Думата "преговори" все по-често се чува в публичните изказвания на руски официални лица през последните дни. И също толкова често украинските им аналози отхвърлят тази възможност. 

Защо става това е очевидно - Русия търпи тежки поражения в конфликта и иска да го замрази, докато се съвземе. Украйна не иска да губи набраната инерция и да преговаря при неизгодни за нея условия със съсед, в който, разбираемо, е изгубила всякакво доверие.

За преговори и за тяхната алтернатива в последните дни говориха руският външен министър Сергей Лавров и зам.-председателят на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев. Най-сетне, в социалните мрежи изтече мистериозно руско предложение за мир, което, ако не е фейк, изглежда като опит за тестване на вътрешните и международните реакции и допуска съмнения за някакъв задкулисен диалог.

Поражението на руската армия при Харков е второто най-тежко във войната досега след неуспешния ѝ опит да превземе Киев през април, отбелязва Ройтерс. 

След него Русия се нуждае от време да възстанови изгубените сили и ресурси. Освен че планът ѝ да превземе целия Донбас се провали, беше тежко осакатена една от най-елитните ѝ бойни единици - Първа гвардейска танкова армия, съобщава в редовната си сводка британското министерство на отбраната, цитирано от Асошиейтед прес.

„Първа гвардейска танкова армия беше една от най-престижните руски армии, създадена да защитава Москва и определена да извърши контраатаки в случай на война с НАТО", пише в сводката. "С тежкия упадък на Първа гвардейска танкова армия и други формирования на Западният военен окръг, руските конвенционални сили, предназначени да противодействат на НАТО, бяха сериозно отслабени. Вероятно ще отнеме години на Русия да възстанови този потенциал".

Бойният дух на руските войници, за разлика от този на украинските, е в ниска точка. Те масово са се предавали по време светкавичното настъпление на силите на Киев, докладва украинското разузнаване. Според публикация в германския в. "Ди Велт" в плен са хиляди, включително и висши офицери. Вестникът опровергава тезата на руското министерство на отбраната за тактическо отстъпление. Според него руската отбранителна линия просто е рухнала, а войниците са се разбягали.

Има признаци за недостиг на човешки и материални ресурси в руските въоръжени сили. Такъв признак например е, че Русия, втората военна суперсила в света, е принудена да използва ирански безпилотни апарати. Такъв дрон от типа "Шахид-136" украинските войски са свалили тези дни в района на превзетия от тях Купянск в Харковска област, съобщава агенция Укринформ.

Русия е изплатила почти 6 милиарда евро обезщетения на семействата на близо 50 000 убити в "специалната операция" нейни военнослужещи според изтекъл документ, публикуван от руския бизнесмен в изгнание Михаил Ходорковски. Дори да приемем, че той не е автентичен и че тези данни да са в пъти преувеличени, човешките загуби пак са по-големи от тези през 10-годишната съветска окупация на Афганистан.  

Очевидни са опитите разгромът край Харков да бъде по някакъв начин оправдан. Руски военен обяснява, че край Харков украинците числено превъзхождали руснаците в съотношение 8 към 1. Московският таблоид "Комсомолская правда" пък изтъква ролята на модерните западни оръжия, които Украйна получи и продължава да получава. "Не Украйна, а НАТО атакува Изюм" пише днес в заглавие вестникът, споменавайки стратегическия град в южната част на Харковска област, който Украйна си върна на 10 септември 2022 г.

Въпреки цензурата и репресиите, все по-често в Русия се чуват критични гласове за войната. Някои искат тя да бъде прекратена, други - да се промени начинът на воденето ѝ.

Това са достатъчно причини Москва да търси преговори. Вероятно затова турският президент Реджеп Тайип Ердоган е поканен на срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество в узбекската столица Самарканд в четвъртък, макар Турция да не членува в организацията. Руският президент Владимир Путин настойчиво ухажва турския си колега, който се опитва да играе посредническа роля за мир между Киев и Москва.

Украйна обаче няма причина да се забърза за масата за преговори и външният ѝ министър Дмитро Кулеба обяснява това достатъчно ясно пред Укринформ:

„В момента, в който Русия даде сериозен сигнал за готовност за преговори, първото нещо, което ще трябва да направим не ние, а преди всичко някои от нашите партньори, е да анализират много внимателно защо е получен този сигнал“.

Кулеба добавя, че Русия ще прояви сериозен интерес към реални преговори в момента, когато осъзнае и се примири с факта, че нейните позиции са максимално отслабени, че тя дори не може да удържи това, което е завзела и ще ѝ трябва рязко да стабилизира ситуацията.

„Но тогава възниква логичният въпрос: ако в този момент ние водим успешно настъпление и освобождаваме нашите територии, защо тогава трябва да договаряме нещо с агресора?“, пита министърът и добавя: „Ние не се сражаваме с тях, за да седнем и да се договорим да останат тук. Не ни трябват второ или трето Минско споразумение, следващи нормандски формати и тристранни контактни групи, вече минахме през това, благодаря, стига ни“.

И действително, изтеклото в социалните мрежи руско "предложение" почти изцяло повтаря договорените с европейско посредничество Мински споразумения, които Русия никога не приложи докрай и обвиняваше за това Украйна, докато подготвяше военното си нахлуване в нея пред очите на нехаещия Запад. Двете странички на бланки на администрацията на Кремъл всъщност са опит вниманието на ЕС и САЩ да бъде приспано, тревогата за зима без руски нефт и газ да бъде успокоена и конфликтът да бъде замразен, вероятно за месеци или години, докато Русия възстанови силите си и намери нов повод да нападне Украйна.

След всичко станало от 24 февруари 2022 г. насам това е малко вероятно да се случи въпреки очевидния опортюнизъм в някои западни столици. Путин изглежда като лидер, който е загубил потенциала си да бъде партньор на трансатлантическата общност. Започвайки войната, той по-скоро премина в една група с иранските аятоласи и севернокорейския лидер Ким Чен Ун и новата му компания е на изток - главно в Китай.

На Пекин, който е в обтегнати отношения с Вашингтон, днес също трябва антизападен лидер в Кремъл. Затова според Ройтерс в Самарканд китайският президент Си Цзинпин ще се интересува главно доколко сигурна е властта на Путин предвид неблагоприятния за него ход на войната.

Стив Розънбърг, редакторът на Би Би Си за Русия повдига въпроса за политическите последствия, които провалът под Харков би имал за Путин и припомня, че руските революции са идвали все след военни поражения - от Япония през 1905 и след неуспехите в Първата световна война през 1917 г.

Какво да очакваме в развитието на войната на този фон? Белият дом, Държавният департамент, ред военни наблюдатели и международни медии в последните дни предупредиха, че Русия може да е тежко ранена, но далече не е победена. Макар за последните десетина дни украинските въоръжени сили да освободиха 6000 кв. километра от страната си, те са едва една десета от 60-те хиляди кв. километра, попаднали под руска окупация през изминалите шест месеца. Общата площ на Украйна е малко над 603 хиляди кв. километра.

Киев трябва да организира отбраната на възвърнатите територии и да не допусне успешно руско контранастъпление. Макар и да има военни успехи в последните дни, Украйна ресурсно остава по-слаба от Русия при сегашното ниво на западна икономическа и военна помощ. Ако Давид трябва да нокаутира Голиат, той трябва да избере внимателно слабото му място. То е очевидно - Крим.

В изтеклия кремълски документ е подчертано, че връщането на анексирания от Русия през 2014 г. полуостров на Украйна "влече след себе си най-огромни имиджови загуби в очите на руските граждани и може да предизвика необратими процеси вътре в РФ".

С други думи, ако все още не е реалистично Украйна да разгроми Русия военно, тя има шанс да срине Путин вътрешнополитически, успее ли да си върне Крим. Ако НАТО продължи курса си на недопускане на пряка военна конфронтация с Русия, подкрепата за Украйна би трябвало да означава не само парѝ и оръжия, но и отслабване на руския режим и средството за това е да му бъдат нанесени загуби, които общественото мнение не би му простило.

Кремълската информационната утечка разяснява в едно изречение рисковете от такъв сценарий за западните съюзници, намеквайки, че за тях Путинова Русия е все пак по-предвидима от една неуправляема Русия, потънала в хаос.

Иначе, след серията успешни удари по руски военни обекти в Крим през август, Москва се видя принудена да изтегли оттам много свои бойни самолети и вертолети. По данни на британското разузнаване и на американския Институт за изследване на войната руският Черноморски флот е на практика парализиран, след като украинците потопиха флагмана му и главния му десантен кораб и ликвидираха бойната му авиация, базирана в Крим. На север от полуострова, в Херсонска област, продължава успешно, макар и бавно, украинско настъпление, линиите на снабдяване на руските войски там през река Днепър са прекъснати.

От друга страна, през изминалите месеци руското командване прехвърли хиляди войници и техника от Източна в Южна Украйна. Дали те ще могат да удържат нова украинска офанзива, предстои да видим.