Трудно е да се намери по-точно заглавие за политическата програма, която Румен Радев започна да артикулира още в първата си реч като кандидат за министър‑председател. Коментарите, че той просто клони към Орбан или че вкарва България в про‑тръмписткия лагер, всъщност подценяват мащаба на заявката. Радев не предлага периферна корекция на европейския курс. Той предлага алтернатива на самото членство. И ако като президент можеше само да говори, то като министър‑председател би могъл да действа.

Речта, която казва повече, отколкото изглежда

Ключовите фрази от изявлението му пред Софийския икономически форум не са просто скептицизъм. Те са идеологическа рамка: „Еврозоната не е и не може да бъде стратегическа цел…“, „В този свят водещи са не икономическите ползи…, а политическата коректност към растящите санкции“, както и позоваването на новата американска Стратегия за национална сигурност, която описва Европа като „културно обезличена“ и „демографски разпадаща се“, и препоръчва „възстановяване на суверенитета“ и „повече реализъм към Русия“. Това не е европейски език. Това е езикът на новата трансантлантическа десница, която вижда ЕС като проблем, а не като решение.

Контекстът: Европа се консолидира, Радев ни тегли навън

Политиката на Доналд Тръмп към Европа – от митата до териториалните претенции към съюзник – вече има един ефект: обединява водещите европейски държави. На Международния икономически форум в Давос и на извънредната среща на върха на ЕС след него европейските лидери казаха ясно, че единствената алтернатива за Съюза ни е стратегическата автономия. Но тя не е възможна в ЕС‑27 - заради такива като Орбан и Радев. Тя е възможна само в ядро от държави, които искат и могат да вървят напред. И точно тук Радев позиционира България – извън ядрото.

Германският финансов министър Ларс Клингбайл вече очертава това ядро: ускорен съюз на капиталовите пазари, укрепване на еврото, общи отбранителни инвестиции, достъп до суровини. Сравнете това с дневния ред на Радев. Общото е… липсата на общо.

Еврозоната като червената линия

Няма процедура за напускане на еврозоната. Има само процедура за напускане на ЕС – по член 50 от Лисабонския договор. Следователно: който ревизира членството в еврозоната, ревизира членството в ЕС. Радев го заяви директно: еврозоната не е стратегическа цел. Това е политическа заявка за Булекзит.

С кого би останала България?

Не с Вишеградската тройка на Владимир Путин и Доналд Тръмп. Унгария може да смени курса след изборите – опозиционната ТИСА, която иска да върне страната в европейския и път, води убедително пред управляващата ФИДЕС в сондажите преди парламентарните избори през април. Словакия вече се дистанцира от Тръмп – самият Фицо го нарече „опасен“ и „полудял“, според дипломатически източници, цитирани от "Политико". Италия, както и още 24 държави от ЕС, включително Словакия, не се присъедини към „Съвета за мир“ – частното ООН на Тръмп.

Остава кой? България – единственият възможен тръмпистки троянски кон в ЕС. Или, казано по-народно: селският идиот на Европа.

Глобалният проект MEGA и мястото на България в него

Разширената американска Стратегия за национална сигурност вече говори за „Make Europe Great Again“ – MEGA. Целта е отдалечаване на страни със силни, макар и не навсякъде управляващи, крайни десници като Австрия, Полша, Унгария и Италия от ЕС. Радев очевидно предлага България като резервен играч.

Политологът Марк Леонард, съосновател на Европейския съвет за външна политика, описва „новата десница“ като движение, което атакува либералния ред чрез рестриктивна миграционна политика, протекционизъм, външна политика, сведена до национален интерес, и война срещу експертите и институциите. Това е в основни линии идеологическият пакет, който Радев вече разопакова.

Българската слабост: идеалната почва

Последният Евробарометър за страната ни показва тревожни данни: 54% смятат, че България е спечелила от ЕС – най-ниска стойност в Съюза; 49% подкрепят еврото – единствената държава под 50%; 52% усещат европейска принадлежност – срещу 73% средно в ЕС. Това е структурна уязвимост, която може да бъде експлоатирана.

Номиналните проевропейски партии са в голямата си част компрометирани - част заради обвиненията в корупция, част - заради "сглобката" с първите. Протестното движение не артикулира европейска идентичност. Държавната охрана на Делян Пеевски изкара десетки хиляди протестиращи по площадите в цялата страна, присъединяването ни "по терлици" към чаството ООН на Тръмп - няколко десетки, само в София и то - със закъснение. Антиевропейските играчи имат ясен дневен ред. Външни сили имат интерес България да стане плацдарм.

Добавете скока на цените при въвеждането на еврото (което не е причина, а популистко обяснение за покачването), служебно правителство, липса на редовен държавен бюджет за 2026 г. и нов цикъл от избори – и получавате перфектната среда за българския вариант на MEGA.

Сценарият „Булекзит“

Той не започва с референдум. Започва с усещане за възможност. Веригата е проста: политическа дестабилизация, скок на цените, приписан на еврото, обвинения към „европейските партии“, искане за референдум, разцепление в проевропейския лагер, мобилизация на антиевропейските сили. Социалните мрежи – особено X – ще свършат останалото.

Екзотика ли е „България извън ЕС“?

Все още – да. Но вече не е немислима. И най-важното: тя може да бъде използвана като инструмент, а не като реална цел. В политиката не е нужно нещо да се случи, за да произведе ефект. Нужно е само да изглежда възможно.

И точно това започва да се случва с влизането на Румен Радев в борбата за изпълнителната власт.