Канцеларията на украинския президент потвърди информацията, че в телефонен разговор Володимир Зеленски е поканил Джо Байдън да посети Киев. Според него посещението на американския президент ще улесни деескалацията. Белият дом смята, че Русия може да нападне Украйна през следващите дни, съобщава в. "Комерсант".

"Убеден съм, че посещението Ви в Киев през следващите дни, които са от решаващо значение за стабилизиране на ситуацията, ще изпрати силен сигнал и ще допринесе за деескалация", казал Зеленски на Байдън.

Думите му са цитирани на уебсайта на украинския президент.

В разговора Зеленски изразил увереност, че Украйна ще успее да спре всякаква ескалация.

"Украинската столица Киев, другите градове на нашата държава - Харков и Лвов, Днепър и Одеса - са в безопасност и под надеждна защита", казал той.

По-рано източници на Cи Ен Ен съобщиха, че президентът на САЩ е бил поканен в Украйна. Според тях Джо Байдън не е отговорил положително.

Събеседниците на телевизионния канал смятат, че възможността за посещение е малко вероятна. Cи Ен Ен също така съобщи, че Зеленски е поискал повече военна и финансова подкрепа по време на разговорите.

Във връзка с кризата около Украйна френското посолство в Киев все още не е излязло с препоръка към гражданите да напуснат страната, но съветва намиращите се в тази страна французи да се запасят с храна, вода, гориво и топли дрехи. Посолството също така препоръчва да се отложат пътуванията до Украйна и "да се прояви изключителна бдителност" към тези, които остават в страната.

До момента близо 40 държави започнаха да евакуират своите дипломати и граждани от Украйна на фона на изявлението на Белия дом относно риска от руска инвазия преди края на Олимпийските игри.

Оказва се, че не само чужденци напускат страната, констатира в. "Украинская правда", който съобщава, че в неделя около 20 чартърни полета и частни самолети са излетели от Киев. Според вестника такъв брой чартъри не е имало през последните шест години. Твърди се, че тези полети са осъществени от "олигарси и бизнесмени", съобщи руският в. "Комерсант".

Преговорите по разоръжаването ще отнемат много години, ще бъдат трудни и с позиционни сблъсъци, заяви говорителят на руския президент Дмитрий Песков, цитиран от в. "Известия".

"По отношение на въпроса за разоръжаването не всичко е наред и е очевидно, че ни очакват години на тежки позиционни сблъсъци по време на преговорите, чиято ефективност е под въпрос", казал той пред РИА Новости.

По-рано Песков разказа за това как ще бъде прецизирана концепцията на руската външна политика в условията на нестабилна ситуация на световната политическа сцена и добави, че Москва е заинтересована от сътрудничество с всички страни, включително САЩ и Европа. В същото време Кремъл предпочита да изгражда сътрудничеството си на принципите на реципрочност.

Песков също така отбелязва зависимостта на Европейския съюз от отношението на САЩ, дори ако влиянието на САЩ накърнява европейските интереси. Говорителят на Кремъл изрази надежда, че приоритетът за повече суверенитет по въпросите на външната политика ще надделее в Европа.

Вестник "Ведомости" посочва, че Украйна е поискала среща с всички страни от Виенския документ, включително Русия, в рамките на 48 часа.

Изданието цитира съобщение от украинския външен министър Дмитро Кулеба в профила му в Tуитър.

"Русия не е отговорила на искането ни относно Виенския документ. Предприемаме следващата стъпка. През следващите 48 часа Украйна свиква среща с Русия и всички участващи държави, за да обсъди увеличаването на числеността и придвижването на руски войски по границата ни и във временно окупирания Крим", заяви Кулеба.

Той посочва, че ако Русия е сериозна по отношение на изявленията си за неделимостта на сигурността в ОССЕ, тя трябва да осигури военна прозрачност, за да намали напрежението и да повиши сигурността на всички участващи държави.

Виенският документ от 2011 г. беше подписан от 56 държави - участнички в ОССЕ (без Монголия). Целта на документа е да укрепи сигурността и доверието между държавите. Съгласно споразуменията държавите членки обменят всяка година данни за военните сили и основните оръжейни системи, планирането на отбраната и военните бюджети. Документът предвижда консултации във връзка с "необичайни военни дейности" и опасни инциденти.

Дали има връзка с кризата около Украйна не става ясно, но днес 47 на сто от руснаците биха искали заплатите им да бъдат обвързани с обменния курс на долара или еврото, докато 31 процента не смятат, че това е необходимо, съобщава РБК, позовавайки се на резултатите от проучване на портала Superjob.

"Днес броят на желаещите да фиксират заплатите си в американски или европейски парични единици е най-голям от 2015 г. насам: преди седем години за това мечтаеха 32 на сто от руснаците, а през август 2020 г. - 37 процента", съобщават анализаторите.

За желанието да получават заплата в чуждестранна валута по-често говорят мъжете - 55 процента срещу 41 процента от жените, руснаците на възраст под 34 години - 56 на сто, анкетираните с доходи над 80 000 рубли - 51 на сто.

Руснаците все по-често започват да спестяват пари в долари и евро. Според проучване на "Сбер Асет Мениджмънт" процентът на вложителите със спестявания в долари се е увеличил през годината от 11 на 16,4 на сто а в евро - от 6 на 11 процента.

БТА