Решението за признаването на наличието на антитела - в срок до 3 месеца, 10 пъти наднормата и т. н., не е прието все още обаче на ниво Европейски съюз. Възможността да се получи удостоверение като вариант на зеления сертификат отсъстваше отначало и в България с обяснението, че учените имат много аргументи против. Същевременно обаче имаше силен и обществен, и политически натиск. Така се стигна до становища от основни експертни съвети към МЗ, които промениха своята гледна точка.
Здравната каса от 1 декември м. г. поема заплащането на PCR тестове, ако са с направление и чието извършване се осъществява при наличието на определени симптоми, които биха могли да предполагат COVID.
В проектопромените на наредбата обаче няма уточнение при какви условия би се издавало направление за тест за антитела.
Има и предложения за поемане от Касата и на други изследвания - на туморни маркери, които могат да бъдат сигнал за наличието на онкологично заболяване - PSA, CA-15-3, СА-19-9, СА-125, СЕА, Протеин на човешкия епидидим 4 (HE4), алфа-фетопротеин, Бета-хорионгонадотропин, на D-димер (повишени стойности могат да сочат наличието на дълбоки тромбози, белодробна емболия и редица други заболявания), на PCR за "доказване на минимум 14 типа на човешки
папиломен вирус (HPV), включващ типове с висок онкогенен риск 16 и 18.“ Всичко това може да се приеме като опит за разширяване и на здравната профилактика и по-ранното диагностициране на животозастрашаващи болести.
МЗ предлага въвеждането на медицински критерии за проследяване на пациенти с тежка мозъчна увреда
Отново с промени в Наредба №9 здравното министрество предлага въвеждането на медицински критерии за проследяване на пациенти с тежка мозъчна увреда, при която да бъдат уведомявани координаторите по донорство, определени по реда на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки. Предложението е свързано с грижата за пациентите, нуждаещи се от интензивно лечение, мониторинг и интензивни грижи с механична вентилация и/или парентерално хранене и отчетена необходимост от повишаване ангажираността на специалистите по анестезиология и интензивно лечение, провеждащи съответното лечение и наблюдение, включително и в случаите, при които се осъществява своевременно идентифициране на потенциални донори.
Медицинските критерии ще допринесат за стандартизиране и подобряване на наблюдението и сигурността на пациентите и ще създадат оптимални условия за развитие на трансплантационната дейност в страната. Това е изключително важно с оглед нарастващия брой пациенти, нуждаещи се от животоспасяваща операция, каквато е органната трансплантация, аргументират се от МЗ.
По данни от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ към 4 ноември т.г. в листите на чакащи за трансплантация като потенциални реципиенти на бъбрек са вписани 900 лица, на черен дроб – 42, на сърце – 40, на бял дроб – 21 лица.
Очакваният резултат от предложената промяна е повишаване на качеството на интензивната грижа и подобряване на условията за развитието на трансплантационната програма на страната ни.
Допълнения и разширяване на обхвата на дейностите, поемани от НЗОК, се предлагат и в други клинични пътеки и диагностични процедури. Проектът на наредбата е публикуван на сайта на МЗ за обществено обсъждане в петък, 19 ноември. Обсъждането ще е съответно до 19 декември.
