Окръжен съд-Варна е отменил произнесената на първа инстанция присъда по дело на български бизнесмен срещу малтийски блогър.

Новината съобщи днес Александър Кашъмов – ръководител на правния екип на Програма „Достъп до информация“.

Става дума за бизнесмена Христо Георгиев – основател и съсобственик на базираната в Малта Сатабанк. През 2018 г. Европейската централна банка (ЕЦБ) отне лиценза ѝ за пране на пари.

Тогава Георгиев заведе дело срещу малтийския блогър Мануел Делия заради критични публикации за състоянието на Сатабанк.

„Искът беше само за 5000 лева. Явно Георгиев умишлено е искал малка сума, за да не излезе делото извън Варна. Но имаше нещо много тревожно. Районният съд бе постановил Делия да премахне изобщо съдържанието. А днешното решение е окончателно“, коментира за Клуб Z Кашъмов.

Така излиза, че Христо Георгиев, без за желае, си е вкарал автогол.

Има обаче и лоша новина, изтъкна Александър Кашъмов по време на уебинара.

И тя е, че българска компания, самоопределила се като най-голямата у нас, е завела дело срещу сайта „Биволъ“ за 1 милион лева. Искът е предявен като частичен за критична публикация. Твърдението на фирмата е, че е претърпяла загуби и пропуснала ползи в резултат на разследването на медията.

Фирмата е „Еврохолд“, уточни за Клуб Z Атанас Чобанов – бивш главен редактор на „Биволъ“ и автор на визираната публикация. Става дума за разкритие, че банкерът Атанас Тилев има скрита собственост в компанията.

Кашъмов оприличи случая с „Биволъ“ с дело, заведено в Португалия срещу британския журналист Оливър Бълоу. То е за 500 000 евро, което прави почти 1 милион лева. Бълоу е даден на съд от вицепрезидента на Ангола Борниту де Соуза. Причина е книга на журналиста с разкрития за корупция в африканската страна. В нея се твърди, че Де Соуза платил 200 000 долара за сватбената рокля на дъщеря си. Според Бълоу той не може да си позволи такова разточителство с държавната заплата, която получава.

Всичко това бе казано днес по време на уебинар „Злоупотреби със съдебни дела срещу журналисти и активисти: Европейският отговор“. Той бе организиран от бюрото на Европейския парламент в София.

През ноември евродепутатите приеха резолюция с призива ЕС да въведе нови правила за защита на критичните гласове. Става дума предимно за журналистите, неправителствените организации и гражданското общество. Те често са обект на стратегически съдебни производства срещу участието на обществеността, известни с абравиатурата SLAPP и добили популярност като „дела шамари“ (от английската дума slap).

Обикновено целта на тези дела не е да бъдат спечелени въпреки големите суми, а журналистите и медиите да бъдат изтощени чрез големи и продължителни разноски. Често се използва и „съдебен туризъм“. Делото се завежда в държава, според чиито закони е най-удобно това да се случи. Това заяви германският социалдемократ Тимо Вьолкен, който е един от докладчиците на ЕП по въпроса.

Симптомите на „делата шамари“

Има няколко симптома, по които могат да бъдат идентифицирани „делата шамари“. Така смята Джесика Ни Мхайнин – ръководител на отдел „Политики и кампании“ на неправителствената организация „Индекс на цензурата.“

• 1. Неравноправие между ищеца и ответника. Отвeтник може да е малка медия, отделен журналист, академично лице. Докато ищецът обикновено е много състоятелен. Така например във Великобритания журналистката Катрин Белтън е била подложена на съдебно преследване от руския олигарх Роман Абрамович, собственика на футболния клуб „Челси“;

• 2. Несъразмерно голяма компенсация, която се оспорва и се търси в съдебното производство. Понякога ответниците са физически лица. Ставали сме свидетели на искана компенсация от 1 милиард евро. Което е изключително непропорционално. Това се използва за по-голямо сплашване на журналиста. (Ни Мхайнин обаче не уточни кога, къде и срещу кого е заведено делото .- б.р.);

• 3. Словото, което е предмет на заведеното дело, трябва да засяга интереса на обществеността. Ни Мхайнин даде за пример делото срещу британския журналист в Португалия, което Александър Кашъмов цитира по-късно;

• 4. Много често ищците се позовават на законодателството, свързано с клеветата, и неприскосновеността на личното пространство и защитата на личните данни. Използват се правни кантори, занимаващи се с дела за клевета. Във Франция има такива кантори, специализирани в тази сфера.

Смята се също така, че броят на „делата шамари“ се е увеличил заради увеличаването на броя на милиардерите по света. Често се случва тези хора да крият от обществото информация за благосъстоянието си.

Има съдебен натиск и в сферата на индустрията. Има правни кантори в Лондон, профилирани в тази сфера.

„На отделни юристи, скъпи адвокати им се плаща да увреждат нашата демокрация. Те правят пари чрез укриване на информация от нас“, заяви Джесика Ни Мхайнин.

Тя допълни, че финансовите модели на традиционните медии са се сринали през последните 10 или 20 години. Това означава, че журналистите и медиите нямат същия достъп като адвокатите до информация. Често казват, че нямат финансови средства да се защитят в съда.

Ни Мхайнин даде за пример Ирландия, където съдебните разноски само за три дни могат да стигнат стотици хиляди евро. И това може да докара до фалит отделни медии.