Едни от най-привлекателните постове в държавната власт са комисиите - това обикновено са институции, пряко подчинени на парламента или на кабинета, които се отчитат веднъж годишно. Постът в комисия е подплатен с голяма заплата, поне 5-годишен мандат и много често цялата къртовска работа се върши от подчинената администрация.

“Изчегъртването" там става със закъснение, обикновено месеци, след като новите властимащи са се окопали в парламента. Тогава все свършва мандатът на някой член на комисия и той бива сменен с много близък на новата власт.

Преди дни въпросът с многобройните комисии и подмяната на членовете им стана отново актуална, след като премиерът Кирил Петков обяви, че председателят на Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов (депутат в три парламента - от СДС, ОДС и ДСБ), който се разписва срещу 93 на сто от три средни месечни заплати в сектор „Енергетика”, ще бъде сменен, защото не бил съгласувал с него повишаването на цената на газа.

Иван Иванов

 

Иванов пък разкритикува Кирил Петков, като  обяви, че ако КЕВР съгласува с правителството цената на природния газ, това би било "много грубо нарушение на закона". 

В защита на председателя на КЕВР скочи и неговата партия ДСБ, част от управляващата коалиция, и дори Иван Костов. Тепърва ще видим дали в парламента ще се събере обикновено мнозинство за смяната му, но вероятно това ще се случи, тъй като мандатът му е изтекъл и само на това основание е редно да бъде гласуван нов председател.

 Комисията от девет членове е спокоен пристан и на други бивши парламентаристи - там са депутатът от 6 обикновени и едно велико Народно събрание от ДПС Ремзи Осман, и бившият депутат от БСП Димитър Кочков.

Понякога дори при изтекъл мандат управляващите забравят да подменят състава на съответната комисия и безметежният живот продължава понякога с месеци и дори години. Такъв е случаят с Комисията за защита на личните данни, където членовете е трябвало да бъдат сменени още преди две години. Там председател е Венцислав Караджов. Несменяеми от 2007 година са членовете Веселин Целков и Мария Матева. Заплатата на пазител на личните данни е две и половина средни месечни заплати, а председателят взема с 30 на сто отгоре.

Венцислав Караджов

 

За смяна е и председателят на Комисията за защита на потребителите. Мандатът на Димитър Маргаритов формално приключи още края на юни 2020 г. 

С изтекъл мандат е и Инспекторатът към Висшия съдебен съвет. Още през пролетта на миналата година изтекоха и мандатите и на инспекторите, и на главния инспектор Теодора Точкова, а тъй като законът не допуска при изтекъл мандат те да продължат да работят, наскоро Софийският районен съд  отмени като незаконен акт на Точкова, тъй като прие, че от 2 април 2020 г. тя не е главен съдебен инспектор и сезира прокуратурата, че самоволно е извършила действие, което е в кръга на служба, която не заема. За смяната на инспекторите обаче са нужни 160 депутатски гласа и отсега е ясно, че това няма да се случи лесно. 

Теодора Точкова

 

Управителният съвет на Българската народна банка също очаква обновление. Гуверньорът Димитър Радев беше избран през юли 2015 г. с шестгодишен мандат, който изтече.

Комисията по досиетата трябваше да бъде сменена още през 2017 г. Членовете ѝ имат право на не повече от два петгодишни мандата. Преседателят Евтим Костадинов обаче кара 14-а година начело на комисията. 

Евтим Костадинов

 

Ръководителят на Националния осигурителен институт Ивайло Иванов също е с изтекъл мандат от септември 2021 г.

Парламентът трябва да избере още двама конституционни съдии, член на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет и член на Националното бюро за контрол за СРС.

Понякога смените не минават без скандали, дори при осигурено мнозинство. Миналата пролет възникна ожесточен кадрови спор за освобождаващите се мандати в Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), където председателят взема 90 на сто от заплатата на шефа на парламента, а членовете - 90 на сто от заплатата на председателя. При смяната на състава ГЕРБ изненадващо подкрепи не номинирания от коалиционните им партньори Пеньо Пенев, а Ердинч Хайрула от ДПС. Тогава патриотите нападнаха ГЕРБ с въпроса кой всъщност им е коалиционен партньор и защо са издигнали неизвестната, но явно вярна пиарка от Пловдив Анна Хаджиева (бивш член на СЕМ, бивш пиар на община Пловдив и на НАП-Пловдив) за член на КРС, за която гласуваха и от ДПС. Тогава пред журналисти в Александруполис Бойко Борисов заяви, че е възложил на шефката на ПГ Даниела Дариткова да смени техния представител Анна Хаджиева с човек на ДПС („Нито знам коя е Анна, нито коя е!”) Нищо подобно не се случи и до днес въпросната дама си е член на КРС.

90 на сто от заплатата на шефа на парламента получава и шефката на Комисията за защита от дискриминация Ана Джумалиева от Варна, близка до ГЕРБ, чийто мандат изтича това лято.  Член на същата комисия е Сабрие Сапунджиева от ДПС, станала известна с отказа си да се изнесе от ведомствения апартамент на Министерството на правосъдието, когато падна от поста зам.-министър. Тя се принуди да стане временно съдебен секретар в Административния съд София-град, за да запази апетитното жилище. При избирането на поредния нов състав там в парламента дори се чуха призиви за закриването на тази комисия, тъй като от години не сме чували с какво се занимава, освен да поддържа сравнително голямата си дискриминация. Джумалиева нашумя, след като изтече информация в медиите в Брюксел, че на закрито изслушване в Европарламента относно протестите в България тя възмутена се изказала срещу протестите пред дома на Бойко Борисов.

---

Този текст е публикуван в списание "Клуб Z" през септември 2021 г. и е осъвременен към януари 2022 г.