Преди да почне да прави прогнози за 2015 г., всеки анализатор е редно да си погледне първо прогнозите за 2014 г. Ценното в тези прогнози не са датите и събитията, а обяснителните модели и аргументите, с които се работи. Ако тези модели са се оказали грешни, анализаторите не се отличават много от хвърлящите боб, дори когато успеят да „познаят“ някое събитие или дори приблизителна дата. В този текст използвам основната си прогноза за политическата 2014 г. и – от дистанцията на времето - отделям зърното от плявата в нея. В курсив е цитиран оригиналният текст, след който следват бележките от сегашна гледна точка.

Основни обяснителни фактори
“Днес в България се провежда политически експеримент – опити за управление при рекордно ниски нива на доверие. Резултатите от този експеримент ще предопределят и политическия облик на 2014 г. Хората – в голямото си мнозинство - не искат настоящото Народно събрание и правителство да изкара пълен мандат и очакват парламентарни избори в рамките на шест месеца. Протестен потенциал съществува и антагонизацията на определени групи срещу управляващите нараства, въпреки видимото и най-вероятно временно отслабване на масовите протести и свалянето на пълната окупация на Ректората. Обществото е наелектризирано, образно казано, и при най-малък повод може да се очакват отново масови обществени протуберанси. В една такава ситуация, вариантите за развитие могат да бъдат сведени до два: опити за отлагане на изборите и предсрочни избори през следващата година”

Два фактора са очертани като двигатели на процесите. От една страна, това са критичнониските нива на доверие и високите очаквания за предсрочни избори. От друга страна, това е съществуващият протестен потенциал. Втората група фактори не се оказаха основни през 2014 г. - големи протести през годината като цяло не се случиха. Протестите изиграха своята роля основно през 2013 г. като лишиха управляващите от доверие. Трябва да се отбележи, обаче, че и до днес гражданите се мобилизират бързо и реагират на управленски недомислици (например по отношение на назначението на Слави Бинев, пенсионната реформа и т. н.) В този смисъл, протестният потенциал променя значително политиката в България – може би до степен, която все още не напълно осъзнаваме.

Един трети фактор, който днес може да изглежда на мнозина решаващ, не е споменат – отношенията между партньорите в управляващата коалиция, което включва и отношенията между лица като г-дата Пеевски и Василев. Често се твърди, че някакъв „инцидент“ в тези отношение, като фалита на КТБ, е съборил коалицията. Тук бих защитавал собственото си обяснение за събитията, обаче. Конкретната механика на падането от власт наистина беше свързана с драмата около КТБ, но липсата на доверие в правителството, неговата обреченост след евровота бяха основната причина на процесите. Коалицията "Пеевски-Василев" явно е разчитала на силна политическа подкрепа за спасяването на бизнес империята си. Чрез държавни проекти, южни потоци, схеми със застрахователни фондове и пр. Стана ясно, че слабото правителство на Орешарски не може да прокара подобни спорни мерки, зорко следено от изнервеното общество. Затова, в крайна сметка, дойде момент бизнес империята да избира: или банката, раздала кредитите, или фирмите, които са ги взели. Избраха да жертват първото, а след това нямаха и полза от кабинета „Орешарски“.

Трябва да се признае, обаче, че не съм очаквал фалит на КТБ през 2014 г. Проблемът, който виждах, бе опитът една групировка да вземе държавата на абордаж. Не знаех, а и не предполагах, че го прави, за да прикрие несъстоятелната си експанзия, водеща я до фалит.

Последиците от оставането на власт на Орешарски
„Отлагането на изборите е стратегията на управляващото мнозинство. Резултатите от тази стратегия са консолидация на парламентарно представените партии около техните лидери, както и свиването им до най-твърдите партийни ядра. Двете основни парламентарни партии – БСП и ГЕРБ – продължават да губят обществена подкрепа, като процесите са може би по-отчетливи при ГЕРБ, но пък твърдите им привърженици са във висока степен на мобилизация: това беше демонстрирано от двата големи митинга през ноември. Управляващите се надяват ГЕРБ да се „топи“ по-бързо от тях самите. В това своеобразно „състезание към дъното“ те се опитват да отлюспят част от депутатите на Борисов, за да се избегне неудобната зависимост от Атака. Отлагането на изборите ще даде време на БСП-ДПС да направят още назначения, което е очевидно важно за тях, тъй като имат широка клиентела по места, очакваща политически патронаж. 
Рисковете пред този вариант са следните. Първият и най-важен е, че правителството може да падне инцидентно – било поради масови протести, било поради неустойчивостта на подкрепящото го мнозинство. Такова инцидентно падане би могло да доведе до много сериозна политическа криза с непредвидими резултати. Вероятността от такова развитие зависи и от плановете на Атака – поне три месеца преди евроизборите през май, Сидеров ще трябва да радикализира своята позиция, ако не иска да влезе в тях като коалиционен партньор на ДПС. Нещо повече, някои от управляващите загатват, че резултатът от майските избори така или иначе ще са тест за тях: ако не получат мнозинство, те ще отидат на парламентарни избори през есента. Това също прави вероятността за избягване на нов вот за НС през 2014 г. малко вероятен и внася допълнителна нестабилност по отношение правителството на страната. С други думи, продължава един своеобразен правитеслтвено-парламентарен „сървайвър“, който руши имиджа на страната навън и излишно изнервя гражданите в страната. 
Вторият важен риск пред този вариант е, че той ще направи невъзможно провеждането на смислени реформи, както по отношение на държавната политика, така и по отношение на самите партии. Тъй като правителството се страхува от растящо недоволство, то ще се опита да даде на всеки по нещо, което не е добра основа за смислена политика. Също така, консолидацията на партиите около настоящите им лидери и партии, ще ги направи още по-неприемливи за огромни групи от населението и ще задълбочи тенденцията на загуба на политическо доверие.
Третият риск е свързан с този вариант е, че той ще позволи развитието на национал-популистки проекти, които ще се опитат да запълнят все по-голямото пространство, освободено от губещите доверие основни партии.“

Основната хипотеза е, че оставането на власт на Орешарски ще доведе до свиване на големите партии, възход на малки, популистки формации, блокиране на смислените политики. Всичко това може да доведе до инцидентно падане на правителството било то поради протести, или поради разпад на коалицията.

В общи линии всичко това е вярно с едно важно изключение: допускането за свиване на ГЕРБ. Всички социологически прогнози по това време миналата година отчитаха такова свиване, мнозина даваха предимство на БСП, а мантрата беше за „паритет“ между двете основни партии. От този паритет през 2014 г. останаха само първите шест букви, най-вероятно мотивирали голямата част от въпросните „сондажи“. Системното подценяване от „социологията“ на ГЕРБ се оказа един от важните феномени на 2014 г., който „лъсна“ на евровота през май. Без да си измивам ръцете, все пак трябва да кажа, че анализаторите работят с трендове, които социолозите улавят. По една или друга причина, уловените трендове за ГЕРБ в края на 2013 г. се оказаха доста погрешни.

Една друга прогноза от текста по-горе също се оказа неточна: "Атака" остана докрай вярна на коалицията „Орешарски“. Аз не допусках, че Сидеров ще демонстрира чак такава липса на автономност. Забележителното е, че въпреки това той успя да проведе енергична кампания през септември и дори да влезе в парламента. Хората имат много къса памет – факт, който никоя прогноза не трябва да подценява.

Направеният анализ, обаче, макар и кратък, дава възможност да се изведе една централна, вярна прогноза – най-вероятни предсрочни избори – както и доста коректна прогноза за евентуалните резултати от тях:
„Всички тези съображения правят предсрочните избори далеч по-вероятен вариант за изход от създалата се политическа ситуация. От гледна точка на резултатите, предсрочните избори могат да доведат до следните парламентарни мнозинства.“ 

Вариантите след предсрочните избори
Дясно-центристко мнозинство: Това би било мнозинство ГЕРБ–РБ, вероятно с превес на ГЕРБ, но една предизборна кампания може и да промени съотношението на силите. Най-голямата група от хората днес – малко по-малко от една трета – предпочитат такова мнозинство да излъчи правителство. При едни предсрочни избори този процент сигурно ще се вдигне, тъй като падането/слизането от власт на Орешарски ще има негативен ефект върху подкрепата за БСП. В този смисъл, подобно мнозинство е много вероятно. Трудностите пред него са две: дали ГЕРБ ще се реформира достатъчно, за да е приемлив партньор, и дали РБ ще увеличи политическата си ефективност, за да е реален партньор. И двата проблема не са нерешими. Отсрочването на изборите ще отдалечава решението им, обаче – ГЕРБ ще се консолидира около настоящите си лидери и практики, докато РБ може да стане жертва на вътрешнопартийни напрежения при липсата на реалистична обща цел.“   

Най-вероятният вариант се оказа в общи линии коректен. Първо, обаче, изборите през октомври не дадоха чисто мнозинство на ГЕРБ и РБ. Макар че те са основните партии в управляващата коалиция, нужни бяха още две партии, за да се състави мнозинство. Сривът на БСП е предвиден в модела, както и нарастването за гласовете за дясноцентристките партии. ГЕРБ отново е подценен, докато РБ е силно надценен – за първото обяснението е в демоскопската картина, за второто – прекомерните надежди на автора на прогнозата, както и очакванията за по-сериозни протести. Парадоксът е, че и ГЕРБ и РБ се представиха доста прилично на изборите през 2014 г. и въпреки това не успяха да съберат мнозинство. В този смисъл, инженерните проекти като ББЦ, "Атака" – създадени и подкрепяни, за да рушат мнозинства, също изиграха своята роля. 

„Ляво-центристко мнозинство: Около една пета от хората предпочитат управленски формат от БСП-ДПС. В този смисъл, това е също вероятен изход от изборите. Ако се получи такова мнозинство, няма ли да сме свидетели на повторение на сегашната ситуация? Не, защото това мнозинство ще има нов, безспорен мандат за управление и ще е достатъчно легитимно, за да се ангажира с дългосрочни политики. Изборите ще дадат възможност и на БСП да се реформира – да се раздели с част от компрометираните си лидери. (Все пак скандалът „Хохегер“ тежи като Дамоклев меч върху партията). Най-вече, след една оставка и избори БСП не би се оставяла повече да бъде изнудвана от ДПС за управление на всяка цена, което би понамалило тежестта на определени корпоративни групи в коалицията. Мнозина от анализаторите на левицата предполагат, че отлагането на предсрочните избори във времето работи в полза на лява коалиция. Това е малко вероятно, обаче: БСП–ДПС са в негативен тренд на изтъняващо доверие, като се увеличава интензивността, с която хората не ги одобряват. Вярно е, че продължаването на сегашната ситуация може да консолидира някакви партийни ядра, но то ще антагонизира и дори радикализира периферията и останалите срещу тях.“

Този вариант е споменат като малко вероятен. Вярно е забелязана негативната тенденция на тандема БСП-ДПС, основно заради срива на БСП. Вярно е предположението, че оставането на власт по-дълго ще продължи да „яде“ подкрепата за левицата. Това беше важно съображение, което БСП осъзна след евровота, което стана и присъда за кабинета „Орешарски“.

„Мнозинство „голяма коалиция“: Малко повече от една шеста от хората предпочитат такъв вариант на следизборно управление. Ако се окаже, че резултатите от изборите не дават възможност за ляво или дясно мнозинство, нормалната логика е да се създаде голяма коалиция по немски модел. Вероятността от такава ситуация е голяма. Позитивите за първите две партии (които и да са те), ще са че по този начин ще се избегне включването на ДПС (която е под много силен корпоративен захват), както и националистите и други популисти. Негативите са в потенциалното обезличаване на двете партии чрез допълнителното сближаване на платформите им. Също така личностните конфликти работят срещу този вариант, макар че едни предсрочни избори биха довели до определени лидерски промени. Отлагането на предсрочните избори във времето работи в полза на този резултат“

Макар и изглеждащ логичен, този вариант правилно е поставен като малко вероятен. И то не, заради евентуалните резултати от изборите. А поради липсата на съдържателна политическа логика в него: в крайна сметка той би включил в управлението основният виновник – БСП - за проваления формат „Орешарски“. И наистина, макар че мнозина говориха за „голяма коалиция“, след изборите през октомври стана ясно, че тази идея е несъстоятелна. 

"Странни мнозинства и коалиции: Теоретично възможни са и коалиции, които на практика никой не иска. БСП- ДПС- Атака; БСП- ДПС-Бареков; ГЕРБ–АТАКА; ГЕРБ-НФСБ... Предсрочните избори биха потвърдили провала на сегашната такава коалиция, обаче, и биха направили нова подобна по-малко вероятна. В този смисъл най-доброто лекарство срещу подобни странни конструкции е окончателната дискредитация на настоящата. Колкото повече се отлагат изборите, толкова повече ще проработят инженерните  заместители на Сидеров, какъвто е Бареков." 

На пръв поглед, сегашната коалиция спада към тези „странни“ мнозинства, които са описани като най-малко вероятни. Аз стоя зад оригиналната си прогноза, обаче, според която определени мнозинства биха били просто невъзможни, неприемливи за хората. Представете си, например, че след изборите през октомври БСП, ДПС и "Атака" трябваше да управляват отново заедно. Никой не би приел това, дори самите БСП не биха се спряли на този вариант. Същото важи за комбинации на БСП и ДПС с ББЦ, НФСБ и прочие. Основният дефицит на по-горе формулираната прогноза е, че тя не артикулира ясно факта, че ДПС се е превърнала в неприемлив партньор за всички, което прави лявоцентристко мнозинство изключено. Нещо повече, 2014 г. показа, че легитимните коалиции в България не са много, макар че математически мнозинства могат да се получат с всякаква комбинаторика. Едната опция – по-вероятната – бе мнозинство между ГЕРБ и РБ с „пълнеж“ или подкрепа от други формации, ако се налага (без ДПС, ББЦ и "Атака"). Другата – по-малко вероятна – е голямата коалиция с БСП, която по споменати вече причини бе политически несъстоятелна. В този смисъл, макар че настоящата коалиция има екзотичен привкус, общата логика на прогнозата за 2014 г. се приближава максимално до реалността.

„Като цяло, 2014 г. ще бъде сериозен тест за политическата класа на България. 2013 г. показа, че българското общество няма да търпи управленски конфигурации, които са „захванати“ от корпоративни интереси, и които са загрижени основно за собственото си добруване и оставане на власт. Дилемата пред политиците е следната – или да се реформират така, че да отговорят на новите очаквания (за което са необходими избори) или да се опитат да притъпят обществената чувствителност и отново да „приспят“ гражданското общество. За съжаление, управляващите изглежда залагат на втория вариант, наречен за благозвучие „нормализация“.“

Вярно, но не особено трудно за прогнозиране.

Текстът на Даниел Смилов е написан за Клуб Z. Още анализи от същия автор може да прочетете ТУК.