В британския в. “Обзървър” бе публикувана статия за премиера Кирил Петков от брюкселската кореспондентка на медията Дженифър Ранкин.

 

Кирил Петков не е типичен български премиер. 41-годишният предприемач с бизнес с пробиотици и завършил Harvard Business School е новодошъл в политиката. Той е пълна противоположност на Бойко Борисов, едрият бивш бодигард, който доминираше българската политика в продължение на 12 години, докато не подаде оставка миналата година след продължили месеци улични протести срещу корупцията.

След три парламентарни избори за осем месеца новосъздадената от Петков партия „Продължаваме промяната“ дойде на власт начело на четирипартийна коалиция, обещавайки да се справи с най-пагубния проблем на България: корупцията.

Пред Observer Петков каза, че иска да изкорени корупцията по време на четиригодишния си мандат.

„Не казвам намаляване на корупцията, казвам пълно изкореняване“, каза той и добави, че се надява България да бъде учебникарски пример за това как корупцията може да бъде елиминирана за кратко време. „И не мисля, че е толкова трудно. България има 6,5 милиона души – това не е толкова огромна страна – така че това, което изглежда като непреодолима задача за много голяма страна, не мисля, че е така за България.”

Той говори преди полицията да задържи Борисов и, според съобщенията, да претърси дома му в четвъртък, след като новосъздадената европейска прокуратура обяви, че е започнала 120 разследвания за измами с еврофондове в страната. Длъжностните лица не уточниха обвиненията срещу Борисов, който в миналото е бил обвинен в корупция и винаги е отричал неправомерни действия.

Решението на главния прокурор на България Иван Гешев да освободи Борисов от ареста без обвинение, след като заяви, че е открил процедурни пропуски и че бившият премиер не може да бъде задържан повече поради липса на доказателства, предизвика остри критики от страна на правителството.

Изправени сме пред поредния саботаж от страна на прокуратурата, ръководена от Иван Гешев, каза Петков.

Говорейки с нас преди ареста на Борисов, Петков се разграничи от своя предшественик. Борисов, каза той, трябвало да сключи сделки с „олигархичната система“, за да запази властта. За разлика от тях, които наложиха „огромна хигиена“ за това кой може да се присъедини към партията “Продължаваме промяната”, която той основал заедно с неговия съученик, завършил Харвард, Асен Василев, сега финансов министър. „Ние сме независими, започваме на чисто, не зависим от никого.”

Седейки на масата на ЕС, България ще отстоява демократичните стандарти, каза той.

„Отсега нататък ще видите България да говори за върховенството на закона като наистина силен защитник. Първото нещо е, че трябва да се вгледате в себе си и да се уверите, че вършите своята работа, преди да сочите с пръст.”

Той постави въпроса защо Вашингтон, а не София, наложи санкции на българския олигарх, медиен магнат и политически сив кардинал Делян Пеевски, за когото се твърди, че е контролирал Борисов зад кулисите.

САЩ описват Пеевски като човек, който „редовно се е занимавал с корупция, използвайки търговия с влияние и подкупи, за да се предпази от обществен контрол и да упражнява контрол върху ключови институции и сектори в българското общество“.

„Мисля, че трябва да повдигнем вежди за това защо някой от 8000 км може да види по-ясно значими корупционни прояви", заявява Петков, и локализира вината в София: „Първо трябва да разгледаме защо прокуратурата в България си затваря очите за това.“

Петков иска Гешев да подаде оставка, въпреки че няма правомощия това да се случи. Миналия месец премиерът връчи на Гешев списък с 19 лица, свързани в медийни съобщения с корупция по високите етажи на властта, и каза на прокурорите да си свършат работата.

Луиза Славкова, директор на Софийската платформа, която насърчава демокрацията, определя решението на Петков да предаде имена като безпрецедентно. „Те [правителството] имат капацитета да се съсредоточат върху токсичния триъгълник между бизнес, политика и медии“, каза тя.

Даниел Смилов от Центъра за либерални стратегии в София каза, че Петков и неговата партия имат „потенциала да завият ъгъла, за да превърнат България в страна, която системно не е определяна като най-корумпираната страна“ в ЕС.

Проблемът за Петков е, че първоначалният му дневен ред е „завладян от всякакви кризи”. Галопираща инфлация, продължаващ Covid – България има най-ниския процент на ваксиниране в ЕС, както и война в Европа. България не споделя сухопътна граница с Украйна, но не може да избегне ефектите от конфликта в съседство. Войната е тежък проблем за коалицията, тъй като някои членове исторически са проруски, въпреки че всички от тях осъдиха инвазията. „Това, което ги обединява, е тяхната позиция срещу корупционните действия на предишното правителство, но по някои други въпроси има меко казано напрежение“, каза Смилов.

По-рано този месец българският министър на отбраната Стефан Янев беше уволнен, след като отказа да опише руската инвазия като война.

България досега подкрепяше санкциите на ЕС срещу Русия, но се противопоставя на забраната за внос на руски петрол и газ, позиция, подкрепяна и от Германия и Унгария.

„Ние сме най-зависимата от страните от ЕС [от] руския газ. Понякога сме 100% зависими, което е потресаващо”, каза Петков.

Той се надява да види изграждането на газова интерконекторна връзка и дълго отлагания 182-километров тръбопровод, свързващ България с Гърция, завършен до лятото, довеждайки по-евтин газ от Азербайджан и разрушавайки монопола на Русия.

България подкрепя хуманитарната помощ и защитава перспективите на Украйна за членство в ЕС, но изключва изпращането на оръжия.

Въпреки проевропейските акредитации на Петков, Славкова твърди, че все още има неяснота в комуникацията на коалицията относно външнополитическата ориентация на България, особено в контекста на „медийно пространство, което не приема сериозно опитите за дезинформация на Русия в продължение на много години“.

Тя смята, че България е в повратна точка, сравнима с края на 90-те години, когато след десетилетие на нестабилност след падането на Берлинската стена страната избра западен път. „Чувства се като исторически момент за страна като България, сякаш сме в момент, в който почти трябва да решим наново, че сме част от НАТО и Европейския съюз.