Чуждестранните арабскоезични сателитни канали се превърнаха в ключово оръжие в битката на великите сили за влияние върху арабския свят (т.е. Близкия изток и Северна Африка). Понастоящем те са пряк инструмент за въздействие върху светогледа на арабския зрител 24 часа в денонощието.

Целта е формиране на възгледите на отделния човек и на арабските общества в посока, която е в интерес на стратегическите приоритети на съответните центрове на сила. Може определено да се каже, че в резултат на глобалната технологична революция и с появата на електронните медии, включително и на социалните мрежи, многократно нараснаха възможностите за подобно въздействие върху доскоро изолирания в информационно отношение регион на Близкия изток.

Съединените щати бяха първата страна, която оцени огромното значение на телевизията в геополитическа конкуренция за влияние в Близкия изток.

Тогава  Al Jazeera беше първият тв канал, който успя да спечели жадната за информация  и анализи арабска аудитория. Според различни анкети тази финансирана от държавата Катар телевизия привлича още от първите месеци 50 милиона арабски зрители.

Влизането на САЩ в това сложно поле на информация се случи, след като администрацията на Буш свали режима на Саддам Хюсеин през 2003 г. и Вашингтон лансира сателитния канал Al-Hurra, превърнал се в основна медия за информационната политика на стратегията на САЩ за демократизация не само на Ирак, но и на региона като цяло. Последва истинска  лавина от подобни арабскоезични телевизии: „Дойче веле “, Al Hurra, Al Hurra Iraq, Russia Today RT, France 24, ВВС, Euro News, иранският Al-Alam, турската TRT, Китайската централна телевизия на арабски CCTV и израелската i24.

С достъпни за всички в Близкия изток сателитни канали се сдобиха и въоръжените милиции от Ливан, Ирак, Сирия, Йемен и Газа, както и партиите на политическия ислям, сред които различните клонове на Мюсюлманските братя. Близо сто са арабскоезичните телевизии, които на практика се занимават с религиозна пропаганда. Те напълно безпрепятствено тровят умовете на хората от региона с проповедите на ислямисткия фундаментализъм и джихадизъм и сеят семената на нетърпимост и омраза към инакомислещите.

Срещу подобна пропаганда сякаш няма никакво противодействие, дори когато се излъчва от станции, постоянно базирани в европейски столици, но финансирани и управлявани от милициите и тайните служби на близкоизточни държави.

Част от тази инвазия на сателитни телевизии е и руската Russia Today. Както е известно, с помощта на този канал Путин се стреми да възстанови загубените позиции на Русия в арабския свят след разпадането на Съветския съюз и на комунистическата система в Източна Европа. Сега Кремъл разчита именно на него, за да провежда активна пропагандна дейност с антизападна насоченост. Може да се каже, че Russia Today на арабски език е една от най-влиятелните медии в арабските страни след Al Jazeera.

Предпоставки за този относителен успех е значителното активизиране на политическите контакти на Кремъл с арабските  столици. От 2005 г. до 2007 г. президентът Владимир Путин посети Египет, Израел, Саудитска Арабия, Йордания, Катар, Турция, Иран и Обединените арабски емирства, а Русия получи статут на наблюдател в Организацията за ислямско сътрудничество. Тези посещения сложиха край на застоя в отношенията с арабските страни по време на управлението на президента Борис Елцин, който не направи никакви посещения в региона.

Наред с активизирането на двустранните отношения  Русия също участва в преговорите по мирния план за Близкия изток, както и в преговорите „5+1“ по иранския ядрен проект. Същевременно Москва се опита да възстанови своите икономически отношения и търговското сътрудничество с повечето страни от региона. Русия обръща също огромно внимание на образователните и културните връзки.

Лозунгът на „Русия днес“

След началото на драматичните промени в Близкия изток по време на Арабската пролет, Кремъл не скри опасенията си от радикални политически промени, които биха изложили на риск интересите му в региона .Руските анализатори по това време не изключиха възможноста тези революции да имат провокиращ елемент върху руското общество.

Поради тази причина Русия се намеси в сирийската война за да я потуши, а след това и в либийската война. Впоследствие промени и политиката си спрямо Турция, понастоящем включваща елементи на сътрудничество и противопоставяне. Руският анализатор Ирина Звягелская твърди, че „Русия е уверена, че може да установи отношения с всички страни в региона, както и с държавни, с които в миналото е била в остра конфронтация“.

Според проучване на  американската Rand Corporation от 2009 г. „руската външна политика в Близкия изток се ръководи от стремежа към глобален престиж, търговската изгода и стремежа към политическо влияние и регионална стабилност, тъй като е водена от убеждението, че Русия е глобална сила, която трябва да играе роля в Близкия изток, да получи място на масата за преговори и да участва във важните решения в света".

Russia Today възприема лозунга "Питайте повече". Това показва ясно целта ѝ, а именно -  да подкопае Запада чрез дезинформация, като посее семената на объркване и съмнение. Каналът разчита на идеята, че няма обективна истина. В този контекст Владимир Путин каза в интервю: „Когато подготвяхме този тв проект през 2005 г., искахме  да представим друг силен играч на световната сцена".

Убеждаване или ликвидиране: тактиката на Кремъл

Един от инструментите, които Русия използва, за да реализира политическия си дневен ред, е манипулирането на информацията. Един от най-видните пропагандисти на Кремъл - Дмитрий Кисельов, описва журналистиката с категориите на военната тактика:

„Ако можеш да убедиш някого, не е нужно да го убиваш. Нека помислим кое е по-доброто: убийството или убеждаването? Ако не можете да убедите, тогава трябва да убиете."

Кремъл отдели огромен бюджет за финансиране на медиите, насочени към арабите и арабскоговорещите страни. Каналът Russia Today е основната медия за руска пропаганда, наред с уебсайта Sputnik Arabic. Анализът на тези две медии показва, че те се фокусират върху представянето на позициите на Кремъл не само по проблемите на Близкия изток, но и по общи международни въпроси.

Пропагандата на руските медии съчетава фалшивите новини с преиначаването на реални събития и явления в интерес на Москва и в ущърб на Запада. Според изследователите Анна Боршчевская и Катрин Кливланд, „медийният пейзаж в Близкия изток предоставя на Русия уникални възможности, като се има предвид, че медиите в този регион с няколко изключения се контролират и финансират предимно от правителствата, които определят тяхното  съдържание.

Що се отнася до независимите медии, те са слабо финансирани, което тласка голяма част от младите хора да прибягват до социалните мрежи. Тази реалност се използва от руския идеологически и пропаганден кръг, за да представи по-атрактивна алтернатива, както и да утвърждава имиджа на Русия като суперсила в Близкия изток“.

В статия в британския вестник „Гардиън“ писателят Ник Коен пише:

„Не е изненадващо, че Кремъл се наслаждава на разпространяването на телевизионна пропаганда към света, изхождайки от презумпцията, че тя привлича масите“. И добавя:

„Путин е глобалният корупционер, чиято цел е да подхранва корупционните мрежи във всяка страна. В някои случаи той експлоатира едновременно цинизма и манията за величие на управляващите, а в други избира да ги съхранява за по-късна употреба, но често разпространява корупцията с голяма ефективност и скорост, защото я е овладял“.

Дейвид Ремник от The New Yorker описва Русия днес като „брилянтно проницателна, подхранваща недоволство от превъзходството на Запада и възмущение от идеализма и морала, които вдъхновяват западната визия“.

В доклад за руската пропаганда в региона, публикуван от "Вашингтонския институт за близкоизточни политики", се твърди, че след анексирането на Крим и намесата си в Сирия Кремъл е удвоил бюджета на Russia Today до около 300 млн. долара годишно. Друго проучване сочи числото 236 млн. долара, но подчертава, че този бюджет се коригира текущо.

Според това проучване „бюджетът на канала се е увеличил след анексирането на Крим до 445 млн. долара. За сравнение, американските Радио Свободна Европа и Радио Свобода никога не са се доближавали до бюджета на Russia Today, дори при върховото си финансиране през последните дни на Съветския съюз. По такъв начин, бюджетът на този руски канал е съпоставим единствено с BBC World Service, който през 2014-2015 г. е включвал 376 млн. долара за разпространението на новинарски услуги чрез телевизия, радио и интернет".

Пристрастност и фалшиви новини

Редакционното съдържание на медийните материали, излъчени от Russia Today, се характеризира с липса на безпристрастност и явна тенденциозност. Това личи както при представянето на руската политика в Близкия изток, така и по отношение на различните политически досиета за Сирия, Иран, Либия, Афганистан, Ирак, Украйна и др. Този подход предизвика оставката на сирийския журналист Яхия Ал-Ариди, който обясни, че „обективните и субективните причини зад решението му се изразяват в отклонението на канала от основната цел, за която е създаден, а именно - обновяване, развиване и надграждане на арабско-руските отношения.“

Той добавя:

„След провала на всичките ми опити да коригирам курса му и да изпълня посланието му както трябва, взех решение да подам оставка...“.

Кореспондентът на Russia Today в Лондон Сара Фърт се присъедини към Ал-Ариди, подавайки оставка в знак на протест. Тези примери свидетелстват за неспособността на канала да се отклони от дневния ред на Кремъл, когато третира външнополитическите въпроси като цяло, а в частност - проблемите на Близкия изток. Анна Боршчевская и Катрин Кливланд твърдят, че в тази медия доминират антизападни и антиамерикански гледни точка, макар че  понякога журналистите се съобразяват с желанията и наклонностите на зрителите. Други експерти, като Робърт Артинг и Елизабет Нелсън, твърдят, че като разделя публиката на езиков принцип, каналът естествено съобразява своите послания със съответната аудитория.

Russia Today залива своите зрители с новини и информация, които съдържат подигравки със Запада и неговите ценности. В тях се твърди, че Западът постоянно потъпква правата на човека, които са неговата визитна картичка. Освен това, каналът рутинно представя подвеждаща информация за корупцията в Съединените щати.

Каналът се стреми да популяризира и конспиративните теории, които помагат на руските власти и предоставя сензационни истории, които привличат публиката и бомбардират съзнанието на зрителя. Сред тях са твърденията, че украинците, които се противопоставят на Путин, са фашисти и че в югоизточна Украйна има територия, наречена Новорусия, която исторически принадлежи на Москва. Друга стандартна манипулация са твърденията, че сирийският президент Башар Асад не е използвал газови бомби и химическо оръжие срещу сирийците.

От първите моменти на руската намеса в Сирия, след това в Либия и сега в Украйна, руските медии съсредоточиха усилията си, за да оправдаят войните си чрез различни твърдения от типа за необходимостта от противодействие на терористите, екстремистите и нацистите. Това на практика означава обявяване на война и на медийния фронт с всичките налични ресурси – информационни агенции , телевизионни канали и новинарски интернет-сайтове. Както отбеляза Агенция Франс Прес, Путин обяви медийната си война само часове след намесата си в Сирия на 30 септември 2015 г.

В контекста на своята подвеждаща пропаганда Русия не пести средства за разпространяване на лъжи и изопачаване на фактите, а нейната пропагандна машина не се колебае да измисля фиктивни източници. Що се отнася до нейните арабски новинарски канали, като Russia Today и Sputnik News, тяхното съдържание в по-голямата си част представлява смесица от информация и развлекателни предавания, гарнирани с подвеждащи анализи и фалшива информация. Обичайна практика на тези руски медии е некоректното цитиране на достоверни източници или използването на достоверен източник като източник на фалшива новина. Така например, те твърдят, че извършените на 21 август 2013 г. бомбардировки, при които е използвано химическо оръжие са дело от сирийската опозиция, въпреки че проучването на Хигинс, стигна до заключението, че сирийският режим е отговорен за тези атаки и че видеоклипът от Дамаск е фалшифициран.

Създаване на източници на новини

Russia Today започна да излъчва за първи път на английски през 2005 г., две години по-късно започнаха предаванията на арабски, а след още две години – и на испански. Впоследствие бе лансиран сателитен канал, насочен към Америка (RT America), а след това и канала RT UK, насочен към Обединеното кралство, Russia Today Britain RT Russian и Russia Today Русия.През 2010 г. и по-късно, RT на немски, RT на френски през 2015 г. 

По време на посещението си в централата на Russia Today през 2013 г. Путин разкри, че целта му е с помощта на тези канали да наруши доминацията на англо-американските медии на световната сцена. RT Arabic широко отразява събитията в Близкия изток, особено в Сирия, Йемен, Палестина, Иран, Ирак и Либия – т.е. страните, към които руската политика има специален интерес.

Телевизионният канал създаде мрежа от кореспонденти в арабския свят и привлече иракски, сирийски, ливански, египетски и други медийни специалисти в централата си в Москва, за да работят в две посоки – излъчване на телевизионни програми и новини, както и поддържане на сайта на Russia Today. В тези дейности се включиха както руски ориенталисти, така и голям брой арабски преводачи, пребиваващи дълги години в Русия.

При това, преориентирането на милиони хора от телевизионните екрани към социалните мрежи от типа на Twitter, Facebook, Instagram, YouTube, Telegram и други, подтикна ръководството на Russia Today Al Arabiya да прехвърли предаванията си и в социалните мрежи, което допринесе за тяхната нараснала популярност. Според проучване от 2018 г. арабските младежи използват социалните медии, за да гледат новини повече, отколкото телевизия (63 процента срещу 51 процента).

Числа и сравнения

Според специализираните агенции, отчитащи активността на телевизионните канали в социалните медии, Russia Today може да разчита на превъзходство над американския си конкурент Al Hurra TV. Докато каналът RT Al Arabiya регистрира 1,3 милиона интерактивни хитове в своята платформа в Twitter, от които над 1,1 милиона харесвания на своите туитове и 210 хиляди репоствания на своите туитове. Статистиката на канала Al-Hurra има само 191 хиляди харесвания и репоствания. Руският канал също изпревари американския си аналог  в Facebook, тъй като платформата му записа около 20 милиона интерактивни хитове, в сравнение с по-малко от два милиона за канала Al-Hurra.

Съотношението е приблизително същото и за Instagram. През 2018 г. Russia Today съобщи, че според проучване, изготвено от Ipsos, 11 милиона души гледат руския канал на арабски всяка седмица. Но от друга страна, американският канал Al-Hurra твърди, че седмичният брой на неговите зрители е достигнал 17 милиона, а телевизионните мрежи в Близкия изток, които хостват Al-Hurra и Al-Hurra Iraq, посочиха числото 25,7 милиона зрители. Според доклад на Вашингтонския институт за близкоизточна политика каналът Russia Today Al Arabia се е облагодетелствал много от превръщането на интернет в основен източник на новини.

Докладът се позовава на статистика, направена от компанията Alexa през 2018 г., според която Russia Today заема 301-во място сред най-популярните уебсайтове в света. В допълнение, 79,1% от трафика на Russia Today идва от думата за търсене YouTube на арабски, което я прави третия най-популярен вектор на трафик за всички страници на Russia Today. Въпреки че уебсайтът на Alexa показва, че данните на Russia Today са приблизителни и недоказуеми, числата дават приблизителна представа за навлизането на уебсайта Russia Today в арабския свят.

Няма съмнение, че руският канал се радва на забележителна популярност в арабските страни, където сайтовете на Al Arabiya и Al Jazeera губят досегашното си предимство. Според проучване проведено през 2016 г., броят на гледанията е достигнал 300 000, докато през 2018 г. броят на гледанията на всеки от 125 клипа на страницата на канала в YouTube надвишава един милион.

Един пример: видеозаписът „Арест на дете самоубиец от ИД в Ирак“, събра 7,2 милиона гледания. Каналът се гордее и с уебсайта си, че е увеличил броя на своите зрители във Facebook. Според проучване на Вашингтонския институт за близкоизточна политика през декември 2018 г. каналът е получил около 15,1 милиона лайкове, докато Al Arabiya е имал 22 150 000 лайкове, Al Hurra 1 108 000 лайкове и BBC Arabic - 10 100 000 харесвания, а Sky News Arabiya - 12 150 000 лайкове. Това число е по-голямо от 54-те милиона последователи на Russia Today на английски.

Изоставане на западната пропаганда

В последно време на запад се чуват оплаквания, че въпреки че се разпространява от компрометирани медии, позволяващи си откровена манипулация и дезинформация, и принадлежащи на един авторитарен режим, руската пропаганда все пак успява да убеди голяма част от обществеността в третия свят. Естествено, възможностите на руската медийна система, респективно степента на нейното влияние, не могат да се сравняват със западните медийни канали. Така че може да се говори единствено за относителен успех на Кремъл в спечелването на известна подкрепа за позициите си спрямо Украйна, особено в страните от Близкия изток, Африка и Латинска Америка.

През март т.г. списание Time публикува статия на изследовател от „Карнеги фаундейшън“, озаглавена: „Как отговори арабският свят на войната в Украйна?“. В нея се сравнява западният обществен отпор на руската инвазия в Украйна, от една страна с мудната и изчаквателна позиция по тази тема в арабския свят от друга. Авторът отдава тази разлика на факта, че основните арабски страни са предпочели да не заемат категорична позиция, тъй като са загубили доверие в подкрепата на Запада за техните режими.

Тук се има предвид, че Вашингтон откровено изостави някои от своите съюзници, застрашени от избухването на народните въстания по време на Арабската пролет, а и впоследствие провеждаше непоследователна политика в рамките на конфликтите в Ирак и Афганистан. Агенция Bloomberg публикува доклад, озаглавен „Руската пропагандна машина отвътре“, в който отбелязва способността на мрежата Russia Today (RT) да засили влиянието си в Африка, Азия и Латинска Америка.

И това, въпреки че е „стратегически стълб“ на подвеждащата руска пропаганда по-конкретно в контекста на украинската криза. В доклада се изтъква, че въпреки че Европейският съюз, Великобритания и Съединените щати забраниха излъчването на канала и закриха акаунтите му в социалните медии, те не успяха да попречат на платформата да повлияе на аудитория, простираща се от Източна Азия до Латинска Америка.

От своя страна Deutsche Welle на арабски публикува показателен анализ озаглавен: "Нахлуването в Украйна... спечели ли Русия информационната война в Близкия изток?". В него на практика се стига до положителен отговор на този въпрос. Това впечатление се засилва и поради факта, че почти същият анализ е публикуван и в английската версия под заглавието: „Как Русия печели информационната война в Близкия изток?“. И в двата анализа са разгледани причините, поради които арабската общественост изразява солидарност с Русия във войната й срещу Украйна, както се вижда от взаимодействията в социалните медии и коментарите на публикуваните материали относно конфликта.

Докладът също така цитира мненията на някои анализатори и изследователи, които, макар и да констатират подвеждащия характер на руската пропаганда, не отричат, че тя е приемлива в арабските среди и в други страни от третия свят.

Когато авторът на анализ поставя въпроса  за този парадокс, отговаря, че вероятно това се дължи на т.нар. „протестна подкрепа“, т.е. тя няма пряка връзка с обективните данни за кризата. В тази връзка трябва да се отчете и обстоятелството, че арабската, африканската и латиноамериканската аудитория, която е по-емоционална от западната, изразява по такъв начин отрицателното си отношение към западната хегемония в медийната сцена, включваща и опити за прекъсване на руските източници на информация и за едностранно налагане на западния наратив за украинската криза. Много анализатори не обръщат внимание на много  важна подробност, че огромни групи от обществата на тези държави са възпитавани в духа на омраза към Запада.

Привлекателността на руската пропаганда в Близкия изток

Една от причините за привлекателността на Russia Today и Sputnik е простота на посланията им. За сравнение, западните медии често се страхуват да изразят ясна американска, европейска или западна гледна точка, независимо дали става дума за престъпния характер на режима на Башар Асад или за опасността, породена от подривната дейност на Иран в четири арабски страни с помощта на прокси милициите му.

Към тях трябва да добавим и милициите на Хамас и на Палестинския ислямски  джихад в Газа, които също са финансирани и въоръжавани от Техеран. На този феномен обръща внимание експертът по руската политика  Кийр Джайлс. Според него, следвайки западните редакционни изисквания за обективност, всеки автор, пишещ за руската инвазия на Украйна, е длъжен да цитира и съответната руска позиция, която отхвърля изобличенията като антируска пропаганда, целяща дискредитирането на страната.

В тази връзка е необходимо в рамките на сегашната информационна война западните медии да следват ясен стратегически и морален императив. Трябва да се отчита, че пропагандната кампания и манипулирането на информация и в бъдеще ще са част от геополитическата конфронтация в глобален мащаб. Кремъл и занапред ще следва този път, така че е време и Западът да бъде пълноценен участник в тази игра.