Статията "САЩ – 250 години, Германия – 150. Как да проумеят  нашите 1300?" предизвика редица критики.

Ето основните от тях:

Германия е древна колкото България

Напълно вярно е, че германската държавна традиция и българската държавна традиция на Балканите датират горе-долу от едно и също време.

Разликата е, че в германската история процесите са динамични, докато в българската - статични.

При нас това тук винаги е било България, докато онова там невинаги е било Германия.

Затова ние приемаме историята си по-статично и не е редно някой да ни упреква за това.

Кралство Германия е средновековна държава в източната част на Франкската империя. Образувано е през 843 г.

Кралството Германия се е състояло от пет големи племенни херцогства - Саксония, Бавария, Франкония, Швабия и Лотарингия.

Както е видно, тук има една голяма липса - Прусия. А именно Прусия е създала съвременната Германия.

Традиционно за дата на основаване на Германия се приема 962 г., когато Ото I, източнофранкски крал, е коронясан за император в Рим.

Това обаче е началото на Свещената Римска империя, част от която е кралство Германия.

Свещената Римска империя никога не е напълно обединена, включва и други днешни държави и съществува под различни форми до 1806 г., когато вследствие на Наполеоновите войни се разпада.

Между 1815 и 1871 г. Германия се състои от многобройни независими държави, 39 от които формират Немския съюз.

Германската империя е създадена през 1871 г. във Версай след загубата на Франция във Френско-пруската война. Основна заслуга за това има Ото фон Бисмарк.

Това е обединението на Германия и началото на днешната Германия.

И тя има своите, да ги наречем, динамични процеси. Но от Бисмарк насам Германия си е Германия.

Докато България си е България от Аспарух насам, включително когато е била част от други империи.

Имало е наистина един момент, когато и ние, подобно на цяла Европа по онова време, тръгваме към феодален разпад.

Този разпад обаче приключва, когато падаме под османска власт.

Да, вярно, щеше да е по-добре и при нас да е било динамично като в Европа - разпад, последван от национално обединение. Но не е станало така.

Били сме под чужда власт, за съжаление азиатска, но сме били статично единни. Всички българи са били в една държава.

Какви би трябвало да са границите на тази държава, ако тя беше българска, може да се види от султанския ферман от 1870 г., с който е призната църковната ни независимост.

Историята няма никакво значение

Факт е, че не е хубаво историята да ти е основната национална гордост. Редно е да има с какво да се гордееш и в настоящето, както и да си оптимист за бъдещето.

Да се твърди обаче, че историята няма никакво значение е нелепо.

Например САЩ, при цялото си величие и великолепие, при целия си принос за съвременната цивилизация, са много чувствителни на тема история.

Има един куп музеи и музейчета в знайни и незнайни американски градове, в които с гордост ти показват артефакти на 100-200 години.

Всеки дувар и калдъръм в Копривщица има повече история.

Защо го правят?

Защо не им е достатъчно това, че са най-великата държава в момента и са създатели на съвременната цивилизация?

Защо продължават да благоговеят пред Европа, от която техните предци навремето са избягали?

Защото са достатъчно умни, за да знаят, че историята има своето огромно значение за всяка държава.

И въпреки цялото си величие са наясно, че в това отношение имат дефицити.

А разни тукашни техни почитатели очевидно не са схванали едно от основните послания на САЩ - защита на индивидуалните права и индивидуалното достойнство.

И смятат, че за да станат българите истински демократи и за да бъдат част от западната цивилизация, те трябва да се откажат всякакво свое достойнство.

Напротив, точно обратното е.

С голяма доза сигурност може да се твърди, че ако се появи, да речем, тексаска идентичност, отношението на САЩ към нея ще бъде същото като нашето към македонската.

Отношението на Германия към евентуална баварска идентичност, примерно, също щеше да е същото.

Всъщност не, щеше да е различно. Защото ние все пак признаваме съществуването на македонска идентичност.

Тексаски и баварски идентичности нямаше да имат никакъв шанс.

Нямаме с какво да се гордеем в настоящето

Ние днес можем да се гордеем не само с историята си, но и с настоящето си.

Всъщност можем да се гордеем много. Трябва само да довършим работата, която започнахме преди 25 години със свалянето на Жан Виденов от власт.

По време на управленията на НДСВ и ГЕРБ тази работа си остана недовършена. Това е промяната, която трябва продължим.

Трябва да бъдем членове на ЕС без никакви уговорки, каквито в момента все още има. Да имаме европейско върховенство на закона, да сме в Шенген, в еврозоната.

Но все пак ние днес реализирахме мечтата на всички велики българи от Възраждането насам – да станем отново част от Европа.

България е станала част от Европа, когато Борис I е наложил християнството.

България излиза от Европа, когато пада под ударите на османския ятаган. После се връща в Европа за кратко, после пак излиза, когато ни прегазва съветският ботуш.

Цивилизоването на днешната Северна Македония няма нищо общо с българските национални въжделения от XIX и XX в.

Напротив - според националните ни въжделения трябва час по-скоро да няма граница между Черно море и Охрид така, както вече няма граница между Дунав и Бяло море.

Цивилизоването на Северна Македония е наше европейско задължение.

Длъжни сме да не пускаме в Европа хора, които не си спазват договорите.

Хора, които величаят комунистически диктатори

Хора, за които омразата към съседна държава е висша форма на патриотизъм.

Хора, които дискриминират собствените си граждани, ако те не са възприели съвременната идентичност  и продължават да си държат на старата.

Онази, която съществува повече от 1300 години.