Няма, няма да и да има, надяваме се, по-консервативна, по-тиха и по-спокойна институция в България от Българската народна банка. Затова си има обяснения и всички те се намират в учебниците по финанси и икономика, в житейската и бизнес логика. И в здравия разум. Управлението на фискалния свят на страната, поделено между Министерство на финансите и БНБ, е сложна, тънка игра на експерност и знания и в нея мястото на тишината, която, както знаем, парите обичат, се пада именно на централната банка. 

Въпреки няколкото скандала през годините, особено известен този с тоталния провал на бившия гуверньор Иван Искров с падането на КТБ, БНБ успя да запази този облик и след практическия фалит през 1996-1997 г. катереше върховете на доверието и професионализма. Е, това е минало, защото настоящата коалиция превърна избора на гуверньор във фарс, достоен единствено за нашите географски ширини. 

Андрей Гюров от "Продължаваме промяната" (ПП) и Любомир Каримански от "Има такъв народ" (ИТН) водят истинска война по между си, а споровете на групите им изглеждат като нискобюджетен римейк на касовия "Game of Thrones". Oтстрани тихо Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия (ЕК) наблюдават тази жалка картинка и гарантирам ви, си казват - "Ах, как бързо се изплъзва еврозоната...".

Защо БНБ е важна? 

През последните седмици представители на ПП и ИТН се изредиха през всички медии, за да обяснят какво огромно доверие имат в своите кандидати. Това е чудесно, но няма никакво значение. На никого не му пука, ако позволите. Защото единственото важно е дали ЕЦБ, ЕК и страните членки на зоната имат доверие в бъдещия гуверньор, а това е едно твърдение, което никой у нас не може да направи сериозно. 

Най-важното нещо, което следващият управител трябва да извърши, е да прокара България по пътя от ERM II в активен действащ член на еврозоната. За целта той трябва да убеди хората във Франкфурт, Европейската комисия и цялата еврогрупа, че България е готова. Особено трудна тази задача става от самопоставената и почти невъзможна първа дата за присъединяването - 1 януари 2024 г. Банките, обратно на общото мнение, не работят толкова с пари, колкото с доверие. Не е ясно колко доверие ще има ЕЦБ на човек, който има практически нулев опит във високото банкиране - като Гюров, или на човек със съмнителна репутация в своите дни на високо банкиране - като Каримански. 

Прочее тук трябва да поставим един въпрос към управляващата коалиция, правителството и няколко министерства - имало ли е до момента някаква писмена реакция от страна на ЕЦБ по въпроса за избора на български гуверньор? Взимано ли е отношение от Кристин Лагард по фарсовия избор у нас и има ли заплаха проблемите ни да преминат на ниво европейски разговор? 

И още въпроси:

Как така двама не особено убедителни кандидати в най-важното направление - доверието - ще могат да извършат доскоро невъзможното у нас - да загърбят валутния борд, към който българите имат почти религиозно отношение, и през това време да убедят мнозинството от българите, че си заслужава? 

Как така в ИТН вярват, че ЕЦБ ще има доверие на гуверньор, управлявал една от двете банки, в които същата тази ЕЦБ намери проблем? Как така от ПП вярват, че ЕЦБ ще има доверие на неопитен гуверньор, следващ плътно партийната линия на групата си, а оттам и линията на министерство на финансите? Безкритично? Или пък - представете си - как ПП работи с гуверньор, за който твърди, че ако управлява, това би било лош знак за финансовата система?

Разбират ли коалиционните партньори, че след КТБ правомощията на подуправителя в направление банков надзор бяха сериозно орязани и в момента гуверньорът поема огромната тежест за тази най-важна част от регулацията? Разбират ли управляващите, че гуверньорът е главното действащо лице в мерките срещу изпирането на пари и оттам - срещу голямата битка за изкореняването на корупцията у нас? Разбират ли управляващите, че всички санкции срещу Русия стават посмешище, ако БНБ в пряка връзка с ЕЦБ, не следи за тяхното изпълнение? 

Разбират ли управляващите, че фарсът на "победа или нищо", без значение от "косвените жертви", при избора отнема доверие от БНБ и бъдещия управител, отколкото да го увеличават? Разбират ли управляващите, че никой не приема на сериозно бивши шефове на търговски банки в креслото на гуверньор, заради конфликт на интереси? Разбират ли, че повечето гуверньори в еврозоната са били вече по няколко пъти финансови министри, а не пристигат от креслото на преподаватели и второразрядни служители в банки на втори страни? 

Разбират ли управляващите, че заплахи, колкото и да са реални те, към единия от кандидатите, превръща БНБ в участник от сапунен колумбийски сериал, но не и доверен партньор на ЕЦБ и еврозоната. 

Разбират ли управляващите, че еврозоната се изплъзва от пръстите ни, заради нездравите амбиции на двама кандидати и техните политически сили? 

Интригите, подливането на вода и откровените караници не помагат на никого. Отзовете и двамата кандидати и ако трябва - оставете още Димитър Радев в мандата му. Никой вече не иска да гледа този фарс. 

Да, кандидатите са квалифицирани формално. Не, не успяват да убедят никого в правото си да заемат поста на управител на основен артериален съд на държавата. България отново изглежда като идиотът на Европа, а що се отнася до БНБ, това е недопустимо.