Доскоро в Пантеона на великите китайски комунистически държавници се почитаха две „божества“.

На върха на Олимп е Идеологът и основател на КНР - Мао Дзъдун. Култът към първия лидер на страната е посят по време на Културната революция, когато той организира избиването или отстраняването от власт на политическите си противници и култивира навред из страната дух на пълно подчинение в държавата и партията към себе си.

Фундаментализмът на Мао поставя стабилните основи на новия режим, устояли и до днес, но довежда до трагичната смърт на десетки милиони китайци заради катастрофални проекти като „Големия скок напред“. В края на 70-те Китай е развиваща се държава. Тя спешно се нуждае от лидер, който да заеме работещото от „упадъчния капитализъм“, без да разклати образа на Мао и да допусне „цветни революции“.

И го намира в следващото „божество“ в Пантеона - Дън Сяопин. Прагматикът, поставил началото на китайското икономическо чудо. Ако Мао е мозъкът, то Дън е тялото на КНР. Реформите му отварят Китай и я превръщат от полуаграрна държава в работилницата на света.

Трудно се запълват обувките на Мао и Дън. Това научиха последвалите ги държавници Дзян Дзъмин и Ху Джинтао.

Но в Пантеона вече има ново „божество“, съчетаващо лидерските умения на Мао и прозорливостта на Дън. И неговото име е Си Цзинпин.

Резолюция за историята

На 10 ноември, в края на пленум на Централния комитет на ККП, беше приета резолюция за историческия опит на партията, изтъкваща постиженията й под ръководството на Си.

Това е третата подобна резолюция в 100-годишната история на Китайската народна република. Предишните са приемани през 1945 г. (от Мао) и 1981 г. (от Дън).

Но сравненията между Си и именитите му предшественици не свършват дотук. В резолюцията той е наречен „кормчия“ и „народен водач“ – определения, които са наложени в Китай преди повече от 50 години по време на култа към личността на Мао.

Третата историческа резолюция е логичната стъпка към голямата цел на Си – да бъде избран за трети мандат на изборите през октомври 2022 г. на 20-ия Национален Конгрес на ККП.

При победа той де факто би станал най-дълго управлявалият лидер на КНР… от Мао насам.

От общ работник до лидер на ККП

Си Цзинпин е свикнал да върви по стъпките на велики китайци. Баща му Си Чжунсюн е командир на по време на комунистическата революция, а в по-късни години е избран за зам.-председател на Държавния съвет.

През 1962 г. обаче е уволнен от партията, след като до Мао достигат слухове, че е подкрепил написването на книга, която критикува политиките на лидера. През 1966 г., когато стартира Културната революция, Си Чжунсюн е публично опозорен от радикализираните „червеногвардейци“ на Мао и прекарва следващите 10 години в пекински затвор.

В типично авторитарен стил греховете на бащата се пренасят и върху детето му. Роденият през 1953 г. Си Цзинпин е изпратен през 1968 г. за „трудово превъзпитание“ в китайско село в централната провинция Шънси. Днес селото се е превърнало в туристическа дестинация – посетителите могат да разгледат кладенец, изкопан от настоящия лидер на Китай и склад, в чийто строеж е взел участие. В едно от местните пещерни жилища, където Си прекарва 6 години от живота си, са представени зад витрина книги, формирали политическите му нагласи през тийнейджърските години.

Въпреки тежкия живот и репресиите срещу баща му, вярата на Си в партията не се разклаща – по данни на „Ню Йорк Таймс“ той кандидатства цели 10 пъти за член на ККП, преди да бъде приет през 1974 г.

През 1975 г. – в края на живота на Мао, когато умереният лагер на Дън Сяопин започва да управлява, Си Чжунсюн е освободен и реабилитиран. Така синът му получава шанс за политическа кариера. Колеги на Си Чжунсюн от близкото минало подават рамо на младежа и той трупа солиден опит под тяхно ръководство.

Бавно се изкачва по политическите етажи – първо на най-ниско ниво в Шънси. След време заема високи позиции в по-богати провинции, като успоредно следва в университета „Синхуа“. Той учи за инженер-химик между 1975 и 1979 г., а през 2002 г. напуска учебното заведение като доктор по право и идеология.  

През 1999 г. е избран за губернатор на Фудзиен и през следващите години заема същата позиция във втората най-развита провинция в Китай – Джъдзян (2002 до 2007 г.).

Съдбоносна година за Си и за Китай е 2007 г. По-рано, през септември 2006 г., партийният секретар на Шанхай е уличен в корупция и свален от власт. На поста му е назначен именно Си Цзинпин през март 2007 г.

През следващите 7 месеца Си доказва уменията си пред партийното ръководство, защото в борбата за наследник на Ху Джинтао той измества фаворити като настоящия премиер Ли Къцян и бившия търговски министър Бо Силай. На 17-ия Национален Конгрес на ККП Си е издигнат за член на китайското политбюро и за първи секретар на Централния секретариат. Така именно той е избран за бъдещ лидер, който да наследи Ху след края на мандата му през 2012 г.

Как Си превзе ККП

Бруталната саморазправа на Мао с политическите му противници през 60-те и 70-те години на миналия век не би минала толкова лесно през 2013 г. Необходими са по-перфидни методи.

Затова Си обявява война срещу „тигрите и мухите“ – над милион и половина функционери от националните и регионалните структури на ККП са уличени в корупция. По този начин лидерът отстранява свои директни конкуренти като Бо Силай.

Свалените от власт са заменени от съюзници на Си и през следващите 5 години той затвърждава контрола си над ККП. Лидерът насочва вниманието си и към медиите и социалните мрежи – приети са строги закони, които забраняват критиките срещу партията и конкретно по адрес на Си. Цензурирани са дори шегобийците, които обръщат внимание на визуалните прилики между президента и Мечо Пух.

Така по пътя към едноличната и доживотна власт на Си остава едно препятствие – Конституцията. В месеците преди 19-ия Национален Конгрес на ККП през октомври 2017 г. Китай тръпне в очакване, за да види кого ще избере Си за свой наследник. Спряга се името на Сун Джънцай - партийният секретар на Чунцин. През юли 2017 г. обаче той  внезапно е освободен от длъжност и изхвърлен от партията. Година по-късно той се превръща в поредния „тигър“, станал жертва на антикорупционната кампания на Си, след като срещу него е заведено дело по обвинение за подкуп.

На 19-ия Национален Конгрес на ККП Си не номинира следващ лидер на Китай. Вместо това, по примера на Мао, той представи своя собствена „мисъл“ – набор от политики и идеи за бъдещото развитие на страната. „Мисълта на Си“, която в средата на 2021 г. навлезе в образователната система на Китай, е синтезирана в 14 точки, като първата от тях призовава да се концентрира цялата власт в партията. Всъщност, според лидера именно разпокъсването на правомощията в СССР измежду различните структури на управление е основна причина за разпадането на съюза. Така той обръща процеса на децентрализация, започнат от Дън Сяопин преди 40 години.

Все пак амбициозни външнополитически проекти като „Един пояс, един път“ и „16+1“ показват, че Си не възнамерява да капсулира страната, а да я превърне в незаобиколим фактор в системата на международните отношения. Тази цел е представена в точка 4 от „Мисълта на Си“, в която лидерът изразява намерението си да установи „социализъм с китайски характеристики“ – термин, въведен от Дън Сяопин.

Всички съмнения относно бъдещите планове на китайския лидер бяха разсеяни през март 2018 г. Тогава той прокарва поправка на Конституцията, с която отменя ограничението пред президентите да служат до 10 години (по два мандата).

Въпреки предизвикателства като протестите в Хонконг, пандемията и затягащия се обръч на международната антикитайска коалиция в Индо-Тихоокеанския регион, Си остава безспорният господар на КНР.

Резолюцията от 10 ноември показва, че лидерът продължава да упражнява пълен контрол над ККП. Веднъж издигнат в Пантеона на великите китайски държавници в очите на китайския народ, преизбирането на Си през 2022 г. е с предизвестен резултат.