Да правиш хляб е изкуство, почти като танц. Замесваш ритмично тестото, движиш ръцете си, поклащаш бедра...

Бившата балерина Софи наблюдава с възхита работата на италианския пекар Джакомо. Но не е убедена, че мястото ѝ е в пекарната му. След внезапния край на танцовата ѝ кариера, животът на Софи сякаш е изгубил смисъл.

Коя е тя без танците? Кой ще я обича, щом вече не грее на сцената?

Постепенно обаче Софи открива много повече от временна позиция в малката пекарна: мъдростта на един необикновен хлебар, щастието от малките неща в живота и смелостта да се преобрази и да преоткрие себе си.

„Пекарят, който създаваше истории“ е красив, вдъхновяващ и сгряващ сърцето разказ, който задълго ще остане в съзнанието ни. Хен ни напомня да се приемаме каквито сме и умело ни посочва тайните съставки за добър живот.

Карстен Хен е популярен автор на повече от осемнайсет бестселъра. Романът му „Човекът, който разхождаше книги“ бързо завладя читателите у нас и по света.

Представяме ви откъс:

Пекарят тъкмо вадеше от пещта тава с хлебчета. Изглеждаше около петдесетгодишен и му личеше, че работи физически труд. Ръцете и дланите му изглеждаха силни, макар да не беше с класическата мускулеста фигура. Малко по-висок от Флориан, атрактивен по свой специфичен начин. Веднага се разпознаваше, че е южняк. Кожата му издаваше, че прекарва много време навън – макар че тази година почти не се беше показвал на слънце. Върху тъмната коса бе нахлупил барета.
Заради тази барета Софи поздрави на френски:

– Bonjour*, аз съм Софи Айхнер, идвам за мястото. 

Хлебарят кимна кратко, пъхна ламаринената тава в голям, подвижен стелаж, огледа внимателно хлебчетата, хвърли бърз поглед към Софи, избра едно хлебче от най-външния край, с доста тъмна коричка, препечено, и ѝ го подаде.

– Опитай!

– Но аз изобщо не съм...

– Опитай!

– Още е горещо...

Софи прехвърляше хлебчето от едната ръка в другата, за да не се изгори.

Хлебарят я гледаше с очакване.

Софи не помнеше откога не е яла хляб и хлебчета. Въглехидрати, бяло брашно – недопустимо за балерина. Но понеже непознатият мъж не откъсваше поглед от нея, тя отчупи мъничко парченце от горещото хлебче и пъхна коричката в устата си с намерение да я преглътне бързо и да приключи с тази глупава ситуация.

В следващия миг обаче усети неутолимо желание да дъвче. Вкусът на леко прегорялото хлебче трогна сърцето ѝ по много специален начин. То беше опечено специално за нея. Не беше истина, естествено, но ѝ стана приятно.

– Трябва ли да опитам и от средата? – пошепна тя.

Хлебарят поклати глава.

– Сега ще омесиш тесто.

Макар да носеше барета, той говореше не с френски, а с италиански акцент.

Софи остави хлебчето върху чувал брашно.

– Но аз дойдох за мястото на продавачка...

– Къде пише, че търся човек да продава?

Никъде.

Мъжът посочи голямата метална маса в средата на помещението, посипа я с брашно, извади от пластмасова кофа топка тесто и я сложи точно в средата.

– Започвай да месиш.

---

* Добър ден (фр.). – Бел. ред.