„Земната ос е въображаема линия, но около нея се върти Планетата ни.“

Самуил Лурие

 

Георги Борисов.

Книгата „Откаченият вагон“ на Георги Борисов е обяснение в любов към словото. И клетва за вярност. Признанието на автора – привидно беззащитно в своята искреност – стъписва с неизменната си последователност: някои от текстовете са писани преди повече от четиридесет години и други, съвсем наскоро, но всички те доказват едно – безупречен вкус и убеденост, че достойнството на словото може да се запази.

Обяснявайки писането на поезия, Бродски казва, че енергийното ускорение на мисълта, което се създава при този процес, води до зависимост от страна на поета. В някакво подобно състояние изпада и читателят на „Откаченият вагон“: просто не може да се откъсне от текстовете, или ако го направи, то е, за да забоде нос в книгите на писателите, с които Георги Борисов така щедро и безкористно ни среща и когато авторът ни напомня, че някои от тях вече ги няма, ние се стряскаме, сякаш току-що сме научили за смъртта на много близък човек (Възпалявания с Пламен Масларов, Котка под моста – Миряна Башева, Приковаване на огъня, Георги Рупчев,  Вера Мутафчиева...).

Не успях да преброя колко световно известни писатели са направили България част от личната си география, колко от тях са предоставили безплатно авторските права на свои книги, за да бъде световната им премиера именно в нашата страна. Но когато имаш съучастници като Александра Велева, Бойко Ламбовски, Мира Златарева, Божана Апостолова, стореното наистина е повече от дейността на няколко министерства и безброй агенции. 

Личното, топло, в повечето случаи приятелско присъствие на героите от тези текстове в живота на Георги Борисов, с невероятна лекота става притежание и на читателите. 

Вярвам, че кръвоносната система на един народ е неговият език. Всяко замърсяване на словото развращава и трови. Сега плащаме дан за просташкия език, който блъскаше от  страниците на някои вестници след 1990-та година ошашавения, демократично настроен гражданин. И когато разпищолената баналност захлупи небето до хоризонта, „безликото воинство на посредствеността обгради читателя“ – тази фраза е от Анкета за съвременната българска поезия на сп. Септември. Отговор на Георги Борисов, спрян за печат от главния редактор през 1978 година. 

Няма и едно име от тези, които ни представя Георги Борисов в списание Факел или в издателство Факел експрес, което да е случайно или наложило се в резултат от някакви преходни мода или съображения. Авторът е като хрътка, обучена безпогрешно, стръвно и непримиримо да следва дирята, за да ни предложи „в едно време на истерична разруха... спасителна опора“ (Приковаване на огъня, Георги Рупчев). 

„Откаченият вагон“ ни казва всичко за времето, което живеем: есетата, интервюта, докладни записки – всеки ред в тази красива книга (браво на издателство „Фабер“!) превежда през разстояния и езици въображаемия свят на словото, за да носи утеха и надежда. Която ще умре последна. Елегантно, уместно лукаво, Георги Борисов очертава пространство, в което има всичко: и смахнати истории за срещи и разминавания, литературни приятелства и (кратко)трайни съюзи, характерни за писателския живот. 

Когато през 2020 година издателство ФАКЕЛ ЕКСПРЕС представи на българските читатели книгата „Творения“ на Велимир Хлебников – 700 страници стихотворения, поеми, драматургични произведения, бележници и писма, под редакцията на Георги Борисов, Марин Бодаков определя събитието като „културен подвиг“ както на преводачите (Бойко Ламбовски, Георги Борисов, Иван Тотоманов, Надя Попова и Кирил Кадийски), така и лично на Георги Борисов. Ако твърдението: „поезията е непреводима“ е удобно оправдание за всякакви шашкънски преводи, при Хлебников наистина мисията изглежда невъзможна... докато не си намери Майстора. Подвиг, в света на въображаемото.

Случи се така, че докато препрочитах „Откаченият вагон“, получих книгата на Георги Господинов „Времеубежище“. Зачетох я и за кой ли път се стъписах пред могъществото на словото: четеш Господинов и земята е плоска; четеш Георги Борисов и гравитацията се отменя до второ нареждане.