След години на нестабилност, от юни България отново има избрано правителство - нещо като голяма коалиция. Либералният министър-председател Николай Денков иска преди всичко да освободи съдебната система от политическо влияние и да вкара страната си в Шенгенското пространство.

За целта обаче Нидерландия и Австрия ще трябва да отменят ветото си.

Така започва голямо интервю на премиера Денков пред австрийския вестник „Дер Щандард“ днес. Той трябваше да се срещне с австрийския си колега, за да обсъдят ветото на Австрия за влизането на България в Шенген, но Нехамер се разболя и отложи срещата. Вместо това Денков ще пътува за Берлин, където довечера се среща с канцлера Олаф Шолц.

Пред австрийския вестник Денков обяснява какви са основните цели на правителството му в реформите на съдебното производство:

„Правим реформите изключително защото искаме да подобрим съдебната система в България, а не за да угодим на Австрия или Нидерландия. Миналата седмица вече усъвършенствахме антикорупционния закон в парламента.

На второ място, става въпрос за увеличаване и подобряване на контрола върху главния прокурор. Заради тази слабост имаше няколко решения на Съда на Европейския съюз срещу България. На трето място, става въпрос за състава и процедурите за избор на членове на съдебната власт.

Преди беше сравнително лесно да им се оказва политическо влияние, но сега промените целят да намалят максимално политическото влияние върху съдиите. Някои от тези реформи изискват промени в конституцията и ние искаме да приключим с това до края на годината.“

Вестникът обаче пита и как тези промени могат да се осъществят точно с помощта на ГЕРБ, чиито мрежи на влияние биха били засегнати.

"Ако успеем да направим тези промени в конституцията и законите, това вече ще бъде значително постижение. Всички партии, които са част от коалицията, подкрепят това, казва българският премиер. - Засега всичко върви според програмата, която беше изготвена в началото на правителственото сътрудничество. И не виждам никакви признаци, че някой иска да спре да го прави.“

С тези реформи той смята, че Нидерландия трябва да вдигне ветото си, тъй като то е заради липсата им. Когато условията на нидерландците бъдат изпълнение, те няма да имат аргументи за неприемането ни в Шенген, убеден е българският премиер.

Австрия пък е против влизането на България в Шенген заради опасенията си от наплив на мигранти. Денков обаче отхвърля и този аргумент:

„Само през тази година сме спрели около 150 000 опита за нелегално преминаване на границата. Работим много активно и срещу трафикантите - това е международна мрежа. Повече от 2000 нелегални мигранти са арестувани в България, иначе щяха да са някъде другаде в Европа. Освен това според статистиката по-малко от два процента от мигрантите идват през България или Румъния по т. нар. източен маршрут.“

Той посочва и ползите, които Австрия ще има от влизането на България в Шенген.

„В момента съществува абсолютно ненужен граничен контрол между България и Гърция и между България и Румъния. Въпреки че там няма значими пропускателни пунктове, там патрулират 1500 служители, които иначе биха могли да бъдат прехвърлени на българо-турската и българо-сръбската граница.“

Българският премиер изброява и икономическите негативи не само за България и Румъния, но и за страни като Австрия от държането ни извън Шенгенското пространство.  Един от тях е инфлацията и високите цени на храните.

„Хранителните продукти засядат за няколко дни на границата между България и Румъния и Румъния и Унгария, защото не сме в Шенгенското пространство, а това струва пари. Премахването на тези изкуствени граници би намалило транспортните разходи и по този начин би намалило цените на храните и инфлацията. Съществува значителен износ на храни от България през Румъния за по-западните страни от ЕС. Замърсяването на въздуха от камионите, чакащи по границите, също е проблем.“

Според Денков присъединяването на България към Шенгенското пространство ще подпомогне и интеграцията на Западните Балкани. И предупреждава:

„Ако си напишем домашното и все пак не можем да се присъединим към Шенгенското пространство и еврозоната, опозицията ще каже: "Каквото и да препоръчва Западът, той не ни вижда като равноправни партньори." От това би спечелила не само приятелски настроената към Кремъл опозиция тук, но и подобни сили в Северна Македония и Сърбия. Всичко това показва, че се води по-голяма много важна борба за европейското бъдеще на Балканите.“

На въпрос дали Австрия може да се възползва от газопровода, който в момента се строи към Сърбия, премиерът също има отговор:

„Да, защото с газа от Гърция има възможности за значително увеличаване на капацитета. Бихме искали да обсъдим с Австрия доколко тя би била заинтересована от такъв транспорт и как вижда бъдещето на тези газопреносни системи през следващите години.“

Българският премиер предупреждава  и от опасността чужди външни сили да провокират безредици и насилие на Балканите, особено заради казуса Северна Македония. Той призовава политиците в Северна Македония да изпълнят обещаното вписване на българите като малцинство в конституцията, за да продължи интеграцията на страната в ЕС.

„Ситуацията между Косово и Сърбия ми напомня за една поговорка, която е на повече от 100 години, че самите Балкани са като буре с барут. Всеки инцидент може да има много по-значими последици. Затова наистина трябва да бъдем изключително внимателни.

Няколко сили се опитват да разширят влиянието си на Балканите. Ние сме тук, на кръстопътя между Мала Азия и Русия и силите на Европа. Затова трябва да бъдем много силни в своите ценности. Ако не се придържаме към европейските принципи, върховенството на закона и международното право, както са определени от ООН, тогава войните могат да започнат отново.

Единственият начин да предотвратим това е да използваме опита, който западноевропейските държави показаха на света. Ако мирът и сътрудничеството между Франция и Германия са възможни, те могат да бъдат възможни навсякъде, но трябва да спазваме тези правила, които имаме.“

На въпрос какво прави България, за да подкрепя Украйна, но и да се защити от руските хибридни нападки, премиерът заявява:

„В дълбок интерес на България е да помогне на Украйна, за да държи войната възможно най-далеч от границите на България. Така че няма противоречие между тези две неща, както се опитва да внуши руската пропаганда.

Ние вече работим интензивно по усъвършенстването на нашата отбранителна система, на нашата армия, включително и на бреговата отбрана. Става дума и за противоракетни системи, поръчахме изтребители F-16 и сме на финалния етап от сключването на договор за почти 200 бронирани военни машини.

По отношение на сухопътните сили много бързо изграждаме всички необходими елементи, които бяха отлагани в продължение на много години. Работим усилено с нашите съседи, като Румъния и Турция. Полша трябва да бъде напълно интегрирана в системата за отбрана на източния фланг, от която сме част.“

Денков се спира и на прогонването на руски шпиони от България. Посочва, че миналата година са експулсирани 70, а тази година и тримата свещеници от Руската църква.

„Аз си сътруднича много, много добре с някои разузнавателни служби. Но това, което виждаме, е, че при други има нещо като сляпо петно, когато става въпрос за корупция и за руско влияние. Все още обсъждаме с ръководителите на другите коалиционни партии дали трябва да променим закона за разузнавателните служби. За някои от тях ще е необходимо одобрението на президента, но от негова страна има най-силна съпротива. Винаги съм се опитвал да работя с президента (Румен Радев, бел. ред.), но за съжаление не виждам желание за това от негова страна.“

Денков се спира и на темата за затварянето на въгледобивните централи. Той посочва, че България има план за преструктуриране на регионите, в които ще бъдат затворени ТЕЦ-овете и че преговаря за това със синдикатите:

„Водя преговори със синдикатите, за да разберат какво е написано в документа, в който е планът ни и е пратен на ЕК. Но тези хора днес работят срещу собствените си интереси. Ето защо ние като правителство се опитваме да им помогнем да развият своя регион, но те не разбират.“