Михаил Шишкин е руски писател, носител на множество големи литературни награди, автор на "Венерини коси" и други романи. Живее в Швейцария. През 2013 г., още преди "присъединяването" на Крим, отказва да представя Русия на международния книжен панаир в САЩ BookExpo America в знак на протест срещу Путинова Русия, заради което го наричат "национален предател". 

Есето е публикувано в британския в. "Гардиън". Преводът е от руския оригинал.

......................

По руските телевизии не показват нито сринатите украински градове, нито труповете на децата. Вместо това в Русия пребиват и арестуват мъжествените млади хора, които излизат на протести срещу войната. Мнозинството мълчи, няма нито масови протести, нито стачки. "Народът е безмълвен"*. И ми е болно да виждам, че много мои съграждани поддържат войната срещу Украйна абсолютно искрено: та нали никой не ги кара насила да лепят "Z" по прозорците на жилищата и колите си.

По телевизора въртят интервюто на мъртвия актьор и продуцент Сергей Бодров, главен изпълнител във филма "Братя": "По време на война не можеш да говориш лошо за своите. Никога. Дори ако те не са прави. Дори ако по време на тази война твоята страна не е права, ти не трябва да говориш лошо за нея." И ето - поддържаме "своите", даже ако те стрелят по украинците.

Между съвременния свят и повечето от моите сънародници лежи пропаст. Разделя ги най-важната, извършена от човечеството революция: преходът от родовото съзнание към индивидуалното, от диктата на племето към приоритета на личността. Хиляди поколения са се "разтваряли" изцяло в рода си, в племето и са се идентифицирали с вожда, с хана, с царя. "Нашето" племе винаги е носител на доброто, а чуждото - на злото. Трябваше да се появи онова ново усещане за себе си като за човек свободен, човек, който осъзнава собственото си достойнство и отговорност за разликата между добро и зло, за да се появи на бял свят документът, чиито първи думи са: "Ние, народът...". Светът се раздели на две човечества и техните граници не съвпадат с държавните. Една част от нас, руснаците, е готова да живее в свят, където основната ценност е човешката личност, друга обаче, мнозинството, все още съществува в патриархалното минало, където племето винаги е право и не можеш да желаеш смъртта на лошия цар.

Ако от поколение в поколение всички, осмелили се да мислят и да не маршируват "в крак" с другите, са били обявявани за луди, заточавали са ги по каторги и разстрелвали, а в най-добрия случай – "отпращали" в емиграция, тогава се изработват качествата, които ти помагат да оцелееш: умението да мълчиш и да си покорен на властта. Можем ли да обвиняваме хората, ако това е тяхната единствена стратегия за оцеляване? Така е било - и е така и днес. Тези, които днес в Русия не могат да си мълчат, ги чака углавно дело по военновременните закони. Или да се махнат, ако успеят.

Два опита да бъде изградено демократично общество в Русия се провалиха. Първата руска демокрация през 1917 г. продължава няколко месеца. Втората, през 90-те, как да е продължи няколко години. Всеки път, когато моята страна прави опит да започне нов живот със свободни избори, парламент, република, се събужда в тоталитарна империя. Руската история си захапва опашката. Кръгът се затваря.

Диктаторът и диктатурата ли раждат робското население или робското население ражда диктатурата и диктатора? Кокошката и яйцето. Как да се изскубнеш от този дяволски кръг? Как да се роди нова страна? Кога ще се случи руското отричане от империята?

Защо, след като Германия успя да разкъса родилния кръг между диктатор и население, обожествяващо своя фюрер, Русия да не може? Германците направиха опит да скъсат с нацисткото си минало и създадоха нова страна, стремейки се да живеят по законите на правовата държава. Новото раждане на нацията стана възможно само в резултат на съкрушителното и унизително военно поражение. Този "дванайсети час" е жизнено необходим на Русия. Новото раждане на нашата страна е невъзможно без национално признаване на вина пред самите себе си и пред целия свят.

В Русия нямаше десталинизация, нямаше "Нюрнберг" за комунистическата партия. Сега бъдещето на страната зависи от "депутинизацията".  На германците, които "не знаеха нищо“ за престъпленията на своята "татковина", през 1945-та им показваха концлагерите. На руснаците, които "не знаят нищо" за войната срещу народа на Украйна, трябва да им покажат разрушените украински градове и труповете на хората, убити от руски ракети. Ние, руснаците, сме длъжни открито и без уговорки да признаем вината си за тези престъпления и да молим за прошка. Друг път занапред нямаме. Канцлерът Вили Бранд, антифашист и борец срещу режима на Хитлер, коленичи пред паметника на героите и жертвите от Варшавското гето. Ще има ли руско коленопреклонение в Киев, Харков, Прага, Будапеща, Тбилиси, Вилнюс?

Германците се опитваха да се оправдават: да, Хитлер се оказа луд, престъпник, но ние, германският народ, нищо не знаехме, ние сме също толкова жертви на нацисткия режим, колкото и другите народи. Раждането на новата Русия няма да е възможно, ако чуем: да, Путин се оказа луд, престъпник, но ние, населението, бяхме заложници, ние, простите руснаци, нищо не знаехме, бяхме убедени, че нашите войници освобождават украинците от фашистката хунта, и ние сме същите такива жертви на Путиновия престъпен режим... 

Това би било началото на нов Путин.

Георг Бюхнер, един от любимите ми немски автори, пита – навярно сам себе си, в писмо до жена си през 1834 година: "Какво е това, което носим в себе си и което ни кара да лъжем, да крадем, да убиваме?" 

Може би единственото, което е в състояние да приближи Русия до тази "велика революция, извършена от човечеството" е разбирането за това, че отговорност за всичко, което се случва с теб, носиш самият ти, а не управникът.

След войната целият свят ще се притиче на помощ. Украйна ще възстановява разрушеното и страната ще може да се възроди. Русия ще лежи в руините на икономиката и в руините на съзнанието си. 

Полуразпадът на империята ще продължи - ускорено. 

Москва няма да може повече да залива Чечня с пари, и чеченците ще обявят независимост, ще ги последват и други региони и национални републики. Руската Федерация ще свърши. И центробежните сили ще носят не само разпад и хаос: без разпада и разложението на последната империя в световната история е невъзможно пречистването и оздравяването на самата Русия.  Този разпад ще е болезнен, но това е необходима стъпка по пътя към възраждането. Руското съзнание трябва да приеме, че може да има няколко страни с руски официален език. Империята от руския човек трябва да се ампутира като злокачествен тумор.

Нито НАТО, нито Украйна няма да "депутинитизират“ страната ни. Трябва сами да изчистим Русия от тази гной. Но способни ли сме? Наистина ли на териториите, обявили се за независими от Москва, могат да изникнат демократично ориентирани държави? Примерът на Югославия показа как в една многонационална държава може веднага да избухнат кървави конфликти с етнически чистки. Взривът на взаимната омраза, ескалацията на насилието ще хвърли страната ни отново за векове назад. Светът ще бъде залят от вълна бежанци. За останалите в Русия жители демократичното общество ще е напълно дискредитирано от грабителския режим на Путин и цяла една гигантска територия ще бъде заплашена от анархия. Измъченото население отново ще види спасение само в "твърдата ръка", която обещава ред и стабилност. Такава ръка веднага ще се намери и руската история пак ще си захапе опашката. И какво от това как ще се казва новият Путин?! Западът пък на свой ред ще побърза да подкрепи новата "диктатура на реда", която ще обещае на света контрол на планините ръждясало ядрено оръжие.

За предотвратяването на такъв сценарий е необходимо общото усилие на всички, които смятат себе си за руснаци и страдат за Русия и нейното минало, настояще и бъдеще. Необходим е общ стремеж и готовност да се скъса с путинското минало. Но може ли да се утвърди демокрация без "критична маса" съзнателни граждани, без зряло гражданско общество? Ще ми се да вярвам, че в големите градове, в руските столици потайно съзрява нова страна, невидима засега за путинистите и репресиращите... Кой знае?

"Прекрасната Русия на бъдещето" трябва да започне със свободни избори. Но кой ще ги организира и проведе? Тези стотици хиляди наплашени учителки, които послушно фалшифицираха Путиновите избори? И как можем да сме сигурни, че на следващите „най-свободните и честни избори“ ще победи някой от днешните "чуждестранни агенти",  а не "патриот", който храбро се е сражавал срещу "украинските фашисти"? Едно население, което винаги е гласувало за царя, не може изведнъж да се превърне в отговорен, мислещ избирател.  И кой ще провежда принципните, глобални реформи в руското общество? Новата държава ще има нужда от нови чиновници, но в милионната чиновническа пирамида колцина от тях ще са неподкупни? И кой ще осъществи руския "Нюрнберг"? Кой ще преследва и подлага на заслужено наказание милионите участници във фалшификации, злоупотреби, продажните съдии и полицаи, участниците в репресии, военнопрестъпниците и тези, които са поддържали военните престъпления? Самите престъпници? 

Може да се махне и смени Путин, невъзможно е да се смени населението.

И все пак на моята страна й остава един единствен път в бъдещето - болезнено, мъчително прераждане. И всички икономически санкции, обедняването, положението на международен изгнаник изобщо няма да са най-страшното, което я чака на този път. Много по-страшно е, ако не стане вътрешното й прераждане. Защото Путин е симптомът, не болестта.

 

*Заключителната авторска ремарка към трагедията „Борис Годунов“ от Ал. Пушкин. – Б. пр.

Превод Светлана Джамджиева