Колко още ще издържи Украйна да воюва? Всъщност, правилният въпрос е: Колко ще издържи свободният свят да подкрепя Украйна?

Вчера Си Ен Ен прогнозира, че идващите зимни месеци ще бъдат критични за западното единство в подкрепа на Киев.

Да бъде спрян Владимир Путин е приоритет за демократичния свят. Но той се състои от държави, чиито лидери могат да степенуват приоритетите си по-различно и на първо място сред тях да бъде следващият им мандат. 

Италия например отива на избори идния месец, а през ноември междинните избори за Конгрес ще бъдат референдум за първата година от управлението на президента Джо Байдън. Великобритания ще има нов министър-председател през септември, когато управляващите консерватори изберат между бившия министър на финансите Риши Сунак и сегашната външна министърка Лиз Тръс.

Лидерите, на които украинците се надяват, ще бъдат изправени пред труден избор - да мислят повече за Украйна или за своите избиратели? Честният въпрос към всеки, който опита да съди лидерите, е: Ти как би постъпил на тяхно място?

След като се провали в плана си за триумфална светкавична война, Русия премина към война на изтощение. И нейна жертва не е само Украйна, а целият свят - заради ценовия скок на топлото, светлото и храните. На това разчита изпадналият в международна изолация Путин. Мразят го, но искат нефта и газа му.

Путин изправи западните общества пред жертви, от които те (за разлика от по-възрастните източно и централноевропейци) отдавна са отвикнали. Например да избират дали да са на топло или да ядат тази зима, посочва Си Ен Ен. И тази жертва заради някаква Украйна? Която е на хиляди километри от тях?

Това е масова нагласа в страните, които са гледали руски и съветски гнет само на кино, за които свободата, демокрацията и благоденствието са разбиращи се от самосебе си дадености, получени по право и в наследство. Подкрепата на точно тези общества и държави за Украйна днес е съдбовно важна.

С голяма доза достоверност можем да предположим, че лидерите им биха избрали грижата за собствените граждани (и избиратели) пред тази за героичните украинци, независимо, че изборът на последните днес все пак е доста по-драматичен - не да ядат или да се греят, а да умрат или да се подчинят.

Путин няма да спре до Украйна, ако бъде оставен, следователно украинците воюват и заради тебе, Европа. Това е теза, която звучи добре в политическа реч или в социална мрежа, но не и когато трябва да убедиш в нея западноевропеец или американец, забравил екзистенциалните проблеми. Все пак те имат щита на НАТО, с който дори Путин признава, че не смее да се закача.

Със същата доза достоверност можем да предположим, че трансатлантическото единство може да започне да се пропуква, да се прокрадват опити за компромиси с Русия, да бъде оказван натиск върху Украйна да се съгласи на отстъпки, подобни на тези в Минските споразумения от 2015 г. С други думи, интересите за пореден път да вземат връх над ценностите. Независимо от дългосрочната вреда именно за интересите от такива компромиси.

Тревожен симптом е, че войната започна да се банализира. Благоденстващият свят постепенно започва да я приема като един от многото конфликти извън неговата зона на комфорт, независимо че тя означава стесняване на тази зона. Да, Украйна не е нито Сомалия, нито Йемен и войната там е най-голямата в Европа след края на Втората световна война, но не е единствената - кървавото разпадане на бивша Югославия не е чак толкова далече във времето. Оттук нивото на усещането за нещо извънредно, което изисква усилия и жертви, като че ли постепенно отслабва пред желанието за връщане към "нормалността".

Ентусиазмът да подкрепим украинците, да осъдим и изолираме Русия, доминираше в първите седмици и месеци на нейната агресия. Но гневът и възмущението не стигнаха до това НАТО да се намеси - предвид ядрения риск. От началото на войната в сряда се навършват шест месеца. И след тях не е съвсем ясно каква е целта на "колективния Запад", както го нарича Путин. Да помага на Украйна до пълната ѝ победа и връщане на всички окупирани от Русия територии, включително Крим и Донбас? Да помага на Украйна донякъде и да търси компромисна мирна сделка? Да подкрепя Киев за неопределено време с цел да изтощава Русия? Да подкопае позициите на Путин и да работи за смяната му? В речта си във Варшава американският президент Джо Байдън като че ли случайно се "изпусна": "За Бога, този човек на може повече да управлява?" 

Независимо от дадените тогава разяснения от Белия дом, до днес остава мистерия дали това е било случаен емоционален изблик, блъф спрямо руския лидер или премерен анонс, че Вашингтон му е вдигнал мерника и той вече е легитимна цел.

Елиминиране на Путин засега изглежда най-нереалистичният сценарий при 80-процентния рейтинг на руския лидер и неяснотата на това, което би дошло след него начело на една от двете световни ядрени суперсили. "Россию умом не понять" и там винаги може да стане не по-лошо, а много по-лошо с всички глобални последствия. Изобщо, има ли демократичният свят единна цел и стратегия спрямо Русия, преди да говорим за единство около нея?

Възстановяването на програмата "ленд-лийз" (заем-наем), с която САЩ подкрепиха войната срещу Третия райх във Втората световна война, говори за траен и неотклонен ангажимент на Вашингтон към украинската кауза, но доколко би бил той следван при един доминиран от републиканците следващ Конгрес и ще остане ли демократът Байдън президент след изборите през 2024 г.? От друга страна, досегашната военна помощ за Украйна, американска и европейска, очевидно спира настъплението на Русия и ѝ причинява болезнени загуби, но е далече от необходимото за украинска победа.

Ако Русия води война на изтощение, тя очевидно е водена от убеждението, че би издържала по-дълго от противника си - и на бойното поле, и икономически - въпреки санкциите. И Путин залага на трансатлантическа умора, мекушавост и разединенние, на каквито нееднократно сме били свидетели през изтеклите две десетилетия - и през 2008 г. през войната му срещу Грузия, и през 2014 г. при анексирането на Крим и откъсването на части от Донбас от Украйна.

А това вещае трудна и съдбовна европейска зима.