Ново изследване показва, че гледането на много телевизия свива количеството сиво вещество в мозъка. Досега всички приказки, че от телевизия се затъпява, бяха в сферата на анекдотите. Да, всички сме виждали (по телевизията) онези американци, които не правят нищо друго в живота си освен да висят пред малкия екран, и те обикновено са бедни, дебели и не много образовани. Но това изглежда логично и без да се налага да го доказваме по научен път. 

Затъпяването и обедняването обаче не се дължат само на времето, пропиляно пред екрана, а не пред учебниците и в спортната зала, а и на чисто физиологична вреда, която телевизията нанася на мозъка. 

Учени успяха да докажат пряката връзка между намаляването на интелигентността и гледането на телевизия.

Затъпява се – буквално

Доктор Райън Дохърти от „Джон Хопкинс Блумбърг Скул оф Пъблик Хелт“ в Балтимор доказа, че колкото повече човек гледа телевизия, толкова по-малко сиво вещество му остава. Той е изследвал 599 американци в периода 1990-2011 година и установил, че с времето тези, които прекарвали най-много време пред телевизора, губели буквално сивото си вещество. Така Дохърти успява да докаже научно твърдението на майките ни, че от телевизия се затъпява.

За да направи нещата по-лоши, Дохърти добавя още сол в раната и повтаря и други омръзнали реплики на родителите ни – за да поддържаме във форма мозъка си, трябва да четем книги и да играем настолни игри. Но кой би се отказал от неангажиращото, шарено и забавно телевиизонно шоу, за да го замени с протяжните и далеч не толкова атрактивни игри на домино или „Не се сърди човече“?

На всичкото отгоре под „много гледане на телевизия“ учените разбират 2 до 3 часа на ден пред малкия екран. Участниците в експеримента са хора на възраст между 30 и 50 години, които трябвало да прекарват по 2-3 часа на ден, гледайки телевизия, но не културни предавания или новини, а риалити шоута.

След края на експеримента консумиралите така телевизия имали по-малък обем сиво вещество в сравнение с тези, които прекарвали 2-3 часа в играене на настолни игри и не гледали никаква телевизия. В най-лошия случай прекомерното седене пред малкия екран може да доведе дори до деменция, смятат учените.

На всичкото отгоре качеството на телевизията спада непрекъснато, което влошава влиянието върху мозъка. Ако преди години броят на предаванията за наука, култура или публицистика бяха  повече, сега в цял свят телевизионните програми се пълнят с риалити шоута, кримки и не особено сложни за зрителя комедии. 

Но защо се стига до оглупяване пред телевизора? 

Говори науката

Чисто научното обяснение е, че при гледането на телевизия почти се изключва лявото полукълбо на мозъка, което отговаря за аналитичните мисловни процеси.

Тоест, когато седим пред екрана, вместо да анализираме видяното и чутото, ние попиваме информациите и несъзнателно ги приемаме за чиста монета. Гледането на телевизия ни вкарва в нещо като транс. Така се променя предният лоб на мозъка, който отговаря за аналитичната дейност. Освен това човек използва само дясното полукълбо, а лявото с течение на времето закърнява.

Хората, които прекаляват с гледането на телевизия, след време може да загубят способността да се концентрират и да решават различни по сложност проблеми.

Само 30 секунди са достатъчни, за да се изключи дейността на лявото полукълбо. Казано по-грубо – половин минута пред телевизора ни оставя с половин мозък.

Това прави и телевизията като медия твърде опасна – хората не анализират представянето на различни проблеми или новини, а го приемат директно като истина. 

А именно това влияние върху мозъка пък е и причината рекламният бизнес да е насочен основно към телевизионните програми, влошавайки още повече качеството им.

Пази се – реклама!

Заради високата конкуренция на пазара на различни продукти рекламите се опитват да привлекат вниманието, като постоянно увеличават разнообразието от аудиовизуални стимули. Върху въздействието на телевизионните реклами върху потребителите са правени множество изследвания. 

Не е чудно, че при създаването на телевизионни реклами, триковете, които трябва да „манипулират“ желанията, вкусовете и избора на потребителите, се усъвършенстват непрекъснато. Съществуват множество похвати, с които производителите на реклами влияят върху избора на потребителите. Най-простият от тях е увеличаването на звука с 30% по време на рекламния блок в сравнение с нивото му по време на гледания филм или предаване. В клиповете се разчита на хумор, на сексуални сигнали, използват се популярни фигури с авторитет. Целта е да се предизвика силна емоция у зрителя, за да обърне внимание, да хареса и да запомни рекламираната марка.

Телевизионните реклами са и най-добрият начин да се проучи влиянието на телевизията върху мозъка именно заради повечето стимули, които използват. Установено е, че те повишават нивото на кортикална възбуда заради увеличения поток от сетивна информация. От друга страна, те са конструирани да привличат вниманието на зрителя чрез нови „дразнители“, като предизвикват тъй наречената ориентировъчна реакция.

Ориентировъчната реакция е рефлекторен процес, при който човек несъзнателно фокусира вниманието си върху новопоявил се дразнител. По време на тази реакция в организма възникват множество психофизиологични реакции. Организмът се стреми да запази адекватната преработка на външните стимули и да се приготви за възможна реакция или действие. Моториката се потиска и даже се появява временно забавяне на дишането. Общият мускулен тонус се увеличава. Чувствителността на сетивните органи се повишава, като сетивният им праг се понижава. Наблюдава се разширяване на зениците. 

Повечето от тези промени се регулират от вегетативната нервна система. Те помагат на индивида да реагира на новата потенциално опасна ситуация. Така човек става по-възприемчив към заобикалящите го сигнали. Повишената възприемчивост по време на ориентировъчната реакция се използва от създателите на телевизионни реклами с цел да привличат вниманието на зрителя към рекламните стимули. 

Ако посланието на рекламата е успешно, в този момент зрителят е особено възприемчив и може да повярва, че покупката на съответния продукт ще оправи проблемите му или ще го направи по-щастлив. Чисто аналитично всеки човек е в състояние да опровергае сам това внушение, ако включи и двете си полукълба за анализ. Но заради физиологичното влияние на малкия екран това се оказва невъзможно.

Стресът е наркотик

До това практическо „зомбиране“ на телевизионните зрители се стига и поради друга особеност на телевизията. Тя е еднопосочен канал за информация. Гледането има и наркотични свойства – с времето зрителят сам иска по-шумна, по-цветна телевизия, новини, които са по-сензационни или по-страшни.

Страшните новини са отделен сегмент в привличането на зрители. Специалистите по комуникации отдавна са доказали, че лошите новини привличат вниманието на повече зрители, отколкото добрите. 

Стресът е двигател на синтеза на кортизол в мозъка. А той е програмиран да запаметява лошите новини и ситуации, за да ги изучи и да се предпазва от тях. Така се получава нещо като затворен процес – гледайки телевизия, вдигаме нивото на кортизол, мозъкът запаметява лоши новини, стресът се увеличава, което ни кара да продължаваме да търсим лоши новини, за да се научим да се предпазваме от тях.

Това претоварване на мозъка с отрицателни емоции влияе на психиката, а оттам и на здравето. 

Телевизията създава наркотична зависимост. Голяма част от зрителите пускат телевизора си сутрин след ставане и не го спират дори вечер в леглото. Ако ги питате защо, ще чуете какви ли не обяснения: „Самотен съм, това ми е компанията“, „Не мога без новини!“, „Вечер ми трябва нещо преди заспиване“. В действителност това е психическа зависимост от телевизията.

И децата страдат

Немалко са домакинствата, където всеки си има собствен телевизор в стаята. Вечер всеки сяда пред своя си екран, което намалява до минимум комуникацията в семейството. Тъжната реалност е, че повечето възрастни предпочитат да гледат телевизия, вместо да разговарят с партньора и децата си.

В подобни семейства конфликтите и противоречията не се обсъждат, а се премълчават. При родителите гледането на телевизия поотделно води до пълно отчуждаване и пасивност. Много бракове умират в бавна агония, а за децата последствията са много по-сериозни.

За да израсне нормално, всяко дете има нужда да играе с други деца – така трупа опит и т.нар. социална компетентност. Детето трябва да се движи, има нужда от стабилна емоционална връзка с родителите.

Огромна част от съвременните семейства нямат време да се занимават с децата. Вместо това ги оставят часове наред в пасивна отпуснатост пред телевизора. Вече нерядко семейства с малки деца търсят помощ от логопеди, тъй като децата им проговарят твърде късно или пък говорят английски по-добре от български – причина за това е именно прекаляването с телевизията. 

Изследователи от университета във Вашингтон доказват, че гледането на телевизия е пагубно за детското развитие. Eдностранната комуникация с уредите не учи децата на нищо, напротив – тя задушава детското въображение.

Детските филми често не са подходящи за деца. Особено най-малките зрители (под 3 години) не разполагат с необходимите знания, за да разбират изцяло действието.

Да не говорим, че бързата смяна на сцените и музиката ги претоварват. Малките не правят разлика между видяното и реалността, което води не само до страхове и кошмари, но и до нереалистична представа за заобикалящата ги действителност.

Психолози и педагози стигат до извода, че децата, които прекарват много време пред малкия екран, се оплакват от слаба памет и липса на концентрация, че имат трудности с логичното мислене и не показват съпричастност към околните.

ТВ зависимите деца са пасивни, с наднормено тегло и в много случаи с психически разстройства. Други съпътстващи болести на телевизионния зрител са изкривявания на гръбначния стълб, прегърбване, хлътнал гръден кош, изкривени рамене и крака, проблеми с равновесието, невъзможност да се стои изправен със затворени очи по-дълго от минута.

В координацията на тялото ни участват очите, мускулите, ставите, костите, кожата и не на последно място – вестибуларният апарат. Дългото втренчване мобилизира само зрението, а всичко останало закърнява.

Но дори и да се компенсира гледането на телевизия със спорт и разходки, прекарването пред малкия екран повече от 2 часа на ден продължава да топи сивото вещество и движението не компенсира това, открива още Дохърти. Неговият извод е:

„Загасете телевизора и извадете доминото!“

----

Този материал е публикуван в последния брой на сп. "Клуб Z" за април 2022 г.