Ако сте посещавали "Фейсбук" през последните няколко дни, вероятно сте попаднали на следния аргумент:

"Много сте се загрижили за Украйна, а? Къде бяхте, когато Израел бомбардираше Палестина? Ами по време на гражданската война в Сирия? Индийците тормозят мюсюлманското малцинство в Кашмир, нещо за тях да кажете?"

Функцията на тези въпроси не е да повиши обществената осведоменост за страданията на изброените групи. Има работещи подходи за предизвикване на съчувствие или воля за действие. Язвителните въпроси не са сред тях.

Подобни публикации превръщат жертвите на репресии в средство. Целите варират според авторите. Без да претендираме за изчерпателност, тук ще ги разделим на два типа – досадния всезнайко и "полезния идиот"*.

Досадният всезнайко

Досадният всезнайко може да е много начетен. Може и да е стигнал дотам да наизусти първите три параграфа от "Уикипедия" за гражданската война в Етиопия.

Той публикува пост, в който критикува всеобщия интерес към войната в Украйна и я съпоставя с други конфликти. Скоро негови събратя "накацват" и допълват тезата му с кратки презентации на продоволствената криза в Йемен или културния геноцид в Синцзян.

Всичко щеше да е супер, ако свързващото звено на тези дискусии не бе осъждането на хората, съсредоточени върху руската инвазия.

Падението на досадния всезнайко е неговата суета. Досегът с неограничения спектър от проблеми, които засягат общностите по Земята, го изкушава да парадира с познанията и морала си, като изпада до повърхностно сравняване на криза с криза.

Това оставя лош вкус в устата. Като да съпоставяш страдащите от болестта на Лу Гериг и диабетиците и да се оплакваш, че за едните не се говори достатъчно.

Разбира се, че гражданската война в Етиопия трябва да ни интересува. В перфектен свят всеки конфликт и човешка жертва биха предизвиквали еднакво по размер международно възмущение. Но когато ножът опре до кокала, ние се влияем повече от последиците, отколкото от моралните ценности. Началото на „студеното“ противопоставяне между Запада и Русия и заплахата от прерастване на боевете в Украйна в световна война изискват повече внимание, отколкото един регионален (пък било то и жесток) конфликт в Африканския рог.

Някои досадни всезнайковци питат: "Защо българите приемаме с отворени обятия братята от Украйна, а сме против бежанците от Сирия?"

На това е правилно да се отговори с въпрос: "И какво от това?"

Наистина ли сега е узрял моментът да се самобичуваме заради това, че продължаваме да разделяме народите на "братски" и "небратски"? Толкова далечно ли е миналото, когато етническото неравенство бе узаконено или мълчаливо спазвано навред из демократичния свят, та очакваме утре 7 млрд. души да се хванем за ръце и да запеем "Imagine" на Джон Ленън?

Хайде просто да се радваме на масовата подкрепа за украинците. И да се надяваме, че тя ще ни научи да бъдем по-човеколюбиви и толерантни спрямо по-далечните култури.

Досадният всезнайко може да ни обвинява в двуличие или расизъм, но обикновено го прави добронамерено, почти наставленчески. Няма причина да поставяме под съмнение неговата солидарност със страдащите народи по света, освен ако не докаже противното чрез реториката си.

Полезният идиот

Също както досадния всезнайко, полезният идиот може да е специалист, може и да е "разбирач". Може да се води от алтруистични подбуди, може и да е егоцентрик.

Това, което го отличава, е че зад всяка война и хуманитарна криза, той упорито търси дългата ръка на Америка.

Според полезния идиот най-голямата заплаха пред човечеството не произтича от авторитарни режими като Китай, Иран или Русия, а от "американския империализъм". В публикации за руската инвазия в Украйна през 2022 г. той ще обърне внимание на Тонкинския инцидент, намесата на САЩ в Югославия (най-вероятно с препратки към Ноам Чомски) и разбира се – "войната срещу световния тероризъм".

Подборът тук не е случаен. Неусетно сравняването на отделните кризи прераства в противопоставяне на агресорите. От едната страна стои Америка, която, както гласи клишето, от Втората световна война насам не е имала президент, който да не е повеждал войни. От другата – Русия, която, горката, свила се е на територията си, обградена от държави членки на НАТО, в отчаян опит някак си да оцелее.

Така полезните идиоти изграждат мост към инвазията в Украйна. И някои от тях безсрамно го прекосяват.

Те интерпретират "специалната военна операция" на Русия като дефанзивна маневра, целяща да гарантира сигурността на страната срещу хищническия алианс. Следващата им по-радикална фаза, с която завършват метаморфозата си в неволен говорител на Кремъл, е да обосноват инвазията, като отрекат културно-историческите различия между Украйна и Русия.

Падението на полезния идиот е неговата слепота. Присърце приел ролята си на хроникьор на американските престъпления срещу човечеството, той не забелязва, че борбата му срещу "империализма" неусетно се е изродила в американофобия. Така, докато Русия колонизира Украйна в най-чистата дефиниция на този варварски акт, полезният идиот упорито присвива очи в търсене на призрака на Чичо Сам.

Човек има само две очи

Човек има само две очи. Днес повечето от нас гледат към Украйна – някои с отчаяние, други със стаен оптимизъм.

Не позволявайте на досадни всезнайковци и полезни идиоти да ви внушават чувство за вина заради това, че сърцето ви не е достатъчно широко да приюти всички онеправдани хора на Земята точно в този момент.

Не си мислете, че щом като знаят малко повече от вас за продължаващите племенни войни в Демократична република Конго, душите им са чисти като пролетна роса.   

Игнорирайте нравоученията им и ги разпитайте. Може да научите нещо интересно за Източен Тимор. Може събеседникът ви да се усети, че говори неподготвен и да помисли втори път, преди да започне да дава оценки за това на кои кризи трябва да обръщаме повече внимание.

В краен случай списъкът ви с приятели във "Фейсбук" ще олекне с някой и друг досаден идиот.

---

* "Полезен идиот" - термин, употребяван по адрес на хора, пропагандиращи каузи, чиято същност не разбират напълно. Използван е по време на Студената война, за да обозначи гражданите на западни държави, които симпатизират на Съветския съюз.