Дори и най-върлите националисти не могат да отрекат, че добрите връзки със Северна Македония са от интерес за България. А те могат да са добри само в рамките на една политическа и икономическа общност, каквато е Европейския съюз. За България бързото влизане на съседката в ЕС е от първостепенно значение и ще донесе само ползи. 

За съжаление през последните години македонският въпрос бе предаден в ръцете на псевдонационалисти в България, които развалиха добрия тон със Скопие и провалиха много от постигнатото в отношенията ни с македонците. А тъжното е, че причина за този провал далеч не е някаква меланхолична идея за обща история, език, глупавата претенция за българско превъзходство и прочие. Македонската карта бе разигравана с единствената цел малките националистически формации в България да печелят гласоподаватели и да участват във властта. А участието им във властта бе осребрявано по най-непочтен начин – да си припомним само аферата с продажбата на паспорти. 

Новото правителство в България е изправено пред голямо предизвикателство да възстанови добрите отношения със Северна Македония, но това ще е трудно не само заради ескалиралия национализъм у нас, а и заради предизвикания ответен подобен отговор в Македония. Жертва на някакви бленувания за велико минало от националистите и от двете страни на границата са обикновените граждани на България и Северна Македония. 

Няма защо да изброяваме какви ще са ползите за Северна Македония от чисто икономическа гледна точка, ако те възможно най-бързо станат членки на европейската общност. Икономическите ползи за България също ще са големи – пазарът става по-компактен и пречките за свободна търговия и инвестиции по-малко, благоденствието се увеличава. Всъщност в интерес на България е всички страни между нас и Запада да са членки на тази общност и да се затвори вакуумът, от който продължават да извират демоните на миналото, донесли на балканските хора само войни, раздори и бедност.

Но и политически е крайно спешно България да направи всичко възможно преговорите за членство в ЕС на Македония да се ускорят в противен случай и тя като Сърбия ще хлътне в прегръдката на Русия и ще се превърне в преграда между нас и Запада.

Пряко доказателство за това бе пресконференцията на външния министър на Русия Сергей Лавров преди дни. В нея той обърна специално внимание на балканските държави и настоя, че руското влияние там не бива да отслабва.

„Изборът Русия или ЕС, който се поставя пред балканските страни, не е продуктивен и е несправедлив“, заяви Лавров. 

Той посочи усилията, които Русия полага „за запазване на суверенитета“ на Босна и Херцеговина и обвини Запада, че чрез НАТО се опитва да разедини балканските държави, принуждавайки, например, босненските сърби да признаят геноцид над босненските мюсюлмани.

Според него инвестициите на големи руски фирми като „Зарубежнефт“, „Газпром“ и  „Сбербанк“ са в помощ на Балканите, а Западът се опитва да го колониализира. „Често волята на балканските хора се игнорира и се стигна дори дотам Черна гора да бъде включена в НАТО насила“, твърди Лавров.

Русия обаче се стреми да се превърне в ключов партньор не само в Сърбия или Босна и Херцеговина, а и в Северна Македония, посочва още той.

Думите му би трябвало да всеят смут в София, защото те поставят под въпрос не само целите на балканските държави да станат част от западни съюзи, а дори и Дейтънското мирно споразумение.

Последното, от което България има нужда, е притопляне на страите конфликти в бивша Югославия, хаос в Босна, Черна гора или в Северна Македония, антизападни и антибългарски настроения у съседите ни, силно влияние на Русия и поредното отделяне на България и Румъния от Запада чрез бъркотия в Западните Балкани. Какво ни коства това вече видяхме при юговойните през 90-те.

Другата трудност са настроенията в самата Северна Македония. Скопие наистина положи огромни усилия, за да изпълни всички условия за присъединяване към ЕС, като склони дори да промени името на републиката на Северна Македония, за да оттегли Гърция ветото си. Жертва, която не много балкански държави биха успели да направят. И когато пътят вече изглеждаше изгладен от пречки, своите съмнения изказа Франция, а след това и България повдигна въпроса за историческото минало. Това, че Франция става председател на ЕС за следващите 6 месеца, а съдбата на Северна Македония сякаш остана в ръцете на националистически настроения по този въпрос президент Радев, а не в прагматичното правителство, не е повод за оптимизъм, че нещата могат скоро да се оправят.

Разбира се, България би могла да има претенции към някоя държава, кандидатстваща за членство, ако тя не изпълнява конкретни условия. Но какво конкретно има в условието за признаване на идентичност, история, култура? Това е спор, който може да се проточи с векове и пак да не намери конкретен отговор. Не му е мястото на масата за политически преговори, а по историческите симпозиуми и в катедрите на университетските изследователи. Още по-непонятен е спорът за езика, който достигна върха на глупостта си, когато покрай трагичния инцидент със загиналите в катастрофа македонски граждани на магистрала „Струма“ българските телевизии правеха интервюта с македонци без превод. Това, че можем да разбираме донякъде какво казват комшиите, защото имаме диалектна форма, близка до техния език, далеч не означава, че македонски език няма. Или че е същият като българският. Ще стане същият като българският, когато Красимир Каракачанов излезе и държи реч на чист македонски без грешка поне 10 минути или Радев ни покаже кореспонденцията си със Скопие на македонски език - с тяхната граматика и с тяхната лексика. Когато колегите напишат статия за вестник на македонски или историците публикуват научните си работи на македонски. Ако не могат да го направят, без да са изучавали специално езика, значи това не е български език. От чисто езиковедска гледна точка това е ясно отдавна. Македонският не е първият език, който се развива от друг – такава е историята на всички езици всъщност. Малцина знаят, например, че германистите също си имат спор за това немски език ли е австрийският немски или е диалектна форма. А малцина знаят за това, защото тези дискусии са си чисто научни и никога (след 1938 година) не са смесвани с политиката. Когато подобни дискусии станат политически, бързо можем да се върнем към годината в скобите. Едва ли някой иска това.

Но македонците вече са силно обезверени и разочаровани от ЕС заради непрекъснатото отлагане на решението на техния въпрос. 

Де факто той не помръдва напред от 2005 година, а това са вече 17 години. Скептично настроените към ЕС и НАТО македонски граждани стават все повече и това се видя на последните им избори. 

„Ако ЕС не изпълнява дадените си обещания, какви са изводите тогава за Белград или Прищина? За Босна и Херцеговина? Ако искаме да разрешим старите проблеми на Балканите, имаме нужда от подкрепата на Европа. Когато Европа се превръща в основна пречка обаче, то все повече хора вече не вярват, че тя е силата на доброто“, заяви неотдавна вицепремиерът Никола Димитров.

Развитие, което видно не е останало незабелязано в Москва. Така че крайно време е България да започне да помага и да спре да вреди, защото вредейки на Македония, вредим и на себе си.