По правило, когато денят започва да намалява, а времето да се разваля, държавните мъже започват да се събират и да умуват - какво да правим с бюджета на Републиката за следващата година. И ето че отново сме тук - в началото на ноември, в една нетипична политическа и икономическа ситуация, но с една прекалено типична задача - как да наредим харчовете и приходите в хазната така, че хем всички да са доволни, хем държавата да се задържи над водата. 

Започва бюджетна процедура 2022. А с нея и исканията на всички заинтересовани - синдикати, бизнес, държавни служители, министерства и... политици. В този материал ще опитаме да направим извадка на това - кой какво парче от баницата иска да получи, какво наистина може да получи и къде е онази тънка червена линия, която не бива да пресичаме, колкото и да искаме. 

Преди това обаче - къде се намираме в момента? 

След две актуализации, безброй спорове, къде успешни-къде не толкова мерки в подкрепа на бизнес и хора, в крайна сметка хазната през 2021 г. е разчетена да завърши с леко свит от първоначалните прогнози дефицит. Той трябва да бъде 4,6 млрд. лв. на касова основа или около 3,6% от Брутния вътрешен продукт. Думата "касова" тук е ключова, защото според повечето експерти, особено имайки предвид, че парите от Европейския план за възстановяване и устойчивост едва ли ще пристигнат до края на декември, начислената основа ще бъде по-висока. 

Последните данни за изпълнението на Консолидираната фискална програма показват рязко намаляване на излишъка с около 350 млн. лв. за месец, но и практически оставащи за харчене до края на годината около 12 млрд. лв. 

Интересното е обаче как ще бъде финансиран дефицита, имайки предвид, че правителството ударно попълва дупките със заеми от вътрешния пазар, но те, показват последните емисии, стават все по-скъпи, а излизането на международните пазари засега се отлага. Все пак - ако тук нещата започнат да стават прекалено сериозни, вероятно Министерството на финансите няма да има друг избор. Причините за това поскъпване са много, но най-голямата е пренасищането на пазара с облигации, особено от тези, които се очаква да купуват най-много - банки, пенсионния и застрахователни фондове. Имайки предвид, че МФ и БНБ са планирали още една половинмилиардна емисия за следващата седмица, ако тя мине успешно, то тогава общият дълг за тази година ще бъде в размер на 2,8 млрд. лв. До тавана, разрешен от Народното събрание остават около 1,7 млрд. лв., които все пак е добре да не бъдат теглени, а да бъдат компенсирани с преизпълнение на приходите. 

Това обаче също не е сигурно, макар инфлационния натиск върху бизнес и потребители да се засилва и това от своя страна да е добро за хазната. Икономическата активност намалява, а инвестициите са, в добрия случай, просто замръзнали. 

Така - в тази ситуация на "не прекалено лошо, но не и цветущо" състояние на хазната, родните политици - тези от служебното правителство, а и тези, които ще влязат в следващото НС, трябва да умуват върху бюджета за следващата година. 

Синдикатите - дайте повече, за да оцелеят хората

Както се полага на профсъюзите, те и тази година ще искат повече - по-висока минимална заплата, по-високи обезщетения, увеличаване на максималния осигурителен доход, по-високи данъци за богатите, без данъци за най-бедните, компенсации заради инфлацията и изключително високите цени на енергоносителите, актуализиран и по-висок праг на бедност. 

Най-радикалното искане на КНСБ например е ударното увеличение на минималната работна заплата до 764 лв. при действаща в момента наредба за 650 лв. Това е увеличение с над 110 лв. и ако бъде прието ще представлява най-сериозния буст на този показател от много време насам. За да не бъде шокът толкова сериозен, от КНСБ поискаха минималната заплата да удари 700 лв. още от първи ноември на тази година, но това така и не се случи. Така или иначе обаче, тези искания ще срещнат свиреп отпор от работодателските организации, които традиционно заемат обратната позиция. 

Какво обаче предлага КНСБ? За 2022 г. синдикатът има предложени 10 мерки, които в своята цялост са следните: 

  • Минималната работна заплата за страната от 1 януари 2022 г. да се увеличи на 764 лв.
  • Да се повишат възнагражденията на работниците и служителите, които работят в системите на бюджетното финансиране за 2022 г. с минимум 12,5 на сто (образование, здравеопазване, държавен сектор, култура, МВР, селско стопанство и т.н.);
  • Трудовите възнаграждения на заетите в агенциите „работещи на терен“ (АСП, АЗ, ГИТ, НАП, НОИ, РЗИ и пр.) – да се увеличат с 15 на сто от 1 януари 2022 г.
  • Натуралните и стойностни показатели за делегираните държавни дейности, както и стойността на Единните разходни стандарти да се определят с ръст, който като минимум да компенсира въздействието на инфлацията и очакваните повишени разходи за издръжка от началото на 2022 г.
  • Да се предвиди повишение на всички приходни параметри на бюджета на ДОО – МОД за самоосигуряващи се лица и земеделски стопани и тютюнопроизводители – ниво МРЗ 760 лв.; максимален осигурителен доход поне 3600 лв. (300 х 17.5% със закръгление); МОД по ИД – ръст с 12,5%; вноската за безработица да се увеличи с 0,5 на сто.
  • На пенсионерите с пенсии за ОСВ под ЛБ от 460 лв. да се изплаща добавка през социалното подпомагане до нивото на ЛБ (подходът, предложен от служебното Правителство с актуализацията на бюджет 2021.)
  • Да се отмени таванът на пенсиите за ОСВ, а размерът на минимално обезщетение за безработица да се установи на 21,80 лв. на ден (764: 21 ден и х 60 на сто).

Както се очаква - исканията за увеличаване на данъка върху доходите на физическите лица до 15% остава, както и този на юридическите лица. Остава и искането за намаляване на общата ставка за ДДС от 20 на 15%. 

Работодателите - антикризисни мерки, инвестиции и енергетика

Очаквано - работодателските организации са на малко по-различно мнение. Най-важното е да се знае, че нито една от тях няма да даде положителен отговор на искането за увеличаване на данъци и други административни тежести. Хубаво е да се знае и че към момента няма и политически сили, с изключение на БСП, които да са готови да направят подобна стъпка. Най-малкото, защото в състояние на криза, това е противопоказна мярка. 

Разбира се, бизнесът е против и увеличаването на максималния осигурителен доход, увеличението на заплати в държавния сектор, което всяка година се прави административно и без разчети, против допълнителните разходи по различни обезщетения. Особено яростен ще бъде спора за увеличението на минималната заплата, срещу което всяка година работодателите се противят. В тяхна защита е логично да кажем, че особено в кризисна година, намалени обороти и увеличени производствени разходи - това е повече от нормално. Особено е да споменем и че пожелателното мислене, че по-големите заплати ще се върнат в икономиката е именно такова - пожелателно, особено гледайки към статистиката на БНБ за избухващия размер на депозитите в банките. 

Освен това, АИКБ например се обявява "срещу продължаващото вменяване на несвойствени за бизнеса социални разходи, ощетяващи предприятията и работещите в реалния сектор, и настоява да бъдат прекратени". Кои са те:

  • Заплащането от предприятията на първите три дни от обезщетенията за временна нетрудоспособност;
  • Заплащането от предприятията на отпуск за времето на ползване на отпуск по майчинство – „отпуск за отпуск“ и заместването на липсващата инфраструктура за грижа за децата като детски ясли и градини с дълъг отпуск по майчинство, който спъва професионалната реализация на майките и влияе негативно на икономическия растеж;
  • Допълнителното възнаграждение за прослужено време, т. нар. „класове“, определяни административно от МС и нарушаващо принципа „равно възнаграждение за равен труд“.

Разбира се, бизнесът иска запазване на работещите схеми за подпомагане в кризата - 60/40, "Запази ме", програмата за ликвидност, искат и компенсации за енергийната криза.

В стратегически план АИКБ апелира за изработване на постоянно действащо антикризисно законодателство за подкрепа на заетостта, доходите и ликвидността в българската икономика при настъпване на неочаквани бедствия и кризи, което да е обсъдено и прието с обществен консенсус и което да се активира автоматично при настъпване на кризи, водещи до нарастването на безработицата и да противодейства на закриването на работни места и съкращаването на наети.

Генерално обаче - бизнесът иска законът за републиканския бюджет да предложи реформи - в енергетиката, в публичните финанси, в икономиката и търговията. 

Фискалният съвет: правете, струвайте, но свалете дефицита

И ако досега представените позиции са на организации, които при всички положения имат своята адженда зад исканията си, сега е ред на такава, която би трябвало в своята същност да защитава сметката на държавата - Фискалния съвет към Министерството на финансите. В него членуват експерти финансисти и икономисти, които гледат голямата картина и които опитват да помогнат на бюджетарите в минитерството да постигнат баланса в хазната. 

А мнението на експертите в Съвета е пределно ясно - каквото и да прави страната, то е време да започна да намалява своите дефицити още от 2022 г., въпреки че правилото за дерогация на фискалните правила на ЕС вероятно ще важи до 2023 г. 

В конкретика - искането е за дефицит до 3%, който би се вписал и в нормални правила от Маастрихт. Очаквано - няма и призив за увеличение на дълга, който достига до около 25% от БВП в момента. 

От съвета казват, че макар да няма изгледи пандемията от COVID да изчезне напълно през следващата година, то е очевидно, че ефектите от нея за икономиката намаляват с увеличаването на броя на ваксинациите и че до пълно затваряне на европейските, а и на нашата, икономики вече не се очаква. Освен това, пишат експертите, повишава се и адаптивността на населението и бизнеса към мерките за социална дистанция и наблюдава всеобщо икономическо възстановяване, макар и с различни темпове. 

В този смисъл, Фискалният съвет предпоръчва запазване на подпомагащите ефекти, но без да се създават рискове за дългосрочната фискална стабилност и устойчивост. Фактите сочат, че липсата на ограничения за дълъг период ще увеличи правителствените дългове и ще създаде дългосрочни предизвикателства пред публичните финанси. 

Не на последно място - продължаващата фискална експанзия е основна причина за инфлационния натиск и неправилно адресираната парична политика при всички положения само ще засилва този натиск. 

Каквото и да правите, спрете да трупате заемно щастие от следващия ден, е на практика обобщението на ситуацията от страна на Съвета. 

Обобщението

Каквото и да стане в тази бюджетна процедура, едно е ясно - предстои битка за визии, която в тази особена година ще бъде тежка. Битка, в която тепърва трябва да се включат и политиците, а както знаем - именно те са основния рисков фактор за бюджета, заради своя, на моменти, див и брутален популизъм. 

Все пак при всички положения можем да очакваме запазване на данъчната тежест, такава каквато е. Можем обаче да очакваме и повишаване на минималната работна заплата, макар и не с толкова, колкото очакват синдикатите, както и вероятно някакво увеличение на максималния осигурителен доход. 

Можем да очакваме запазване на антикризисните мерки поне по лятото, както и нови такива в опит за париране на тежестта на увеличените цени на енергоносителите. 

Този текст не засегна вечната драма с пенсиите и техния размер, защото засега изглежда, че с последната актуализация този спор бе решен временно. Все пак остава отворен въпросът за това дали добавката от 120 лв. ще бъде продължена и дали тя няма да срине и без това изтънелите финанси. 

Дефицит, леко увеличен дълг и все пак намалени антикризисни мерки - това са основните идеи, които вероятно ще бъдат заложени в проекта. Проектът на служебното правителство, който може и въобще да не бъде гласуван. Всичко, зависи от партиите, които ще влязат в новия парламент. 

А ако бюджет 2022  не бъде гласуван, то тогава нека е ясно, че ще работим с този от тази година. Или с още от същото и никакви истински реформи.