справка за заявките на споменатите големи замърсители, с които те ще се явят на конференцията.

ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ

Намеренията, които съюзът ще представи пред COP26, са на пръв поглед впечатляващи. Страните членки искат до 2030 г. да намалят с най-малко 55 на сто емисиите на парников газ спрямо нивото през 1990 г. А следващата цел е до 2050 г. тези емисии да бъдат сведени до нула.

Но що се отнася до плановете за прилагане на тези намерения, общността от 27 държави далеч не е пример за подражание. Предложението на Европейската комисия "Готови за 55" едва ли ще се обсъжда преди президентските избори във Франция през април догодина. А и много от ограничителните мерки ще струват скъпо на потребителите и вероятно ще срещнат съпротива.

САЩ

Едно от първите официални действия на президента Джо Байдън след встъпването му в длъжност в началото на тази година бе да върне страната в Парижкото споразумение за климата от 2015 г. Той също поставя амбициозни цели: до 2035 г. САЩ трябва да произвеждат електричество без емисии на въглероден двуокис, а емисиите от този газ да бъдат сведени до нула най-късно до 2050 г. Освен това Байдън обяви, че до 2030 г. 

САЩ искат да съкратят емисиите на парников газ наполовина спрямо равнището през 2005 г.

Дали президентът ще успее да прокара тези решения не е ясно - най-малкото предвид вътрешните спорове по въпроса в неговата Демократическа партия. И ако той не успее да прокара плановете си в Конгреса, ще пристигне в Глазгоу с отслабена преговорна позиция.

КИТАЙ

Най-населената държава в света изпуска най-голям обем парников газ и е най-големият брутен консуматор на каменни въглища. Въпреки интензивното въвеждане на алтернативни енергии, вкл. атомна, китайската икономика разчита на въглищата за добива на 60 на сто от потребяваната електроенергия.

Президентът Си Цзинпин обещава китайските емисии да растат само до 2030 г., след което ще започнат да спадат. Китай обявява, че иска до 2060 г. да бъде неутрална откъм въглища, но е в дилема: търсенето на електроенергия нараства толкова стремително, че сега се стига до режим на тока и спирания на производството, които забавят икономически растеж.

ИНДИЯ

Това е втората в света по население след Китай и четвърта по обем емисии от въглероден двуокис. Азиатската държава си е поставила за цел до 2030 г. да добива 450 гигавата от възобновяеми енергийни източници. От тях едва 100 гигавата са налични в момента.

Индия не е се ангажирала с обещание за климатична неутралност. А и емисиите й на глава от население са значително по ниски от тези в богатите държава.

Страната всъщност се нуждае от още повече енергия, защото милиони хора все още нямат достъп до електричество. За растеж на икономиката си Индия все повече разчита на възобновяеми източници, но също и на въглища, които осигуряват повече от половината произведена електроенергия.

Правителството в Делхи твърди, че прави достатъчно за борбата с климатичните промени. Например страната е член на Международния соларен съюз (International Solar Alliance).