Ако живеете в град Гълъбово, има голяма вероятност домът ви да се намира в многофамилен жилищен блок или къща, с централно отопление, което през половината част от годината (предполагаемо по-студената) работи на една и съща температура от сутрин до вечер.

Ситуацията е „ползвай или се оправяй сам“, защото единственият източник на централно отопление в града е въглищната топлоцентрала с не особено добра слава - „Брикел“. Услугата не е перфектна, но изглежда и, че не е от най-скъпите – за сравнение в столицата жителите непрекъснато се оплакват от високи сметки за парно, докато в Гълъбово е публична тайна, че сметките се манипулират, но това не притеснява никого.

През последните години, благодарение на усилията за информиране за здравните проблеми заради качеството на въздуха, хората в различни населени места, не само в София, стават все по-непримирими към честите обгазявания и изразяват желанието си да получават качествено отопление в домовете си.

Веднага щом започне зимата, социалните мрежи и традиционните медии се изпълват с публикации и материали за тревожни нива на замърсяване на въздуха, влошени от отоплението. Това е така, защото въглищата и дървесината все още са основни горива за отопление по нашите ширини, а инсталациите за централно отопление, каквито са топлофикациите, също разчитат на тези замърсяващи горива, а понякога дори и на отпадъци.

Същевременно, докато управляващите и други експерти обсъждат декарбонизацията на енергийния сектор, сякаш те най-вече си представят трансформация на производството на електричество, но не и в сферата на отоплението. Това е, защото централното отопление в градовете е сложна система, която изисква прогресивно мислене и модернизация във всичките ѝ аспекти: нискотемпературни решения с разнообразни източници, които да я захранват, вместо заместването на един голям котел с друг. Това биха могли да са например използването на излишната топлина от промишлени процеси или центрове за данни, в комбинация с местни възобновяеми източници на енергия като слънцето, акумулиране и съхранение на топлинна енергия за по-студените периоди, термопомпи и мерки за енергийна ефективност на ниво мрежа и от страна на потреблението, за да се намали нуждата от генериране на свръхголеми количества топлина.

Ако искаме да видим модерна, ефективна и работеща система за централно отопление в градове като Гълъбово след десет години, планирането и работата по това начинание вече трябва да започне.
Само че опитът до този момент показва, както на национално, така и на местно ниво липсва капацитет и желание за подобно планиране. Това само бетонира статуквото за топлофикациите, свързани с енергийния консултант Христо Ковачки - след протести заради работни места отговорните институции се оказват притиснати да разрешат на централите да продължат да работят въпреки нарушенията. И така още десет години. 

Последните големи протести в този дух бяха през 2010 г., когато ръководството на ТЕЦ „Брикел“ до последно не искаше да изгради инсталация за пречистване на серните оксиди – един от най-токсичните замърсителите, които попадат във въздуха от горенето на въглища. По ирония на съдбата и през 2021 г. казусът с продължаващата работа на централата е изграждането на втора такава инсталация за намаляване на вредните емисии.

Това стана ясно от отговор на служебния министър на околната среда и водите Асен Личев на въпроси от народната представителка Зорница Стратиева във връзка с влизането в сила на нови изисквания към големите инсталации за производство на енергия от средата на месец август т.г. [1] Все пак, минало е толкова много време от 2010 г. насам, технологиите са се развили и по цял свят централите за производство на енергия вече постигат много по-амбициозни нива на пречистване на вредните си емисии. ТЕЦ „Брикел“ обаче, разбираме от думите на министъра, не изпълнява проекта за новата си сероочистка.

От отговора става ясно още, че централата е обект на наказателни производства по многобройни нарушения: работа с превишен капацитет; изгаряне на неразрешени горива; нерегламентирано неорганизирано изпускане на емисии (с други думи – прах излиза не само от комините, но и от сградата на котелния цех); неспазване на условията за пускане и спиране на енергийните котли; нерегламентирано изпускане на емисии на вредни вещества през високия комин, който няма системи за пречистване.   

Звучи логично, че един такъв системен нарушител би трябвало да бъде санкциониран и ако финансовите санкции не водят до промяна на поведението, то санкцията да е принудително спиране на работата до привеждане в съответствие със законодателството. Това се изисква от стандартите за качеството на околната среда, в това число предотвратяването на аварии и замърсяване, които целят и подобряване на качеството на живот на населението, както подчертава и министърът. 

В този казус е оглушително мълчанието на на институциите, които се грижат за безопасността на труда и работното място. Мръсният въздух е с най-големия ефект от външните фактори, които причиняват намаляване на продължителността на живот, но същевременно темата за последиците за работниците в инсталации като ТЕЦ „Брикел“ си остава табу дори през 2021 г. Затова и публичната дискусия остава на ниво работни места срещу околна среда, а дори икономическите ползи от чистия въздух се разглеждат от много от заинтересованите страни само на теория.

Това ни води обратно към старта – а именно, кой ще помисли за алтернативи на замърсяващото отопление? Сигурно е, че този проблем няма да може да се реши единствено благодарение на политиците „от горе“. Локалната „природа“ на системите за централно отопление изисква тяхната трансформация да се случи с подход „отдолу нагоре“. Проблемът няма да бъде решен, ако инициативата не дойде от общинските власти и местните общности, и от там националните и международните заинтересовани страни да помогнат за интегрирането на чисти, модерни решения в националното стратегическо и политическо планиране.

Предвид европейските цели за декарбонизация на енергийния сектор и предвидените за тях финансови инструменти, няма да липсва финансиране за подобни инициативи, а вдъхновение може да се почерпи от примери за добри практики от цяла Европа. Въвеждане на нови играчи, повишаване на ефективността на производството, намаляване на загубите при пренос и използване на възобновяеми енергийни източници са част от решенията, които трябва да са основата, върху която да се гради. Внедряване на електричеството в отоплението, но с много по-висок процент на ефективност, също е важен елемент от решението, тъй като чистите технологии за производство на електричество без горене вече са налични и достъпни, а те се допълват от възможностите за съхранение на топлинната енергия за по-дълги периоди от време. Ставаме свидетели на революция в енергийния сектор, от която, за съжаление, най-нуждаещите се не могат да се възползват и вместо това са заложници на старата система. В 21-и век няма нужда хората да избират между отопление и чист въздух, между работни места и здравословна околна среда. Големият въпрос е дали има кой да направи първата крачка. 
 
[1] Министърът отговори на въпросите по време на парламентарния контрол на 27 август 2021 г. Видео запис от изслушването можете да намерите тук: https://www.parliament.bg/bg/video/ID/1448 Въпросът е зададен в част 2, 01 ч. и 26 мин., а отговорът започва след 01 ч. и 28 мин.