Прогнозата на американския Институт за изследване на войната се сбъдна. Украинската армия направи заблуждаващ маньовър и нанесе тежък удар на руските войски по тяхно слабо място.

Още през май институтът отбеляза, че украинската офанзива в южната Херсонска област принуждава Русия да прехвърля там войски от фронта в Източна Украйна, т.е. от Донбас.

Руските войски в Херсонска област са били около 10 000 души, а до днес числеността им е нараснала на 25 000, посочва военният експерт Олег Жданов. 

Това означава, че е бил оголен фронтът в Донбас, където беше съсредоточен главният удар във т.нар. "втора фаза" на войната. Неговата цел беше Русия да завладее изцяло Луганска и Донецка област, където са самообявилите се и признати само от нея сепаратистки републики.

След месеци успешни удари в Херсонска област и граничещия на юг с нея Крим през лятото, в началото на септември украинските сили нанесоха изненадващ удар на североизток, в Харковска област и си върнаха стратегическия град Изюм. 

Изюм, град от Харковска област с около 45 000 жители в мирно време, е на 57 км северно от Краматорск в Донецка област и на 72 км от него по шосе.

Тук беше съсредоточена най-мощната руска групировка, която заплашваше от север намиращите се под украински контрол Словянск и Краматорск. Нейната задача беше да завземе цялата Донецка област, след като по-рано руските войски окупираха Луганска, превземайки последното гнездо на съпротива в нея - Лисичанск. 

Сега Украйна има шанс да си го върне, а в Харковска област на север нейните войски изтласкаха агресора на разстояние 50 километра от руската граница. 

Международните медии днес цитират представители на украинската военна администрация и въоръжени сили, че руски войски са избягали от Изюм, изоставяйки бойната си техника и мунициите.

Едва ли е нужно да се обяснява, че ще са им нужни много време и ресурси да се прегрупират и да преминат в контранастъпление. А дори и руските ресурси не са неизчерпаеми, загубите растат всеки ден, недоволството от войната - също, макар Русия да е далече от масово антивоенно движение и властта на Путин да не изглежда изобщо под въпрос.

Падането на Изюм, освобождаването на целия район на Балаклия по-рано, връщането под контрола на Киев на 3000 кв. километра окупирани от Русия територии - всичко това прилича на провал на т.нар. "втора фаза" на "специалната военна операция". 

Сигурно не е случайно, че днес руският външен министър Сергей Лавров повтори публично, че страната му никога не се била отказвала от преговори с Украйна, но Киев усложнявал нещата с настъплението си.

Днес заслужава специално внимание и едно изказване на украинския министър на отбраната Олексий Резников, според когото страната му няма да преговаря с Русия до "пълната деокупация" на Донбас и Крим.

Според украинския сайт НВ, Киев е отхвърлил послание на американския президент Джо Байдън, че е време да започне преговори с Русия, което било донесено миналата седмица лично от държавния секретар Антъни Блинкън. Няма официално потвърждение на тази информация.

Западните столици, които се опитват да подтикнат Киев към преговори, се опасяват от "катастрофална" украинска победа, т.е. до заплаха за руски провал, който би подтикнал президента Владимир Путин към крайни ходове - като например провокиране на ядрена авария в АЕЦ "Запорожие" или използване на тактическо ядрено оръжие.

До момента е ясно само, че втората по сила армия в света, руската, се представя много под очакванията, а това не може да мине без политически последствия дори в диктатура като тази на Путин. В същото време, окрилена от успехите си на бойното поле, окуражена от западната помощ и от световната солидарност, Украйна изглежда твърдо решена да си върне всичко загубено от 2014 г. насам - включително и заради западните заблуди и мекушавост спрямо Русия.