Вариантът на COVID-19 Омикрон ще ни върне обратно към нормалността.

Това заяви известният германски вирусолог Клаус Щьор, който е ръководител на програмата за борба с грипа към СЗО и един от учените, разработили ваксината на „Новартис“.

Той обясни парадоксалното си изказване с прогноза какво ще се случи през идните седмици: „Тази прогноза е сравително лесна за даване. Дания вече отбелязва около десет пъти нарастване на заболеваемостта в сравнение с Германия, в Англия заразата е осем пъти по-висока. Това означава, че до седмици тази вълна и с тези стойности ще е при нас. Но от друга страна, както в изброените държави, ще продължи да се разтваря и ножицата между брой заразени и брой приети в болница.

При “Омикрон“ имаме много повече заразени и около два пъти по-малко случаи, имащи нужда от болнично лечение. Данните от Англия показват четири пъти повече заразени и два пъти по-малко хора в болница. Тази ножица означава, че се връщаме бавно към нормалността. Тя ни показва, че вирусът прави точно онова, което очаквахме. Напасва се към човека. Инкубационният период намалява и започва да се задържа предимно в горните дихателни пътища – в носа и гърлото, и по-рядко да засяга белите дробове. От една страна това означава по-лесно и бързо заразяване, от друга – по-леко протичане на болестта.“

Щьор сравни варианта „Омикрон“ с грипа по вирулентност. Опасността му за децата е същата като при възрастните, посочи обаче още вирусологът.

Той предупреди политиците, че преди да взимат каквито и да е мерки за нови ограничения, трябва да са наясно каква цел преследват. Ако е да няма голям брой заразени, при Омикрон се налагат много строги правила и ограничения. Ако целта е да няма натиск върху здравната система и починали, при този вид на вируса, няма нужда от по-строги мерки, смята вирусологът.

Той обяснява и защо дори и в страни с висок процент вакиснирани като Испания, петата вълна въпреки това е факт.

„Много хора имат нереални очаквания за поведението на болестта. Ваксините само в една страна не ни защитават като крепост. Има два фактора, които обуславят движението на пандемията – сезонът и смесването на хора. Студът и влагата помагат за разпространението на вируса. Смесването на различни групи хора също. В период от около 6 до 8 седмици през зимата се заразяват много хора. Кривата на вълната се покачва. След това се постига известно насищане – хората също имат ограничен брой контакти и след около осем седмици няма вече голяма размяна на вируса. Кривата започва да пада. И така до следващото раздвижване на хора.През лятото пък вирусът се разпространява по-малко и заразените също намаляват.“

Това не означава обаче, че правителствата и лекарите не могат да упражняват какъвто и да е контрол над болестта. Целта на контрола на една пандемия е всяко общество да излезе от нея с възможно най-малко щети и жертви.

„Иначе в крайна сметка всички общества ще излязат от пандемията, но едни с много, а други с не чак толкова много загинали. Просто накрая всички ще сме или ваксинирани, или преболедували. Така че въпросът е какви загуби е готова да понесе една държава?“, казва ученият.

Строгият локдаун обаче е бил наложителен до създаването на ваксините. Правителствата просто се опитваха да спечелят време, докато гражданите им получат достъп до ваксините. За съжаление, при пандемия, политиците и лекарите могат да избират между лош и по-лош вариант – без щети и жертви изобщо няма как да се премине, смята Щьор.

Вирусологът Кристиян Дростен също съобщи, че според последните данни вариантът „Омикрон“ наистина е по-лек – случаите за болница са с 30% по-малко, отколкото при варианта „Делта“. А ваксинираните с три дози пък намаляват риска от попадане в болница с 68%.