Икономическото възстановяване на България се отлага.

Това гласи есенната икономическа прогноза на Европейската комисия за страната ни.

В същото време ЕС се възстановява по-бързо от очакваното, става ясно от огласените днес прогнози за Съюза.

През първата половина на годината възстановяването у нас е спряло поради високата икономическа несигурност и мерките за ограничаване на пандемията. Инвестициите и износът на услуги са останали по-ниски, докато вътрешното потребление и износът на стоки са имали положителен принос за допълнителното търсене.

Тези два фактора, съчетани с прилагането на Плана за възстановяване и устойчивост, трябва да засилят икономическия растеж след две години. Фискалният стимул през 2021 г. остава силен. Очаква се от следващата година бюджетният дефицит да намалее.

Краткосрочни предизвикателства за възстановяването са ниският процент ваксинирани и високите цени на енергията. Това става ясно още от въведението на частта за България.

Отложено възстановяване

След малък „отскок“ през третото тримесечие на 2020 г. реалният БВП е останал непроменен до средата на тази година. Инвестиционната активност е продължила да се свива през през първата половина на 2021 г. поради все още голямата несигурност. Износът на услуги леко се е увеличил, но е останал далеч под пълния си капацитет. Краткосрочните показатели сочат с 40 на сто по-малко посещения на чужди туристи по време на пика на сезона през юли и август. Макар хотелиерството да е било честично компенсирано чрез привличането на местни хора, и броят на наличните легла, и процентът на настанилите са били доста под нормалното равнище.

Положителен факт е, че личното потребление е останало стабилно, подпомогнато от увеличаването на чистия доход. Износът на стоки бързо се е възстановил, като се е възползвал от увеличаването на търсенето от чужбина. 

В отговор на COVID-19 е въведен сертификат за посетители и работещи на публични места от 21 октомври. Предвид ниския процент ваксинирани в страната тези ограничения се очаква да имат ефект върху личното потребление за няколко месеца. Нещата ще се развиват по този начин, докато не бъдат постигнати гладко действие на новия режим и по-висок процент на ваксинации. Очаква се тази година БВП на нарасне с 3,8 на сто.

През 2022 г. прогнозите са ръст на БВП от 4,1 на сто и 3,5% през 2023 г. 

Скорошното поскъпване на енергията и храните ще заличат покупателната способност на домакинствата с ниски доходи. Увеличаването на социалните парични преводи и пенсии през тази и следващата година обаче трябва да донесе ефекта на по-ивисоките цени върху бюдетите на домакинствата. Увеличаването на потребителското търсене ще продължи на гърба на голямото търсене на пазара на труда, Износът на стоки ще се увеличи успоредно с търсенето от чужбина. По-постепенно е очакваното възстановяване на износа на услуги.

Постепенно увеличаване на търсенето на пазара на труда

След първоначален ръст при избухването на пандемията от COVID-19 сезонната безработица се стабилизира на около 5,5 на сто от юни 2020 г. Същеврененно процентът на участие на пазара на труда спада с по около 1 процентен пункт от началото на кризата. Правителствените схеми за съхраняване на заетостта имат значителна роля в минимизирането на загубата на работни места чрез временно преминаване към краткосромни работни схеми. През следващите две години благоприятните икономически изгледи ще увеличат търсенето на пазара на труда, като безработицата постепенно спадне на 4,6 на сто през 2022 и 4,4% през 2023 г. Едновременно с това връщането към пълно работно време и прогнозираното увеличаване на процентите на активност частично ще смекчат натиска върху пазара на труда и заплатите. Въпреки това се очаква ръстът на заплатите да остане висок – 9 процента през 2022 г. и 7,9 на сто прпез 2023 г.

Основната инфлация ще се увеличи

Инфлацията на хармонизираните цени на потребителските индекси (ХИПЦ) рязко се е увеличила през второто и третото тримесечия на годината заради по-високите цени на енергията и непреработените храни. Сезонните поскъпвания в туристическите услуги са били по-слабо изразени, което е помогнало за сдържане на цялостната инфлация в сферата на услугите. Очаква се годишщната инфлация да се увеличи на 2,4% през 2021 и на 2.9% през 2022 г. на гърба на високите цени на енергията и техните вторични ефекти. След това се очаква спадане на инфлацията на 1,8% през 2023 г., когато тези ефекти се разсеят.

Картината в Европа – по-бързо възстановяване от очакваното

Икономиката на ЕС се възстановява от предизвиканата от пандемията рецесия по-бързо от очакваното. С напредването на кампаниите за ваксинация и постепенното премахване на ограниченията растежът се възобнови през пролетта и продължи, без да отслабва, през лятото благодарение на повторното отваряне на икономиката.

През прогнозния период се очаква икономиката на ЕС да продължи да отбелязва растеж въпреки засилващите се предизвикателства. Тя ще постигне темп на растеж от 5%, 4,3% и 2,5% съответно през 2021 г., 2022 г. и 2023 г. Очаква се темповете на растеж в еврозоната да бъдат същите като тези за ЕС през 2021 г. и 2022 г., а през 2023 г. темпът се очаква да бъде 2,4 %. Тази прогноза зависи в голяма степен от два фактора:

• Развитието на пандемията от COVID-19;

• Темпото, с което предлагането се адаптира към бързото възстановяване на търсенето след повторното отваряне на икономиката.

С почти 14 % в годишно изражение темпът на растеж на БВП в ЕС през второто тримесечие на 2021 г. бе най-високият отчетен досега. Той е толкова висок, колкото безпрецедентния спад на БВП през същия период миналата година, по време на първата вълна на пандемията.

През третото тримесечие на 2021 г. икономиката на ЕС възвърна нивото си на производителност преди пандемията и премина от възстановяване към растеж. Той ще продължи да бъде стимулиран от вътрешното търсене. Подобряването на пазарите на труда и очакваното намаляване на спестяванията следва да допринесат за запазване на стабилно темпо на разходите от страна на потребителите. Прилагането на Механизма за възстановяване и устойчивост също започва да играе важна роля за стимулирането на частните и публичните инвестиции.

Въпреки това тенденцията на икономически растеж се сблъсква с нови предизвикателства. Пречките и сътресенията в предлагането в световен мащаб затрудняват дейността в ЕС, най-вече в неговия силно интегриран производствен сектор. Освен това след рязък спад през 2020 г. цените на енергията, най-вече на природния газ, се увеличиха с тревожни темпове през последния месец и сега са доста над равнищата отпреди пандемията. Това ще повлияе отрицателно на потреблението и инвестициите.

Пазарите на труда в ЕС се подобриха значително благодарение на облекчаването на ограниченията върху дейностите, насочени към потребителите. През второто тримесечие на тази година икономиката на ЕС създаде около 1,5 милиона нови работни места. Много работници излязоха от схемите за запазване на работните места, а процентът на безработица намаля. Общият брой на заетите лица в ЕС обаче все още е с 1 процент по-малко от нивото преди пандемията.

Оттогава безработицата намаля още повече. През август равнището й в ЕС беше 6,8 % - малко над нивото, регистрирано в края на 2019 г.

Предвижда се заетостта в ЕС да нарасне с 0,8% тази година, с 1% през 2022 г. и с 0,6% през 2023 г. Следващата година тя ще надхвърли равнището си отпреди кризата и ще започне да расте през 2023 г. Очаква се безработицата в ЕС да намалее от 7,1 % тази година на 6,7 % и на 6,5 % съответно през 2022 г. и 2023 г. В еврозоната се очаква тя да бъде 7,9 %, 7,5 % и 7,3 % през трите години.

По-добрите перспективи за растеж сочат по-ниски дефицити през 2021 г., отколкото се очакваше през пролетта. След като достигна 6,9% от БВП през 2020 г., съвкупният дефицит в ЕС трябва да намалее незначително на 6,6% през 2021 г. благодарение на все още високата фискална подкрепа в началото на годината.

Тъй като мерките за подкрепа и действието на автоматичните стабилизатори ще бъдат премахнати с продължаването на икономическия растеж, съвкупният дефицит на ЕС се очаква да намалее наполовина до около 3,6% от БВП през 2022 г. и да спадне допълнително до 2,3% през 2023 г.

След няколко години на ниска инфлация силното възобновяване на икономическата активност в ЕС и в много развити икономики беше придружено от нарастването й над прогнозираните равнища.

Годишната инфлация в еврозоната нарасна от отрицателните -0,3% през последното тримесечие на 2020 г. на 2,8% през третото тримесечие на 2021 г.

Това се дължи предимно на рязкото увеличение на цените на енергията. Вероятно обаче то е свързано също така с широк набор от икономически корекции след пандемията, което е намек, че настоящите високи равнища са до голяма степен временни.

Очаква се цените на енергията постепенно да се стабилизират. И затова прогтнозите са инфлацията през 2021 г. да бъде 2,6 %, през 2022 г. - 2,5%, а през 2023 г. - 1, %.

Възстановяването зависи в голяма степен от развитието на COVID-19 както в рамките на ЕС, така и извън него. На фона на неотдавнашното рязко увеличение на случаите на заразени в много държави не може да се изключи повторното въвеждане на ограничения, които оказват въздействие върху икономическата дейност. В ЕС този риск е особено важен в държавите членки със сравнително нисък процент на ваксинация.

• (България е с най-нисък процент ваксинирани в ЕС – б.р.)

Икономическите рискове са свързани и с възможното продължително въздействие на настоящите ограничения и пречки при предлагането. Основният благоприятен риск за перспективите за растеж е свързан с потенциалното повишаване на ефективността и с трайния напредък в областта на производителността, стимулирани от породените от пандемията структурни промени. Инвестициите, подсилени от Механизма за възстановяване и устойчивост, и съпътстващите структурни реформи ще бъдат от основно значение. Като цяло балансът между рисковете, засягащи тази прогноза, клони в неблагоприятна посока.

Инфлацията може да се окаже по-висока от прогнозираната, ако ограниченията в предлагането бъдат по-трайни, а несъответстващото на производителността увеличение на заплатите бъде прехвърлено върху потребителските цени.