Новоназначеното ръководство на "Булгаргаз" наруши няколкодневното си мълчание и с дълго съобщение на сайта на държавната компания направи подробни и напоителни разяснения за това в какво състояние е намерило финансите на дружеството и за скандала с търговията на излишни количества газ от 4 февруари. 

На първо четене най-шокиращо звучи съобщението, че старото ръководство е "положило усилия да бъде заличен архивът на Съвета на директорите, който съдържа информация за взетите решения от бившето ръководство за периода от 2015 г. до деня на неговото освобождаване."

Освен това - въпреки мантрите на стария директор Николай Павлов, че "Булгаргаз" се намира в чудесно финансово състояние, оказва се - твърдят новите - че това не е точно така. 

Като начало - вече е ясно, че ден преди да напусне работа, старото ръководство е прекратило трудовите правоотношения на директора на Дирекция „Правна“, директора на Дирекция „Търговия с природен газ“, директора на Дирекция „Финанси“ и други служители, срещу парични обезщетения в размер на повече от 170 000 лева. Обезщетението на тримата директори е в размер на 6 заплати, а за останалите двама служители (включително шофьора на изпълнителния директор) е от 5 заплати. Аргументите, че за освободените по този начин служители е невъзможно да работят за бъдеще в енергийния сектор и че това е единственият начин те да бъдат компенсирани са несъстоятелни, като оставяме без коментар моралната страна на въпроса.

Що се отнася до генералното състояние на финансите на дружеството, новото ръководство казва, че към 3 февруари на 2022 г. "има само 640 хил. лв. и са усвоени 51.730 млн. лв. овърдрафти от различни банки. Същевременно, прогнозните плащания за месец февруари са в размер на 650 млн. лева, а очакваните парични постъпления са приблизително за 400 млн. лева, т.е. прогнозира се паричен дефицит в размер на 250 млн. лева, който новият Съвет на директорите на „Булгаргаз“ ЕАД трябва да осигури в най-кратки срокове, за да може да се заплати доставката на природен газ по договорите с руския и азерския доставчик, а също така и да се платят задълженията към бюджета за ДДС (приблизително около 100 млн. лева)  и акциз."

Вземанията към столичната Топлофикация пък са в размер на 167 млн. лв., а към ТЕЦ "Варна" - известен като ТЕЦ-а на Ахмед Доган, са около 35,5 млн. лв. 

"Очевидно „Булгаргаз“ е бил с влошен паричен поток още от месец октомври 2021 г., тъй като в края на 2021 г. са направени две цесии с Български енергиен холдинг“ ЕАД на вземания от „Топлофикация София“ ЕАД в размер на 206 млн. лв. и въпреки това дружеството приключва 2021 г. с наличност по банкови сметки от само 2 млн. лева", пише още в съобщението на новите директори. 

Как е търгувала "Булгаргаз"? 

Разкритията на новите шефове не спират дотук. По думите им, за малкото време, в което са в компанията, те са направили анализ на фирмената политика за търговия. От него излиза, че "Булгаргаз" търгува на държавната газова борса "Газов хъб Балкан", но със силно ограничен брой търговци, като определени такива са изключени от списъка с възможни купувачи без обяснение. Общо броят на лицензираните търговци на тази борса е 49.

В същото време "Булгаргаз" е оперирала и на частната "Българска Енергийна Търговска Платформа“ АД, на която има много по-малко търговци - 14. Освен това тази частна борса оперира без одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране Правила за работа на организиран борсов пазар на природен газ.

Сделките на „Българска Енергийна Търговска Платформа“ АД са били сключвани с не повече от трима търговци на природен газ, като значителни обеми природен газ са търгувани основно с един търговец, като разпределението за месец декември е показателно - един от тези трима търговци получавал огромни пай от търговията - 96,95%.

Анализът сочи загубени ползи за "Булгаргаз" на стойност около 1,67 млн. лв. 

Какво се случи на 4 февруари? 

Новото ръководство на "Булгаргаз" дава и обяснения за последния енергиен скандал у нас - по отношение на реализираните от компанията на 4 февруари сделки с търговци. Припомняме, че на 5 февруари Румен Овчаров съобщи, че компанията е изтъргувала газ от Чирен с обем около 60 000 MW/h, който е продаден под борсовата цена за под три секунди, на избрани участници, които след това са го изнесли в Румъния. 

Вече е ясно, че обемът не е 60 000 мегаватчас, а 37 000 мегаватчаса и не е дошъл от Чирен. В същото време новият директор чистосърдечно си призна, че една от компаниите (общо 8) участвали в сделката е бившият му работодател "Мет Енерджи Трейдинг" (свързана с "Газпром").

От днешните обяснения на "Булгаргаз" идват нови детайли. Например - вижда се, че компанията е продала количествата на няколко различни сегмента и то наистина под борсовата цена, но с много, много малки разлики. Наример за продукт "Уикенд" и "Ден напред" разликата  е под 4 лв. за мегаватчас.

Чистата печалба за "Булгаргаз" пък била 568 хил. лв., ако се сравнява продажната цена и цената по договора с най-висока цена и над 1.4 млн. лева, ако сравнението е с утвърдената цена от КЕВР с включен достъп и пренос до ВТТ (Виртуална Търговска Точка).

"Дневните продукти (WD, DA, WE) на всички европейски газови борси се търгуват 24/7 на принципа на непрекъсната търговия на анонимна база, като целта на дневните сделки е всеки търговец, регистриран на пазара, е да поддържа входящите потоци (покупка и добив на природен газ) максимално близки до изходящите потоци за деня (продажба и нагнетяване на газ). Разликата между двете формира положителен, респективно отрицателен дисбаланс за деня. Формираният дисбаланс се таксува от оператора на газопреносната мрежа с „такса за дневен дисбаланс, коятое +8% от пазарната цена за деня за тези търговци, които са в отрицателен дисбаланс и -8% от пазарната цена за тези, които са в положителен дисбаланс.

Тези правила стимулират участниците на пазара да търгуват излишъкът или недостигът на природен газ на борсата, вместо да ползват газопреносната система на оператора като източник за балансиране. Това са и задължения, произтичащи от Регламент (ЕС) 312/2014 на Комисията за установяване на мрежови кодекс за балансиране на газопреносната мрежа, който се прилага за всички ползватели на газопреносната система в страните-членки на ЕС.

В случай на излишък на природен газ и при наличие на повече активни търговци е възможно да се реализират голям брой сделки в рамките на кратък интервал от време. Сделките се осъществяват с цел всеки участник на пазара да балансира входящите и изходящите потоци на природен газ  и да избегне  дължимите  такси за дневен дисбаланс", обясняват от "Булгаргаз". 

Именно това е обяснението за търговията - излишък заради топлото време и намаленото потребление. Като се има предвид, че цената на дневните продукти се базира само на пазарните сили на търсенето и предлагането за деня, при положителни системни излишъци цената започва да пада, което значи, че всеки търговец по възможност следва да продаде излишъка си преди спада на цената, казват от компанията.